Омега-3 мазнини и интелигентност

Омега-3 мазнини и интелигентност

Общата интелигентност на човек се изгражда основно през детството, започвайки от самото зачеване. Начинът на хранене играе много важна роля в този процес. Някои други важни фактори са колко децата са докосвани и прегръщани и обичани, дали техните сетива са достатъчно стимулирани. Но тази статия обръща внимание на значението на мазнините, тъй като съвременият начин на хранене съдържа прекалено недостатъчно количество от незаменимите омега-3 мазнини, които са решаващи за правилното развитие на детския мозък и функционирането му при възрастните.

Незаменими мастни киселини(EFA)

Две са незаменимите мастни киселини, т.е. такива, които организмът трябва да си набави готови от диетата, защото не може да ги произведе.
-Едната се нарича алфа-линоленова киселина(LNA или ALA) и е омега-3 киселина. ALA се съдържа в значителни количества в лена и в малки количества в орехите, олиото от канола, пшеничените кълнове и в нищожни количества в тъмнозелените листни зеленчуци.  Лененото семе и лененото масло превъзхождат значително другите източници на ALA.

Типичната диета в днешно време съдържа изключително ниски количества алфа-линоленова киселина. 95-99% от американското население, например, има недостиг на ALA. Този недостиг има голям принос за увеличаване на сърдечните заболявания и различни видове рак. Много научни изследвания през последните 20 години са показали, че незаменимите мастни киселини оказват значителен ефект върху редица заболявания като например артрит, кожни, кардиологични и имунни състояния, диабет. Добавянето на ALA към диетата има много преимущества, включително спомага за повишаване на енергията, издръжливостта, намаляване на риска от възпалителни процеси и подобряване на настроението, възможността за учене, IQ, спокойствието и устойчивостта на стрес.

-Другата незаменима мастна киселина е линоловата киселина(LA). Тя е омега-6 киселина. Може да се набави от слънчогледови, шафранови, тиквени, сусамови семена, царевица, тахан и почти всички видове ядки. Диетата на повечето хора е прекалено богата на LA в сравнение с ALA. Някои изследователи считат, че дисбаланса на омега-3 и омега-6 мастни киселини може да довде до различни психични разстройства като свръхактивност(хиперактивност), депресия, мозъчни алергии, шизофрения.

Заменими мастни киселини

Заменимите мастни киселини са тези, които организмът може да произвежда от двете незаменими такива.

-Заменими омега-3 мастни киселини са ейкозапентаенова(EPA) и декозаксаенова(DHA) мастни киселини, които тялото може да синтезира от ALA. Най-вероятно сте чували за рибеното масло и омега-3 мазнини - мазните студеноводни риби са добър източник на DHA и EPA.
-Заменимите омега-6 мастни киселини включват арахидонова (АА) и гама-линоленова (GLA), които организмът преработва от LA.

Много често хората бъркат или не правят разлика между различните омега-3 мазнини. Само една от тях е незаменима - алфа-линоленова киселина(ALA) и здравият организъм може да синтезира останалите - DHA и EPA, от нея! Рибата съдържа заменимите DHA и EPA. Тъй като тялото може да ги произвежда от ALA, не е абсолютно необходимо да се консумира риба или да се приема рибено масло, но е абсолютно необходимо да се набавя ALA понеже това е незаменима омега-3 мазнина.

Понякога обаче тази преработка не може да се осъществи. Това може да се случи ако(очевидно...) организмът не получава достатъчно ALA или витамини С, В6, В3 или цинк и магнезий, всеки от които е необходим при тази преработка. Също така ако диетата съдържа прекалено много повече омега-6 мазнини в сравнение с ALA - типичния случай в западните страни, тогава синтезирането на  DHA и EPA от ALA се намалява. В такива случаи е важно да се консумира не само лен, но и източници на заменимите омега-3 мазнини – мазни студеноводни риби като сьомга, пъстърва, сардини, херинга, скумрия(скумрията може да съдържа големи количества живак, затова не се препоръчва да се яде в големи количества. Сьомгата е по-безопасна риба от тази гледна точка.)

Мозъкът и DHA

Мозъкът е 60% мазнини, като DHA е най-разпространената от тях. Голяма част от мазнините са в мембраните на клетките на невроните и в защитната им обвивка. Видът и съотношението на мазнините в клетъчните мембрани определят доколко ефективно ще комуникират мозъчните клетки. Ако организмът на възрастен човек не съдържа достатъчно от необходимите мазнини, неговият мозък не функционира оптимално, а ако недостигът е налице у дете, мозъкът му нито се развива правилно, нито функционира оптимално. Напоследък учените откриват, че най-различни нервни и психически разстройства като Паркинсонова и Алцхаймер болести, депресия, деменция, шизофрения, са свързани с недостига на незаменими мастни киселини и с дисбаланса между омега-3 и омега-6 мазнини. Например, при деца с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) са отчетени ниски нива на DHA в кръвта.

Научно е доказано, че кърменето увеличава интелигентността на детето и че една от основните причини за това е DHA. Бебешките адаптирани млека съдържат недостатъчни количества DHA, който е изключително важен елемент за правилното развитие на мозъка на бебето и детето. За сега не е проучвано какви са нуждите от DHA по-нататък в детството, но имайки предвид, че при хората с психически разстройства се забелязват ниски количества на тази мазнина, тя най-вероятно е необходима през целия живот.

Нивата на DHA в кърмата може да са много различни в зависимост от диетата на майката. Майчиното мляко може да е много богато на тази важна мастна киселина, ако кърмачката има богата на омега-3 диета. Датско проучване е установило, че консумацията на риба увеличава съдържанието на DHA в кърмата на следващия ден. Друго изследване е открило 5-10 пъти по-голямо съдържание на омега-3 мазнини в кърмата на добре хранещи се нигерийски жени, чиято диета е богата на ядки, в сравнение със средностатистическата майка в САЩ. Кърмачките могат да повишат съдържанието на DHA в млякото си като добавят към диетата си прясна риба, ленено семе и ленено масло. Когато се увеличат незаменимите мазнини в диетата, е важно тя да е богата и на антиоксиданти, които да предпазват тези мазнини от разпадане.

Децата, които са вече отбити, могат да си набавят необходимите количества DHA от мазна студеноводна риба като сьомга, пъстърва и сардини. Постната риба съдържа нищожни количества DHA. Друг източник са обогатените с омега-3 яйца от кокошки хранени с ленено семе и рибни смески. Др. Дейвид Уйлямс* препоръчва 1-2 жълтъка от такива яйца на ден за деца до 2 годишна възраст, за да се набавят 250-те мг омега-3 мазнини, които кърмата може да даде. За такова количество са необходими около 8 жълтъка от обикновени яйца, което показва голямото значение на диетата на кокошките, които снасят яйцата.

Както вече стана дума, DHA не е незаменима мастна киселина, поне за възрастните – тялото може да я произвежда от ALA. Но ALA е незаменима и за деца, и за възрастни. Спомена се също и че най-богатият източник на ALA е лененото семе и лененото масло. Ако решите да използвате ленено семе, ще ви е необходима малка кафемелачка за да го смилате, тъй като то е трудно за добро сдъвкване. Ако запазвате смляно ленено семе за по-късно, съхранявайте го в добре затворен контейнер в хладилник, тъй като то бързо се огранява на въздух. Добавяйте прясно смляно ленено семе към овесени ядки, кисело мляко или млечно-плодови напитки.

Лененото масло трябва да се съхранява в тъмнооцветени добре затворени шишета в хладилник, тъй като светлината, кислорода и топлината унищожават незаменимите киселини в него. Др. Дейвид Уйлямс* препоръчва следните количества ленено масло за некърмени деца: 1-6 месеца – 1/4 ч.л. на ден; 6-12 месеца – 1/2 ч.л. на ден; 1-2 години – 1-2 ч.л. на ден; над 2 години – 2 ч.л. на ден. Можете просто да го добавите към храната на детето непосредствено преди ядене. А най-доброто, разбира се, е да оставите детето да суче до двегодишна възраст и просто да следите диетата ви да е подходяща, а да добавите ленено масло към неговата диета след естественото му отбиване.

Опасността от транс мазнините

Друг често пренебрегван факт за мазнините е опасността от така наречените транс мазнини, които се получават когато растителни мазнини се загреят до високи температури, например при пържене или при хидрогениране на мазнини. Хидрогенирането е процес на преработване на мазнините в течни мазнини така, че те да станат твърди при стайна температура. Признато е, че ако процесът на хидрогениране беше открит днес, той нямаше да е одобрен поради вредата на транс мазнините върху човешкия организъм. Основните продукти съдържащи транс мазнини са маргарина и хидрогенирани зеленчукови олиа.

Структурата на транс мазнините е различна от оригиналната им и се смята, че преминават в кърмата. Те не са подходящи за формиращия се бебешки и детски мозък, също така съдействат за развитието на сърдечни заболявания, рак и редица болести на храносмилателната система.

Правилна храна за мозъка

Разбира се, развиващият се мозък се нуждае от всички останали витамини и елементи. Те се набавят най-добре когато всички храни в диетата на детето са богати на витамини и естествени – пълнозърнести храни и варива, яйца от естествено отглеждани кокошки, риба, ядки, семена, плодове и зеленчуци. Хората често не пропускат зеленчуците, но сервират бял хляб, бял ориз, бяла захар и „бяло” олио, което до голяма степен или дори напълно е „освободено” от полезните съставки, които някога е съдържало.

Минерали, витамини, протеини, правилни мазнини – мозъкът се нуждае от всички тях и най-добрият начин да му ги осигурим е да се откажем във възможно най-голяма степен от преработените храни. Зеленчуците и плодовете са полезни за нас, но още по-важно е основните ни храни да са пълни и свободни от отрови – пълнозърнести храни, семена, ядки, прясна риба, пресни яйца, органично месо. Подборът им отнема повече време и средства, но си струва заради здравето на децата ви и вашето собствено.

*Др. Дейвид Уйлямс е водещ специалист в алтернативното лечение и автор на “Alternatives” - най-дълго издаваната в САЩ рубрика посветена на алтернативната медицина.

Септември, 1999 г.
www.homeschoolmath.net
преведено от миз