За съжаление викам 
Но понякога не мога да се сдържа, слабости какво да правиш 
Но понякога не мога да се сдържа, слабости какво да правиш - Публикувана: 9 апр. 2008, 15:26 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 14:57 ч.
Викате ли в къщи?
ЗДРАВЕЙТЕ,
да да да-крещях,крещя и ще крещя.Когато кажеш нещо-през едното влиза ,през другото излиза.Сега сме на 11-пубертет-даже ми прави забележка:Крещиш!-и ми се смее........Как да не го цапнеш един.хахахахах
Смалявам тона-посмеем се и когато го обърнем във вид игра се получава.Незнам вече кой кого възпитава,но понякога не ми си играе-повярвайте.Там е проблема-кога да спрем с игрите и да ни влезнат в положение.Май ние се лутаме из фороми,четем книги и се мъчим да разберем себе си не децата!Не ви ли се струва в дадена ситуация, че дори не ни забелязват?Ние също го правим-големите и разумни.И така стигам до извода:Каквото повикало-такова се обадило!
Пък ако искате и :Всичко се връща на този свят-дори да не го забелязваме,не се и замисляме за дребните житейски неща,но това ми показва,че грешим и сме хора.Как иначе ще се научим?Тогава няма да пишем по форомите и да даваме мнение и да търсим съвети!Благодаря на всички тук!
да да да-крещях,крещя и ще крещя.Когато кажеш нещо-през едното влиза ,през другото излиза.Сега сме на 11-пубертет-даже ми прави забележка:Крещиш!-и ми се смее........Как да не го цапнеш един.хахахахах
Смалявам тона-посмеем се и когато го обърнем във вид игра се получава.Незнам вече кой кого възпитава,но понякога не ми си играе-повярвайте.Там е проблема-кога да спрем с игрите и да ни влезнат в положение.Май ние се лутаме из фороми,четем книги и се мъчим да разберем себе си не децата!Не ви ли се струва в дадена ситуация, че дори не ни забелязват?Ние също го правим-големите и разумни.И така стигам до извода:Каквото повикало-такова се обадило!
Пък ако искате и :Всичко се връща на този свят-дори да не го забелязваме,не се и замисляме за дребните житейски неща,но това ми показва,че грешим и сме хора.Как иначе ще се научим?Тогава няма да пишем по форомите и да даваме мнение и да търсим съвети!Благодаря на всички тук!
Не се притеснявай, аз понякога викам дори и сутрин, а и на обед ми се е случвало.
Викам и още как..На третото поеторение,започвам да крякам..Ефектът е мигновен,явно тогава дребния вече епритеснен,че заканите ми ще го настигнат. 
Някъде бях чела,че в никакъв случай не бива да се вика по децата.Обаче още не съм уцелила рецептата.Като съм повторила нещо 100пъти и виждам,че резултат няма никакъв направо побеснявам.Докато не изрева като див звяр не ми минава Големия вагабонтин вече до такава степен е привикнал,че понякога едвам се сдържа да не прихне да се смее 
Големия вагабонтин вече до такава степен е привикнал,че понякога едвам се сдържа да не прихне да се смее 
Въздържам се, защото малката веднага започва да ме имитира, опитвайки се да ме надвика. Може би не трябва да им се обръща толкова много внимание на щуротиите. Дори и да сгрешат трябва да им се обясни по-спокойно, за да си вземат поука. А също така трябва да им даваме разни задачки за да се чувстват полезни. Така поне няма да мислят за лудории.
Да, викам и то не само в края на деня. Такава съм си - ядосвам се, развиквам се и след 2 минути ми минава. Същата съм и с баща и. Това е положението.
Абсолютно същото
Аз не викам. Смятам, че нито аз, нито другите в семейството заслужават да страдат заради неговото поведение. 
Казвам няколко пъти със спокойно изражение на лицето и спокоен тон, след това с строго изражение и строг тон и ако не чуе, пердаша или изгонвам в другата стая. С течение на времето все повече ситуации стигат до етапа със сериозния тон.
Казвам няколко пъти със спокойно изражение на лицето и спокоен тон, след това с строго изражение и строг тон и ако не чуе, пердаша или изгонвам в другата стая. С течение на времето все повече ситуации стигат до етапа със сериозния тон.