
. Един мъж ме помоли да му услужа с огънче и забрави да ми върне запалката, а тъпака крещи "Ей,чшшшш, ти на запалки ли бръмчиш" - умрях от срам
Просто не знам с кой акъл, но пусти авантюризъм. Качва ме един униформен (някаква униформа в защитна окраска, кой знае к'ва) в една шкода и вика - Само до Бачково'. Добре, викам. Говорим си някакви общи приказки, и тъкмо си викам свестен човек излезе, точно преди селото оня отбива в някакъв страничен път и слага ръка на крака ми. Аз се уплаших, но се правя, че не ми пука, казвам му че тази няма да стане и да престане с тези глупости, слизам от колата и тръгвам нагоре по пътя за Смолян, без да се обръщам. След 20тина метра поглеждам назад с едно око, и що да видя - нашият тича след мене облечен само по долни гащи и кубинки! Кога я свали тази униформа... Почти се парализирах от ужас, но продължих да вървя. Той, за щастие, само ми отправи една звучна псувня, и се отказа от преследването. Слава богу!
Какво вдлъбнатина? Я опиши по-подробно да си го представим? 
и излиза...Така ли, казвам си аз, аз пък ще се черпя едно жиголо. Това става в далечната 1995 год. Взимам аз в. Нощен Труд и почвам обявите. Тук жиголо, там жиголо...няма. Накрая попадам на някакъв, който вика има, какъв го искате. А сега де
Почвам да мънкам, аз такова-онакова...Човекът обаче печен, вика, госпожа, ще ви докарам 3-ма, да си избирате
). Както и да е, избарвам се аз (отбележете, че в далечната 1995 съм била на 22-23 год
Изведнъж мервам няколко селски ергена, и решавам, че са те. Отивам и ги питам - вие ли чакате госпожа Х. Те ме зяпат 5 мин. и накрая тоя, дето май им беше "импресарио" се светна....Накрая си избрах единия, обаче мениджъра печен - за колко време вика ще го ползвате, щото се плаща на час
Накрая така се вживях, че го питах има ли пари, дадох му още 50 щ.д. и тръгнах да викам такси да го прибирам. То ме зяпа и ми вика, амиии, на мен ми е за сефте, много ме беше страх каква точно баба ще ми се падне, ама сега като те видях, нямам нищо против, даже настоявам
Нямал нищо против, моля ви се 
и излиза...Така ли, казвам си аз, аз пък ще се черпя едно жиголо. Това става в далечната 1995 год. Взимам аз в. Нощен Труд и почвам обявите. Тук жиголо, там жиголо...няма. Накрая попадам на някакъв, който вика има, какъв го искате. А сега де
Почвам да мънкам, аз такова-онакова...Човекът обаче печен, вика, госпожа, ще ви докарам 3-ма, да си избирате
). Както и да е, избарвам се аз (отбележете, че в далечната 1995 съм била на 22-23 год
Изведнъж мервам няколко селски ергена, и решавам, че са те. Отивам и ги питам - вие ли чакате госпожа Х. Те ме зяпат 5 мин. и накрая тоя, дето май им беше "импресарио" се светна....Накрая си избрах единия, обаче мениджъра печен - за колко време вика ще го ползвате, щото се плаща на час
Накрая така се вживях, че го питах има ли пари, дадох му още 50 щ.д. и тръгнах да викам такси да го прибирам. То ме зяпа и ми вика, амиии, на мен ми е за сефте, много ме беше страх каква точно баба ще ми се падне, ама сега като те видях, нямам нищо против, даже настоявам
Нямал нищо против, моля ви се
Най-малкото 95-а нямаше Гранд Хотел София 
,аз сьм такоvа добро моми4е

Най-малкото 95-а нямаше Гранд Хотел София
Най-малкото 95-а нямаше Гранд Хотел София
Най-малкото 95-а нямаше Гранд Хотел София