Хиперактивност с дефицит на концентрация - тема 3

Наистина ли така каза 
Върна ме три години назад - като те чета, и направо си мисля, че с машина на времето съм се върнала някак си и съм го написала това нещо аз.  Без оцветената част от поста ти.

Почвай терапийте!Оценката ти трябва за друго.

Здравейте!
Zlamoma-Катина е права!!!Включи логопед и педагог( не разбрах точно за какъв специален става на въпрос)-надявам се такъв със стратегия при дечица ,нуждаещи се от малко повече помощ.Опитай се да коригираш диетата,стимулирай по всякакъв начин общуването- и с жестикулации и с рисуване и...Бъди постоянна и търпелива-изисквай целенасочено.ако усетиш,че дечко или ти не се чувствувате комфортно със даден специалист търси второ,трето мнение.Искрено ви пожелавам успехи-те ще идват бавно,но сигурно:) 
Елеонора Елеонора-аз не съм забелязала такава 6 месечна цикличност на хиперактивността (ако говорим за ХА ДВ), През лятната ваканция към този тип дечица са по-малки изискванията от към педагози и родители и симптомите не са "свръх" очебийни.Те естествено играят,спортуват по-често отвън,самостимулират се ,спят по-спокойно.Ти, доста правилно си усетила като майка своята стратегия и виждам ,че си доволна от развитието на детенце.Аз само не разбрах -ти, за по-темпераментно дете ли говориш или за ХА и Дв състояние говориш?
Блювелвет-много е полезна темата с анимикиселините:) И в сайта на Джени Макартни говорят за тях.А аз нея просто я заобичах покрай устрема и борбата  и с Аутизма.
А за агресията считам ,че трябва да се следи тънкия момент ,когато ядосването(anger) излиза от контрола на детето.При мен винаги са били кибритлии децата за които се грижа и съм си създала следния стериотип: винаги на площадката за игра запознавам моето дете с 1-2 от другите(набелязвам "лидерите"-те си личат),забелязвам техните умения и играчки и се заиграваме заедно с тях.После леко се отдръпвам на близко разстояние от където мога да виждам и чувам реакцията на моето.Като усетя напрежение във въздуха сменям предмета на игра-джобовете са ми пълни с дрънкулки,топчета, магнитчета,тебешири..Обикновено другите деца по-бързо сами идват при мен отколкото моето.Ако се разреве го хващам за ръцете,обяснявам ,че разбирам колко е разтроен и ядосан,гледам в очите ..после пак се връщаме към играта.
Тук постоянно и непрекъснато ни повтарят,че трябва да научим детето само да отстоява позициите си,което въобще не е лесно за душица с ХА и Дв-то...Хем да го укротиш,хем да запазиш самочуствието му,хем и другите деца да предпазиш:(((
Важна си е тази тема с менаджмента на гнева..Пишете. 

Аз също не съм забелязала някаква цикличност при сиптомите на ХА. По-скоро ми прави впечатление, че те се изострят на пролет и на есен.
Зламома, няма смисъл да чакаш, започвайте работа с детето.

Здравейте!
За съжалени сина ми има поставена диагноза за ХА с ДВ. Аз съм изпълнена с много противоречия по въпроса, но има моменти в които е неузнаваем....Лекарката казва, че е нормално да има и спокойни дни ....За летния период сте прави.....Колкото е по-затворен, без движение , толкова по-лошо...
Разбрах от ресурсния учител, че неговите проблеми са след 10 ч. и след това в занималнята при другата госпожа няма проблеми, но със сигурност има проблем с ДВ.
Искат да му давам Концерта, но аз все още не съм решила....
Поздрави 

  Наистина ли прегледа ви беше 30 мин. Просто не мога да повярвам. Че на нас обследването при логопед е над час, как за 30 мин. успяха да се СЪГЛАСЯТ с  диагноза Генерализирано разстройство на развитието ???? НЕ знам , но ми се струва , че не би трябвало да си позволяват поставянето на такива диагнози за 30 минути

Да кажа между другото, че започнах да давам на малкия пикногенол. Мисля да включа и Ескимо кидс. Още е рано, но ако видя някакъв ефект ще споделя.

Да кажа между другото, че започнах да давам на малкия пикногенол. Мисля да включа и Ескимо кидс. Още е рано, но ако видя някакъв ефект ще споделя.
[/quote]
       Eгвийн ал-Вийр, от къде се снабди с Пикногенол. Под каква форма е течна или на таблетки? Лекар ли ви определи дозировката и каква е тя?

Егвийн ал-Вийр, не си разбрала правилно.Това е първичен преглед с детски психиатър.Лекарката вероятно е казала, че прилича на ГРР, но обследването ще покаже със сигурност.Обследването се прави от психолог, логопед, а и в нашия случай имаше и наблюдение на детето в група с друго дете.Снимаха ги с камера, и след приключване на всичко - се събират всички наблюдаващи детето и обсъждат заедно наблюденията си.Въз основа на това обсъждане се издава епикриза в която всеки един от специалистите описва наблюденията си, а психиатъра пише заключението.Изискват и два разговора с двамата родители - един преди, и един след края на обследването.В първия разговор разпитват родителите за неща, които биха насочили специалистите към правилно обследване, а във втория им съобщават диагнозата и отговарят на неминуемите въпроси от страна на родителите, и препоръки към тях.
Обикновено реакцията на родителите е ненавист към клиниката, сякаш те са виновни за диагнозата.Нормално де - важното е бързо да се съвземем и да почваме да работим за помагане на детето.
Много пъти след първата епикриза /три имаме вече/ съм чувала, от терапевти, че диагнозата не е правилно.Приемах думите им за истина, защото така ми се искаше.Сега вече не ме интересува точната диагноза, искам препоръки за работа и съвети, за излизане от проблема.

Егвийн ал-Вийр. това беше първи преглед при психиатър "специалист". За самата диагноза искат да ни наблюдават 10 работни дни в клиниката, ама нали се сещате, че с такива хиперактивни деца е много трудно да седиш някъде на гости толкова време, защото ние не сме от София. Психиатърката ни във Варна ни написа тази диагноза за да имам поне какво да покажа в София, но докторката там реши за 30 мин. , че е това. Няма да ходя по- вече там, не защото съм разочарована, а защото със или без диагноза ние трябва да работим със специалисти- логопед, спец. педагог, психолог .В сряда ни е първия преглед във центъра , където ще определят кой и как точно да се работи с детето.

По отношение на диагнозите и аз да кажа нашия опит. На 2 години и 5 месеца по препоръка на педиатъра ни го заведох на невролог.Тогава освен, че не можеше и не искаше да говори имаше доста поведенчески проблеми - изнервеност, агресия, невъзможност за комуникация. Прегледът продължи повече от час и половина. Диагнозата - свръхсензитивна нервна система и разстройство на речта. Няколко месеца пихме Тиоридазин, като на втория месец и Танакан, постепенно намалявайки успокоителното за сметка на Танакана. Много добре му се отрази терапията, имаше и други изисквания към нас лекарката - да се спре телевизора, никакво допълнително изнервяне на детето със забрани.Започна да спи по спокойно, да говори по малко.След 2 месеца ходихме на втори преглед - развитието му беше към добро и се чувахме по телефона още няколко пъти пред 2 седмици.Тъй като нещата потръгнаха не се е налагало да го водя повече на такива специалисти.В смисъл, че едва ли ходенето допълнително по лекари щеше да промени нещо.Като стана на 4 години започнах да го водя при логопед към един ресурсен център и успяхме да си издействаме и ресурсна учителка за градината да му помага , ако има нужда. Последните няколко месеца напредъка е забележителен и мога да кажа, че освен това, че все още изостава в сравнение с връстниците си от към говор, няма никакви поведенчески отклонения от нормално приетите за децата на неговата възраст. Надеждата ми е до училище да започне да разбира, че има неща, които трябва да се учат, а не само тези, които са интересни. Това е основното, върху  което работим сега. И рисуването - там сме много слаби.

Чесно казано за самата диагноза нямам зор, но някакси съм объркана.Като пътувахме за София по пътя видяхме "Бузлуджа" и "Шипка" и сочихме, че е "Ей там", а той след нас повтаряше и сочеше , с децата играе без проблеми, като да карат колелета, да бутат камиони, да бягат и разни такива, но като стане време да го прибера в къщи започва да реве и да крещи . В къщи също се заиграва, но в повечето случаи, когато е сам, а ако някой дойде започва да показва магарии всякакви

Зламома, просто човек до него и се учи на поведение. Измисляш някакви трикове и действаш.

Да отговоря за пикногенола. Купих го от магазин Лечител. Взех само едно блистерче с 30 хапчета за проба, защото не знаех дали ще се съгласи да ги гълта детето. Питах дали има течна форма- няма. Само хапчета. Това , което взех аз е 20 мг., има и 40. Това по принцип е хранителна добавка, не лекарство, така че няма как лекар да ми го изпише. Прочетох за пикногенола във форума и след това доста инфо намерих и в нет-а. По принцип на листовката за 40 мг. пише Препоръчителна дневна доза 1-2 таблетки дневно. Затова взех варианта с 20 мг. и давам по 1 сутрин и по 1 вечер. Говорих с момичето в магазина и тя каза, че по принцип при хранителните добавки особеното е, че за да има ефект трябва да се пият продължително време. Цената на един блистер 30 таблетки беше 13 лв.

Преписвам дословно от листовката: "Пикногенол е доказано най- мощното натурално средство с антиоксидантно действие за обезвреждане на свободните радикали в организма. Пикногенол е по-ефективен от витамините С и Е, като същевременно увеличава тяхното антиоксидантно действие. Благоприятства капилярната функция, състоянието на капилярните стени и кръвообращението като цяло. Спомага за поддържане на еластичността и гъвкавостта на съединителната тъкан."

В никоя листовка няма да срешнете , че Пикногенола помага при ХАДВ, така, че не го търсете. Ако някой има други въпроси ще отговарям.

ZLAMOMA, извинявам се, явно не съм разбрала за какъв преглед става въпрос. Но и аз като теб преди 2 години спрях да търся диагнози и започнах да се интересувам как мога да помогна на детето чрез терапии, занимания, хранителни добавки и пр. Успех ви пожелавам!

Егвийн ал-Вийр. първо ходихме 1 г. при невролог и той казваше, че детето ще проговори, и че няма никакви проблеми, но за тази една година -нищо, и аз реших да потърся второ мнение от невролог. Тогава разбрах за ХА ДВ и започнах да търся инфо, открих всичко, което ми трябваше във този форум. От тук разбрах, че трябва да посетиме и психиатър (въпреки, че първия невролог каза, че не ни е нужен) . Психиатърката във Варна не искаше да се ангажира с диагноза и ни испрати във София при специалист.Това беше първи преглед, а за оценка и диагноза трябва да се наблйдава 10 дни.

ZLAMOMA, ходите ли при логопед? Според мен това е почти задължително при такива проблеми. Работата с психолог също е важна, но за жалост аз не съм попаднала на подходящ такъв. Но ходим вече 3-та година на логопед и определено има ефект. Психиатрите и невролозите освен да ти поставят диагноза/ която обикновено звучи страшно/ и да ти изпишат лекарства, за които няма изследвания как влияят с натрупване и в дълъг период от време няма какво друго да направят. Най-важното е работа с детето. Във Варна имате и Карин дом, има и специалисти...Пак можеш да го заведеш в София ако решиш, но и да има занимания детето междувременно.

     Егвийн ал-Вийр, благодаря ти за инфото за Пикногенола.