ОКТОМВРИЙСКИТЕ майчини сърца, винаги ще помнят една звезда - АННА-МАРИЯ!!!

забравих да  пиша, че Алек беше на първият си цирк - ходихме снощи на цирк "Балкански". Дринка - той е срещу вас - вие ходихте ли. Алек на моменти издивяваше - ама чакаше с нетърпение лъвовете, и като се появиха направо се хипнотизира. като цяло му хареса, защото  каза че иска пак да го водим на цирк. та в общи линии мина добре да видим дали скоро ще има друг цирк да го водим
айде стига ви толкоз от днес -някой друг няма ли да пише?

Здравейте!
Леле, като ви слушам как говорите за градините... Невена също ще намаже малко повече ясла, и тя ще си ходи през септември, чак към края на месеца ми казаха от ДГ да я заведа. Пък и така ще спестим всички изследвания (стана ясно, че ако в петък например е била на ясла, а в понеделник я заведа в градината не е нужно да правим изследванията, които изискват при постъпване  ) Но ще видим. Направо не знам как ще се разделя с лелите, толкова много си ги обича. Пък и те нея. Хубавото е, че има 2 деца от нейната група, които ще за в ДГ + още няколко от яслата. Госпожите ми се видяха много добри, но пък съм се срещала само веднъж с тях. Иначе стаята беше супер, много слънчева, легълцата са супер сладурски - направени са като гардеробчета в стената и като дойде време да спят - се изваждат (от тези дето са тип "падащи", не знам дали го обясних добре  ). Една от лелите беше преди в нашата ясла, сега се е преместила в ДГ, та поне ще има едно познато лице сред персонала. Иначе като цяло чувам само добри отзиви за тази градина, ще видим.
Относно изпускането на нервите - момичета, не се самообвинямайте, вярвам, че на всяка от нас се е случвало. Все пак и ние сме хора и понякога ни идва нанагорно. И аз от време на време пошляпвам леко по дупето или ръцете, общо взето се старая да мина само с обяснения, но не винаги се получава  Засега най-добра работа ми върши наказанието за излезе от стаята, в която сме ние (това в почни всички случаи е хола, където са й играчките и телевизора). Случвало ми се е да стои на касата на вратата и да реве, но не си позволява да я прекрачи и да влезе докато не кажем ние.
А ако ви кажа какви мисли ме тресат в последно време, сигурно ще ми е смеете. Сега, когато е топло, като вървя по улиците направо се плаша. Ми то едни момиченце на по 10-12 годинки... с едни полички, дето чаталът им се вижда, едни потничета с големина горе-долу на сутиен...  Изведнъж си представих Невена след десет години  Не знам дали на вас ви се е случвало, но аз направо се уплаших, сериозно ви говоря. Илия се смее и вика, че ще си купи пушка, но се усеща, че и той се притеснява... Та така, изплаках си притесненияте...
Ние също правим планове за Варна, но отпуската ни е втората половина на август, така че има още доста време, ще се разберем.
Толкова от мен, все пак съм на работа  да взема да поработя малко...
Прегръдки на всички!

Понеделнишки привет от мен.
Сега да ви разправям за нашия уикенд. Още в петък взех племенницата у нас и стоя до неделя. Майчета с по две дечица... направо сте героини. Аз днес съм по скапана от колкото след натоварена седмица. Петъка започна прилично добре. Заварих ги тримата с Ники в колата да слушат Лучано Павароти, да припяват и да ръкомахат. И си помислих колко забавен уикенд ще е. Да ама не. Пепи и кака му много се обичат, обаче... каквото хване единя и веднага другия му го дърпа от ръцете. Падна един двудневен рев... не е за разправяне. Пепи дето никога не си спи в кревата, като легна племенницата в него и на такава истерия го удари, че направо косата ми се изправи. А за излизането с двамата изобщо не искам да ви разказвам. Единия на една страна, другия на друга. Ние с Ники станахме разногледи. Като цяло не сме имали сериозни проблеми, защото и двамата са прилично послушни, ама как да направиш така че балона на единия да е по-голям от на другия. Как да има по две играчки от всяка. Единия си събуе чорапите... и другия моментално е бос. Единия иска ябълка, другия череши, ама като се погледнат и всеки иска от яденето на другия. Направо не знам майка ми как успява да се оправи и с двамата. Естествено вчера като се разделиха и двамата реваха един за друг, въпреки сръдните. 

lo много добре те разбирам за проблемите в нашите болници. Само като си спомня премеждията ни в инфекциозното и как се молех да ми стоплят чаша вода, за да мога да дам нещо на Пепи да яде... на никого не пожелавам такива преживявания.

Зори душа не можах да намеря никой, който да пътува до Лондон или да си идва от там.
А за пердашенето... и на мен ми пада пердето по някога. И на Ники също. Естествено след това съжаляваме, ама какво да се прави. И при нас работи това с наказването в другата стая. И още един трик. Купих на Пепи страхотно дървено локомотивче. Сега като не слуша му казвам че ще го взема и ще го върна в магазина и той става мой роб. Изпълнява всичко без да гъкне.
На цирк не ходихме. Прецених че няма да му е интересно. В събота трябваше да има отворена репетиция и да се влиза свободно. Отидохме, но я отложиха заради лошото време предния ден. Били се наводнили. Та ще го водим на цирк като дойдат догодина. Иначе племенницата беше ходила и каза че страшно й е харесало.

А за детските градини като ви слешам и ми настръхват косите. Нали от септември и Пецата ще ходи. Дано да са читави лелките, че направо не знам какво ще го правя.

Миринда и аз като теб се вдивясвам като ги видя днешните младежи. Все си го представям Пепи с пробит нос или пиърсинг на веждите, с хиляди татуировки или некъпан метал с дълга и мазна коса и кубинки през лятото. Или пък рапър с провиснали до коленете дънки и огромни маратонки. Такива картини ми изникват в съзнанието, че е направо като филм на ужасите. Надявам се поне докато е във възраст, в която мога да го контролирам да стопирам такива залитания, ама като порасне... жална ми майка. Дано успеем да си възпитаме децата да имат сериозно отношение към външния си вид. Въпреки, че като гледат останалите все ще искат нещо откачено.

Хайде стига толкоз. Мяткам се да поработя. Хубав ден на всички!

Здравейте, първо към Богито-отдавна искам да те поздравя за страхотния сайт и за хубавата идея, пожелавам ти да подарите много усмивки и на малки и големи   

Защо варненската група не пише, Кламерче грам нищо не си казала каква ти е новата работа, освен че нямаш време, което е нормално нищо друго не каза. Райчева докъде стигна с търсенето. Облачка и тя се загуби, ами другите девойчета.......?

Виждам, че старирахте бистренето на темата с днешната младеж и аз съм в шок. На кръстниците ни "хлапето" е на 14 и е някакъв ужас. Тази година ще кандидатства в гимназия след 7-клас и както тя казва главата и е завряна в г...а, мисли само за музика, модерни GSM-и и говори за технологии дето не съм ги и чувала. Опитва се да дава акъл на майка си какъв заем да вземе за да и купи гсм за 1700 лв.( не отричам, че вина има и възпитанието, но....). Понеже майка и не и дава да си направи татуировка, щяла да се върне някой ден с пиърсинг на устната, щото там най-не боляло. Изпадам не в шок, ами в тих и непрекъснат ужас, който ще ме владее още около 10 години. За сега добрата новина, че аз единствено от цялата фамилия съм в контакт с нея и съм проводник на доброто и лошото, е гледам да не прекалявам, че да не изгубя доверието и, абе не че ми е болка тя, ама като цяло се възмущавам от младите. Да знам, че и аз съм била така, ама чак пък толкова отвеяна и разсеяна, нямам спомен.
 
А за двете деца, даммм спомням си, че майка ми беше казала на всичките си приятели, които имат мерак да ни купуват подаръци да са еднакви нещата, два балона-еднакъв цвят-две блузи пак с еднакъв цвят, въпреки, че имам брат и че сме с почти две години разлика.

При нас какво незнам, Коко и той е на градина от 1 септември. Стартирахме активния плаж, взимаме дребо от яслата още към 4 часа, до 4,30 сме на пясъка и ни гледай сеира кофи, лопати, но е добре, че поне седи на хавлията и си играе кротко. Засега ходи само с придружител до морето, лошото е че няма страх от водата, но пък ни слуша като кажем не там.

Коко много смешно приказва и всикчите му приятелчета му се смеят, хахаха ама той не казва две, ами де, той не ми казва Васи, ами Таси, на приятелката си Юлия-Люля, децата му се смеят и той с тях,  не прави нищо по въпроса да го каже правилно. Без проблеми казва "Т", но пък вместо тука казва кука, засега ни е смешно и се надявам до година две да си оправи правоговора.

За боя като беше по-малък по ме изкарваше от релсите, което няма логика, щото все пак бях с ясното съзнание, че е дребен и не разбира. Иначе не ми се е случвало отдавна, действам на принципа на много говорене и " ако на теб ти направят така, как ще се чувстваш", а помага ми и метода аз съм ти сърдита и около 10-15 минути не му говоря, докато не ми се извини. Хехехе прозвуча като перфектното възпитание, но и при нас си има отклонения, баща му повече излиза извън релси, но крайната мярка е изключително заслужена, поне засега де. Непрекъснато търся грешки във възпитанието му и съответно в себе си, е не е чак непрекъснато, но често анализирам разни ситуации и си казвам, ами ако аз бях направила така, а не така дали нямаше да е по-друг начин. И така още много да бистря темата, но ще бягам да се включвам в игрите.

Целувки на всички мъници и чао от мен !      
 

лелееее...недей те така да се възмущавате от днешната младеж не знаете в какви малки изродчета ще се превърнат милите ви дечица след има няма 10тина години. Както чух наскоро в едно предаване, като дойде време за пубертет - някой взима децата ни и ни ги връща след 2-3 години чак. Прави са. Имам двама тий-на в момента и ми иде да си скубя косите. Милото ми момиченце носи черни развлечени тениски и рапири по ръцете. Черен молив...чер лак...вратовръзка на черепи и кости... ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ЛИ?? Вечно сърдитата траурна физиономия е ежедневен грим и ако не е по голяма от мен да съм и дръпнала един бой обаче....се успокоявам че това е временно и скоро малкото ми лъчезарно момиченце ще се завърне у дома. Къци и той го тресе ...но в друга насока. Той се ограничава само в дългите черни дрехи - обяснявам защо: Защото има косми по краката - и не може да носи дънки 7/8 ми и чехли. По рамената пък имал пъпки... затова и тениски и потници са табу. И познайте какво има в гардероба ни!! :mrgreen:4-5 черни тениски, 2-3 чифта изсулени дънки, 2 черни суичера с качулка и 4 чифта боксерки - икономичен ако не друго
Тъй че мили ми момичета. подгответе се психически от сега, щото по добре да знаеш че е на компютъра в другата стая макари навъсен като буреносен облак , отколкото не знам къде с не знам кого! И не възпитанието играе роля в тези години. Те просто са непредсказуеми!.
Ако след всичко това е редно да ви пожелая лека вечер то ви я пожелавам! радвайте се на малките си съкровища докато са малки и сладки зайченца!

Здравейте, милички!
Радвам се, че има раздвижване във варненската агитка  Много искам някоя срещичка. Може следващата или по-следващата седмица да спретнем среща  напр. на Аквариума. Желаещи???
Аз пък противно на това, което казвате, не го мисля какво ще е като стане тийн. Гледам отсега да наложа някои неща, да има определени ограничения, напр. с компютъра, телевизора, а какво ще стане след време бог знае. Мисля си, че бих го поощрявала да се занимава със спорт, с всевъзможни интересни занимания, да изкара всякакви курсове- шофьорски и пр., за да се чувства уверен и със самочувствие. Да има интереси, за да не мисли много за глупости, ама знае ли човек?! Човек предполага, господ разполага!!! само да са живи и здрави, другото се надживява!
Джулка, една моя позната - много ерудирана дама ни идва в къщи на гости и като си тръгва казва със смях  "Какви са сладки като са малки, а какви изроди стават като порастнат!! Тя самата има двама сина и е подобно на това, което ти споменаваш 
Хубав и усмихнат ден!
 

Moмичета, мили момииичета...
не се превръщайте в майките си! 
и ние носихме къси поли и показвахме голи кореми при всяка възможност, и нашето поколение се скъса да се татуира и дупчи, и аз имах приятели с изсулени черни дрехи и черепи и кости... 
Лично аз много се надявам да не се превърна в майка си... макар че не се е справила много зле  ако не губим контакт с детето си и работим по въпроса, си мисля, че нещата не могат да се влошат прекалено много. Хич не ми пука за черното и грима. Искам децата ми да не се дрогират или да дремят с хамбургер пред компютъра или телевизора! а, и да се къпят честичко, че такива неща слушах наскоро от една позната (леле, дори не помня от кого, дали пък не е било тук?), да се гръмнеш малко е.

И още един призив - НЕ идвайте във Варна! Всъщност - елате, ще ви посрещнем, ще пием по нещо, и после бягайте надалеч от варненските плажове и цени. И на врага си не бих препоръчала да плажува тук... не виждам причина човек да се изръси с пари за почивка, и да я прекара тук. Може би сте пропуснали, но според разни европейски доклади варненските плажове не стават за къпане. На това варненското хеи отговори с нови изследвания. Според тях "плажовете отговарят на всички критерии, с изключение на фекалните ... (незнамкво) си".
А, ето ви, за да се откажете: тук, тук, тук, тук, има ли нужда и от още?

Да ви се похваля, за да ви оправя вкуса в устата след гадните публикации - ето това са последните торти, които направих. Нещо ми мина мерака, сигурно чак за рождените дни на децата ще спретна нещо. За среща - навита съм, но мога основно в събота (през целия ден, но най-добре привечер), или в понеделеник или сряда вечерта. Ама аз така или иначе и ще пътувам пак този уикенд, та чак следващия ще съм тук...

Здравейте, мили дами! Чета ви най-редовно, но нещо нямах настроение последните дни, но взех да излизам от черната серия. Имах огромното желание да дойда на срещата, но баба и дядо много се влошиха и затова бях в кофти настроение и просто не бях добра компания. Такаааа, откъде да започна  ! Дядо ми, който е със склероза, но пък поне самостоятелно се обслужваше след 24.05 падна и си счупи крака на 3 места - сега и той е лежащо болен (баба е сляпа и с ампутирани крака). Операция на дядо не препоръчаха, защото можел и да не я понесе - на 88 години е. Нощната гледачка се отказа да ги гледа, но не да го направи, като нормален човек, да ни предупреди, да намерим нова или да предложи заместничка - тя избягала една нощ, защото я било страх да не би да са умряли. Оставила ги е самички беззащитните хора. Дневната гледачка ,пък, да вземе да бие на баба ми инсулина и да не я нахрани, защото баба много преживява за дядо, че е зле. В крайна сметка баба изпада в хипогликемична кома и майка и татко отидоха при баба вече да чакат и най-лошото. Върнали са я от оня свят, докторът на бабини е идвал по 2 пъти на ден, дори и той не е повярвал на очите си. Дядо и той само лежи, не яде, не пие, не говори, абе вегетира. Аз на 7.06 отидох да ги видя. Толкова им се зарадвах да ги видя живи, макар че на всички ни е ясно, че са стари хора и както има начало, така има и край, но все пак ... мъка. А майка ми се е побъркала жената, пали цигара от цигара, а е астматик, треперят и ръцете, тежко ми е да я гледам така. За капак, като бързали за бабини, ги глобили полицаи за превишена скорост. Абе като тръгне да не върви ... За капак от яслата ми казаха, че няма да работят и юли и август, а аз смятах юли да си ходи на ясла и катоп излезем отпуска да си я гледаме ние. За градината има дежурни групи, но за яслата не. И при създалата се ситуация единственият изход е да я дам на свеки да я гледа. Аз съм малко резервирана, защото щяла цитирам: "да правим всички непозволени неща". На мен ми се изправи косъма, защото аз и треперя на Преслава, а тя щяла да я пуска в пясъчника (знаете за дихателните ни проблеми), ще ходят по рани села, където има кучета, котки, ще ги пипат и няма да си мият ръцете (защото, пак цитат: "ти много я изнежваш, затова боледува детето") и куп други глупости дето сега ми е досадно да ги пиша.
Единственото хубаво нещо е празникът на Преслава по случай 30-годишнината на ОДЗ 40.Преслава беше пеперудка и тук е моментът да благодаря на Грепфрутчето за това, че ми услужи за тържеството не с 1, а с 2 рокли. Грепфрутче, от сърце благодаря   ! Преславка беше безумно щастлива, голяма емоция беше. Изпращам ви линк със снимки от тържеството.
 http://www.snimka.bg/album.php?album_id=256010
Малко дълъг пост, но обещавам по-често да се включвам. Весел ден на всички!

Здравейте и от мен!
Ние днес се завърнахме от Италия, изкарахме невероятно, посетихме много красиви места около Рим - разни средновековни градчета, летните резиденции на императорите със страхотните им градини, ходихме даже два пъти и на плаж.
Ралето е с баба си и дядо си на море в Турция и вече нямам търпение да си идват, за да я нагушкаме. По телефона ми каза, че било много хубаво и плувала като рибка

ММЗ, много е сладка Преславка, сигурно е бил страхотен празник.

mmz току що прочетох аз неволите които са ви сполетели. Много кофти ми стана, миличките ти баба и дядо....  и милата ти майчица, предполагам само колко й е тежко. Дано скоро да се покаже светлинка в тунела и неприятностите да избягат надалече. Дано. Бъдете здрави ви желая от все сърце. Малката пеперудка е прекрасна. И тези хубави къдрички, разкош.... 

Топли прегръдки от мен....

Мишленце добре сте си дошли. Много ви се радвам на вас как пътешествате и грабите с пълни шепи от живота. Това е страхотно... пожелавам го на всеки. 

Облачка - твориш великолепни, прелестни торти.... супер си.... 

Ej Кламерче пак не каза нищо за себе си 

Мишленце, къде е дребната в Турция, че и ние се чудим къде ще е подходящо да отидем с Коко

ММЗ като тръгне черната серия няма как, но пожелавам бързо да погледнеш с по-усмиханти очи на света.

Айде чао 

Хех Наде, миличка, надявам се скоро да се видим и да се наприказваме на воля.
Аз в последно време съм много самовглъбена и някак отнесена. Не ми е много конфортно
и се опитвам да се намеря....
Дечицата са добре. Постоянно воюват помежду си, все нещо делят и си намират за какво да се драчат, опитвам се да ги уча на търпение, въпреки че и на мен самата ми бяга в последно време и така всеки ден говорим, говорим.....
Просто съм много изморена и се чувствам изгубена в себе си. Аз съм малко странен човек.
Усещането ми за живота е малко по-различно и често пропадам в себе си. Но ще мине и този момент.
Светлинка в тунела, за мен поне е предстоящият концерт на Металика, за който си взехме билети. Отивам да се заредя, че нещо батериите ми са изтощени в последно време.
Та .... ей такива неща при нас.
И ми липсват усмивките ви.... 

п.с. Много се радвам на мириса на лепите. Тук в нашия квартал се носи приятно ухание из въздуха.... на свежест, на липа, на чистота... страхотно е.

Наде, в Кушадасъ са, утре ще са в БГ и като разкажат как е, ако искаш ще ти пиша на ЛС отзиви за хотела и агенцията.

Кламерче и в нашия квартал има много липи, особено вечер като си седнем на терасата е много приятно. Само дето още не сме смогнали да си вземем цветя тази година и не ми е много кеф, а какви модели за тераси съм взела от от Рим...

Здравейте, мили момичета! Аз също се позагубих, но от работа нямам време!
Кламерче, радвам се да прочета за теб, дано намериш себе си скоро, мило приятелче  аз след всички трагедии напоследък във форума също съм в особено настроение, тъжно ми е и ме е страх 

Йони иначе е добре, ходи на детска градина вече месец и половина, последните 3 дни хвана някакъв вирус, но го изкара с едноктратна температура и 3 изпотяваниея за една вечер, мисля, че вече е добре 

Ние сме в ремонт, ще правим изолация на къщата 
Това е най-общо. На 11 юли пътуваме за Варна за 1 седмица, може да се видим, мили варненчета   
Целувки за всички малки и големи октомврийчета!!! 

ММЗ - много е хубава твоета пеперудка А с тези къдрици ще омайва момчетата след някоя друга година. За баба и дядо - много съжалявам. Вярно е че са възрастни хора но ние никога няма да сме подготвени за страданията на любимите хора... Дано си намерите бързо свястна гледачка че да си отдъхне мама малко и да се успокои!
Миличка Кламерче -  горе главата. много неща се насъбраха...вярно но нали усмивката ни крепи в този свят. Усмихни се - ти това го можеш! И погледни на нещата от друг ъгъл - вярвам ,че скоро ще излезеш от тъмното.
Мишленце - браво за пътешествията. Завиждам благородно, и макар да знам че на мен не ми се очертават такива преживявания, тайничко се надявам да спечеля от тотото за да попатешествам!!!А дотогава го правя виртуално!
Меги - това с ремонта...е малко шеметно изживяване...ама дано приключи бързичко у вас. Весело прекарване на Варна.
тази свежест е направо убийствена за мен обаче... От както са цъфнали съм като парцал...не мога да дишан, не мога да излизам, хапчета ме държат в неадекватно положение... и така. Дано скоро прецъфтят или пак да почне да вали ,че няма да уживея тази година
Ние сме добре. Ремонта ни е до под кривата круша...надявах се да приключим тази събота и неделя, ама на - не било според свекър ми това плана. Сега се е хванал да прави един навес и Галин трябва да му помага, много важно че в понеделник не мога да отворя щото всичкое в кашони и незавършено.. Ей такива гайлета си имам!
Поздрави на всички И много целуФки от нас!