О, никога не съм твърдяла, че този контингент постоянно градинско присъствие е "по- долу", "по- горе" или не знам накъде по-... ориентирано от мен. Вероятно е просто малко "по- в страни" от разбиранията ми. Просто не ми е приятно и интересно поддържането на контакти от такъв характер, за което и писах. Вдигам си шапката, когато ми кадят до количката, плюят ми семки в краката или чоплят поредния пакет зрънчо и подават на малкия с добронамерен тон "Айде, вземи си.", пък аз чакам да ни стане времето за обяда. Не ми се обсъждат нито Иван, нито Стоян, нито дори размерът на майчинството. Децата ми има с кого да си комуникират- имам си лични приятели и познати, има си училище, градина, школа и т.н. Просто мой избор.
Ако ми беше интересно или приятно, ако имах нужда от такива контакти- ами много просто, щях да ги поддържам и аз.
Ако ми беше интересно или приятно, ако имах нужда от такива контакти- ами много просто, щях да ги поддържам и аз.
Евала за думите ти, БРАВО! Бих го казала точно по този начин!
майки. 
И още нещо. Аз не чуствам проблема, защото не търся компанията им съзнателно и нищо подобно не ми липсва.
Ей това се опитвах да кажа и аз. 
Това дори и за шегичка ми е малко.......... И не са една или две случки да речеш. Оставам си с почудата. 
Няма такъв купон - от ранна бременност, до наши дни, се веселим с повод или без, близки сме, гостуваме си, приятелски семейства станахме... Вече по сбирките идват максимум 1-2 бебета... Срам ни е, но търпим...