не съм като другите майки....

Да ви кажа и аз съм си малко борсук, НО случайно се намерихме с още 3 майки и вече 1 година всеки ден излизаме заедно- по цял ден обикаляме 4те, а темите за раждането, памперсите и консистенцията на "ако"-то ги изчерпахме мн отдавна.Супер различни сме и 4те и всяка си гледа детето както тя намери за добре, без да се меси на останалите, децата са на една възраст, но никога не се надлъгваме кое е по-умно и способно, абе големи сладурани сме, но също не се вписваме в останалите компании, в отчетните теми също ми е скука, в темите тип "По колко пъти акате?" също са ми боза....
Смятам, че майчинството е прекрасен период, по време на който майката има време да (пре)открие доста интересни и забавни хобита, спортове, книги, самоучители, въобще има време да се позанимава със странични дейности, за които едва ли повече ще има време. Темите за раждане, памперси, каши и т. н. се изчерпват страшно бързо както и приятелствата базиране на тях.

Не съм гледала филма, но поне в началото каквото прочетох, познах себе си. Аз мразя всичките тези жени, които говорят само за децата си. Винаги съм ги избягвала. Даже съм се замисляла и притеснявала от мисълта,че съм по-странна, по-дистанцирана ... Темите, които ги вълнуват са какво да се сготви, детето.... Винаги много са ме натоварвали. Опитвала съм се да прекарам известно време около тях, е Боже-полудявах....

Мдаааа... А сега да си поговорим за деца! 

 Ами крайно време е вече! Та вие с какво перете, храните, поите децата си? 

разбираче ,че има ,но аз несъм от тези хора ,защото си жевия в квартала ,в който израстнах и имам доста познати и приятели,съответно майки и бъдещи такива.но има и хора като теб.позновам няколко.

Абе то какво да говорим... Някой път даже хич не ми се и говори.

Е за т'ва става дума! (поне при мен). Ами аз с всички мога да си намеря тема, и да ми е кеф. Но не постоянно. Имам си дни, когато просто имам нужда да си остана сама с моите мисли, и с никого не ми се говори. А много често хората приемат това като признак за високомерие, или за обида, или знам ли и аз какво... И понеже не обичам да обяснявам защо пък точно сега искам сама да си ходя по улиците, просто избягвам да създавам познанства 

А дали това ни е проблем или е нормално понякога да сме си самодостатъчни?

Болна тема ми е и на мен това. Живея в квартала от 15 години, но от познатите ми и приятелите ми 1ва родих. Имах желание като излизам да си имам дружка/и, но не съм фен на темите за памперси, колко пъти е пръцнало бебето и колко лошо/хубаво е това. Смисъл не всеки ден, едно и също. За това май не ме и приеха в никоя майчинска дружинка. Поне, дори и да седна сама някъде, моя син ходи и си игра е дечицата и не е самотен. Аз след 1 година свикнах 

Писах по този въпрос- за мен не е проблем, а необходимост. Наслаждавам се на спокойствието си в тези моменти, само тогава при мен е имало такова.

Малко позакъсняло се включвам тук и аз, като въобще не съм изчела темата! Простете!  Обичам с малкия да сме навън сред децата, но нервичките ми не издържат по няколко направления:

* да слушам разни хвалби по адрес на чуждите деца, които винаги си по-умни от моето и по-напреднали - как пък веднъж не можах да си похваля детето с нещо, така че да изпъкне сред другите!  Щом като това е толкова важно за обществото, аз защо не умея да му правя редовен ПиАр?! Нещо не ми е в ред! 

* да ми тартаносват какво "са яли", колко "са спали", какви нови дрешки от чужденеция "са получили", колко пъти "са били запечени и отпечени" - кавичките са за майки, които постоянно се идентифицират с рожбите си и говорят в мн. ч. Е, ще ме прощават, но това са битовизми, които желая да си запазя за себе си. 

Искам да общувам с интелигентни хора! При все че споделям привързаното родителство, винаги съм изпитвала нужда от контакти с хора, които не ми цитират поредното бебешко списание, които са запазили интересите си и държат на развитието си.

Държа да подчертая, че и аз съм влизала в разговори, които се въртят от ежедневието с бебето, разказвала съм за проблемите по отглеждането на малкия, давала съм акъл, когато са ме питали, чат-пат пиша в "Майки". Докато си намеря "моите" хора, нямаше друг начин.  Сега си имам няколко приятелки, с които сме заедно почти редовно. Децата ни са на една възраст, имат сходни интереси, а майките им излязохме от рамката и закрепихме съюза на "другите майки". 

В Унгария е другата крайност. Не съм виждала групи майки по градинките. Масово явление е всяка сама да си разхожда децата и сама да си седи на пейката. Някой да се осмели да те заговори е чудо! Поне такива са петмесечните ми наблюдения като майка с дете.

Е все едно ми прочете мислите.

Аз съм от тоя отбор , само че с една част от тях успях да се сближа и това бяха тези дето не говореха само за наакани дупета и памперси а за други смислени неща , но не са много за жалост   

Има,има и аз съм така.
Още с големия ми син излизах с тях по-малко от 2 седмици и се отдръпнах.То не бяха клюки,то не бяха сравнения/кой каква количка има и тн,коя има по-големи възможности/,оплювания коя как си гледа детето и тн,отвратих се и беж да ме няма.
Другото което не ми харесва е постоянното дъвчене на темата за децата.
Да майка съм,да две деца имам.Но просто не мога 24 часа в денонощието да мисля и говоря само за това и нещата покрай тях,досадно и оттегчително ми става едно и също да се дъвче.