Успявате ли да разхождате 2 деца едновременно?

  • 2 926
  • 65
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 555
Страшно преживяване е, но се свиква. Доста пъти съм зарязвала бебка в количката, за да тичам след баткото, който не иска да се прибира, а сестра му реве от глад примерно. Бог да ги пази !!!  Разхождам ги и сутрин и следобед задължително с едната ръка бутам количката, а с другата държа баткото, когато пресичаме улици и т.н. Иначе гледам да ходим по такива места, че да мога да го пусна да тича пред мен. Доста изпълнения съм имала в началото като ревнуваше и бягаше, а само как съм тичала след него бутайки количката, а бебето вътре подскачаше като пинг-понг...  Grinning
Ще се оправиш сигурна съм !!! Успех !

# 16
  • Мнения: 468
Абе трудничко си е ама успявам някак.Почти винаги сама ги разхождам.Свалям баткото и бебето после се връщам и за колелото.Миналата година беше по- лесно бебка си беше само в количката.Ама сега и тя иска да ходи.Та колело, количка.Други играчки , вода и един куп неща нося.Добре ,че наблизо има затворена градинка(църквата ).Има едно филмче "Да ,мило" понякога имам чеството ,че приличаме на тях.

# 17
  • Мнения: 1 931
Ние излизаме задължително поне 1 път на вън, понякога и 2 пъти и в повечето пъти сме сами. Оправям се. Даже напоследък излизаме и без количка и с двама пешаходци. Е  без количката не мога да предприемам дълги разходки, но си излизаме. Не мога да си представя на това хубаво време да се затворим вътре.

# 18
  • Мнения: 2 622
Когато малката беше бебе и си стоеше в количката беше къде-къде по лесно.Трудно стана щом малката проходи,но пак се справях.Каката е кротка,не се отдалечава много от мен и разходките специално не са ми проблем.

# 19
  • Мнения: 2 757
Като излизате по 2 пъти на ден, това означава, че цял ден сте си навън или го прекарвате в приготвяне за излизане. Кога си вършите къщната работа тогава? Пък и дори да ви остане малко време за нея, как и кога успявате да си починете? На мен подготовката и едното ми излизане ми отнемат минимум 3 часа, и то е само разходка до супера за пазаруване. И след като съм бутала количка натоварена с 10 кила пазарувки и 2 бебета вътре поне по 10 кила парчето и после трябва да релаксирам поне половин час. А ако и след дете съм тичала...  ooooh!
Май годинките си казват думата, верно ще излезе, че дърти жени бебета не могат да гледат.  Embarassed На 33 съм ама се чувствам като бабичка Tired И само викам на бавачката да седне да си почива, че нон стоп ходи след тях или ги носи, а тя жената казва, че не е уморена, и явно не е въпреки че е доста по-възрастна от мен. Явно преждевременно съм издала багажа  Tired Тиа деца са ме стръкали  Joy

# 20
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
браво на вас. аз с едно трудно се оправям понякога...

# 21
  • Варна
  • Мнения: 1 131
Моите деца  са с голяма разлика - 5години, но пак не е лесно, защото имат различни интереси, различни режими на спане.  Ако отидем да играем с по-малки деца - големия мрънка, че му е скучно, ако пък сме при по-големи малкия все се върти около тях, а пък те го гонят, че им развалял игрите Crossing Arms. В същото време всеки бяга в разл.посока и по някога ставам  #Crazy за до мога да ги следя кой къде е. Случвало ми се е да крещя името на големия за да го търся, а той да ме бутне и вика - Не викай мамо, до теб съм ooooh!. То седи до мен детето, а ма аз нали все съм свикнала да го търся надалече Embarassed
Един ден се смяхме на една майка, че си беше облякла децата на площадката в сигнални жилетки, а ма май това е начина да ги виждаш, особено като има много деца.

# 22
  • Мнения: 24 467
Не съм имала проблеми, моите имат 6 години разлика обаче. Когато малкият се роди и го разхождах, големият или беше с мен или играеше с тайфата в квартала.

# 23
  • Мнения: 3 886
Ми неволята учи мойте са с разлика близо 5г но не се оплаквам много  трудно или лесно няма кой да ми ги гледа Mr. Green а и съм гледала 5 за около 1-2 часа на куп ей изперках но с повече деца р по весело Joy

# 24
  • Мнения: 984
Аз имам едно дете, но съм наблюдавала майки с две и три деца как процедират.
Ако малкото е в количка, майката се спира на площадка за игра, къдато има и други майки и пуска по-голямото да играе. Намесва се сама ако е крайно наложително.
Ако и двете щъкат нагоре-надолу, майката спира пак на някоя площадка и стои при по-малкото. По-голямото го оставят да бесува и се намесва само ако е крайно наложително. Повечето майки с по две и три деца като че ли са по-спокойни от майките с едно, но диво.

# 25
  • Мнения: 1 172
Със съвет не мога да ти помогна, но ще призная, че един единствен път опитах да разходя моят син (тогава на 1год 10 месеца) и приятелско бебе на 4 месеца. Пълна катастрофа си беше, макар че бебето въобще не изискваше повече усилия от бутане на количката. Баткото пък реши да се прави на бебе и да не иска да върви, нито да помага да бутаме количката... Та най-безопасно беше да го нося по целия път, бутайки количката .... "Разходката" приключи за 30-40 минути, втори път не съм си помисляла за подобно приключение. Искрено ти съчувствам и напълно те разбирам.

# 26
  • Мнения: 8 229
@NikiFin
Този твой Давид е все едно, че описваш моя калпазин. И Виктор е готов да върви хванат за ръка само ако той ме води някъде. За съжаление много често посоките ни не съвпадат. Докато аз се отдалечавам и му викам да идва, той най-спокойно си търчи в противоположната посока. Когато се върна да го взема, започва да тича колкото сила има. Май си мисли, че си играем на гоненица. Ако и бебето прилича на него, ще сме страшна картинка.

# 27
  • Мнения: 8 999
Ами като нямаш друг изход се оправяш и дори не се замисляш как го правиш! Редно е да отбележа, че винаги водех децата си в кварталната градинка, където познавам повечето майки, а доста от тях ми станаха близки приятелки. Те много ми помагаха - никога не съм изпадала в безизходица, защото не знам на кое дете да обърна внимание по-напред. А и нашите деца се познават от бебета и си играеха заедно, близо до нас - не се е налагало да търча и да гоня голямото си дете, докато приспивам малкото.

# 28
  • Мнения: 123
Моите деца са с година и половина разлика.Баткото излезе от количката веднага след като се роди малкият.Така излизахме на разходка-аз возя количката а баткото до мен.При нас ревност не е имало но баткото си беше своенравен.Колкото ми помагаше,толкова ме и ядосваше.После когато малкият стана на година и полавина махнахме и неговата количка и започнахме да излизаме пеша тримата.Беше значително по приятно макар че не ни липсваха екстремни преживявания.Та така-човек се учи,

# 29
  • Мнения: 3 336
Включвам се и аз, макар че моите са на една възраст - близнаци. Ами, сама на разходка с тях не излизам и винаги като визмам някой познат да помага /когато нямам бавачка/        познатия /познатата/ заявяват, че разбират защо ми е нужна бавачката Peace Единия тича в една посока, другия в другата, рядко се интересуват от едно и също нещо едновременно или примерно докато единия се пуска по пързалката, другия се качва, а аз няма как да помагам и отпред и отзад Rolling Eyes

Така че сама не ги разхождам двете едновременно, единствено мога да ги сваля сама до колата и да ги закарам до бабите. Това ми е максимума Laughing

Общи условия

Активация на акаунт