Успявате ли да разхождате 2 деца едновременно?

Сложна работа е - миналото лято мислех, че ще сдам багажа (бебо бе на 3-4 месеца и не искаше да лежи в количката, а още не можеше да седи). УАУ! Каката - тогава на 3 и1/2 с колело, аз бутам количката и нося бебето, за да гледа. Другият вариант е той да реве, защото не му се лежи. С него в ръцете я люлеех по люлки, трудно бе с тия големите пързалки - ама се оправяхме. Сега веселбата е пълна - той ходи и търчи като "избит електрон", а тя защото е вече голяма - играе сама по люлките и пързалките - само отвреме на време отивам с малчо в ръцете да проверим ситуцаията. Но екшъни винаги има - ония ден на градинката - тя падна и си разби зъбите, докато я оправя нея и докато се чудех дали да я водя на лекар (одра си емайла на предните зъби и си разкървави устната) мъничкия се наведе и срещна асфалта - той пък си одра носа и челото. Изпаднах в аз го наричам "изтръпване" - не знаеш какво да направиш - но след 10 минути пак единият ровеше в пясъка, а другата лудееше по площадката. Трудно е и май докато порастнат за да мога да седя на пейката и да си пия кафето, а те да играят аз вече няма да ставам за нищо, ама това е положението - да са ми живи и здрави

Да и аз имам сходни виждания по въпроса. 

NikiFin, под строгост разбирам, налагането на точни и ясни правила и много говорене. Например ходенето по улицата сам  е абсолютно забранено - непрекъснато  говоря,че колите са опасни, когато не е помагало моментално вкъщи без право на обсъждане. Когато пипа чужди играчки без това да се харесва на детето, на което са,при трето повтаряне прибиране и мъмрене. Според мен  е трябвало малко по-отрано да започнеш с определяне на правила. Не може  да се оправдаваш,че детето ти е хипер активно. Нима нашите деца не са.Достатъчно са палави и правят бели, но авторитет към родителя трябва да има. А такъв се изгражда в зародиш. Много родители се оплакват,че децата им посягали. Защо моите две никога не са ми посягали?Защо дъщеря ми, която е много буйна натура не си позволява да повтаря псувните,които научава в яслата?Защо като отидем в магазина тя  знае,че може да си избере само едно нещо и не  търси повече?Защо едногодишният ми син не си позволява да пипа перални,печки,да бяга безконтролно?Ами защото не им позволявам да си развяват коня. Те не са кротки деца. Просто в движение от бебета се учат, че всичко им е позволено и всичко им е забранено. Далеч съм от мисълта,че съм идеалната родителка. Просто се старая децата ми да имат пълната свобода да палуват, да играят, да чупят играчки, да се търкалят в пясъка, да падат, да се  раняват и всички тези детски неща. Избягвам да правя забележки. Избягвам да наказвам. Рядко  пляскам по дупето. Трудно е да се балансира, но който търси намира начин все пак.

П.П. И аз спирам по темата, защото както  имаше една приказка  - разни хора,разни идеали.

Последен пост не по темата: ембрион 
NikiFin: не се засягай, нямам намерение да те критикувам, нито да те обиждам. И моята голяма кукла не е цвете за мирисане, но знае, че ако иска да излиза пак с мен на разходка трябва да ме слуша повече. След поредната гонитба с количката по нея и няколко дни без разходка вече е значително по-внимателна.
Иначе наистина някои майки се оправдават с "буен нрав по рождение" на децата си, но нали точно за това е възпитанието, за да се сложат някакви разумни граници в поведението на децата. Те нямат критерий за добро и лошо, ние трябва да им покажем кое какво е. И те разчитат на нас за това. А когато видят и усетят слабостта у родителя (възпитателя), те пристъпват все повече до границата на позволеното, да изпробват докъде могат да се наложат. И ако родителя все повече и повече отстъпва, те губят всякакъв респект от него, авторитета му се приравнява на нула и децата си правят точно това каквото са си наумили, защото "последствия няма да има".
Край наистина по темата от мен. 

Едва ли мога да ти помогна със съвет как да процедираш с бебето и по-голямото дете, защото аз разхождам дете и куче едновременно, а това е доста по-различно  .
Единствено мога да кажа, че предварителната позитивна нагласа е предопределяща за добрата разходка, от която не се прибираш с разтреперани нерви.

И не по темата:
Да си призная, че преди да родя и аз бях като тези родители с кротките деца  .
Как ли са ме изтърпяли от едно приятелско семейство с дете точно като твоя Давид ? Не съм им правила забележки, но леки коментари и идейки сме подмятали и аз и мъжът ми. Е като се роди Влади таткото от семейството се късаше да ни дава съвети, които те не са успяли да приложат към техния син. Тези съвети пък ние не приложихме към нашия, но той определено е доста по-различен.
НикиФин,
отдавна не съм влизала в темата за "Темпераментните деца" http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=276245.0, та не знам дали си я виждала. Влез там ще срещнеш други майки с хлапета като твоите.
А да убеждаваш, че децата са различни, не се хаби сега.  Специално с ембрион сте водили и в една друга тема подобни полемики. Темата беше отпреди година и кусур и тогава не стигнахте до консенсус. Не вярвам да го постигнете сега 
Пази си нервите като тръгнат на у-ще и се сблъскаш със системата. Но пък вие не живеете в България, може да има разлика.
Живот и здраве, ще прочета някой ден в някой твой постинг.

свиква се в началото ми беше доста трудно и успявах да се организираме да излезнем само на сутрешна разходка,отделно че и времето беше по-лошо но това е друга тема ... при нас разликата е 2,4 години с бебка и каката ни още се наглася към обсоятелствата не е от най-дивеещите хлапета но определено един ден е кротка на другия с рогцата на пред  и най-труднто ми беше когато започвахме преговорите за излизане защото не искаше или после като се прибирахме защото още й се играе
лека полека нещата с времето улягат и съм сигурна че ще ти стане по-лесно и ще се справиш чудесно 

Ако голямото дете е много активно и не желае да се държи за количката, уместно решение е да се носи бебето в слинг или кенгуру.
Моите не са породени, но за да мога активно да им обръщам внимание навън е много по-лесно да са ми свободни ръцете. Затова слагах бебето в слинг.

Не помня полемиките с ембрион, не се заглеждам и не се опитвам да запомня никове. Все пак ембрион искам да ти кажа, че много грешиш ако мислиш, че не съм си възпитавала детето от първия ден и че не му говоря затова било такова. Днес и с бавачката обсъждахме децата и как да ги гледам и тя не знаеше какво да ме посъветва. Каза, че в детската градина децата имат някак си респект и слушат, но в къщи нещата са много по-различни. Тя самата има 3 деца, 2 от който кротки, а средното момче я е подлудило, по никакъв начин не могла да се оправи с него и такъв си останал цял живот странен и неконтролируем. А тя има все пак педагогическо образование и 25 години е работила с деца между 3 и 7 години. Вижда, че Давид е труден за конрол и че иска непрекъснато внимание и занимания, но тя не знае аз как мога да го постигна, защото едва се оправям с близнаците. Тя намира общ език с Давид, но предполагам е именно защото тя е чужд човек. Наистина има подход към него, по-добър от много други, но въпреки всичко не можа да ми даде съвет като на майка, защото средният и син бил същия като Давид и тя така и не успяла да го очовечи. А не е да е съвсем некадърен родител щом все пак другите деца си ги е отгледала и не е имала проблеми с тях. Така че ето ти едно доказателство, че децата не са еднакви, има си лесни има си и трудни. И е неуместо родители, на които са им се паднали кротки деца да се дават за пример. Под кротко дете нямам предвид да седи и да не мърда, а да е разбрано и послушно, а не примерно нарочно да прави все на пук и да се пищи за всяко нещо. Даже родителите с непослушни деца имат къде къде по-богат опит, отколкото тези, които си гледат децата по книга. Аз примерно ако не накажа Давид да си иде в стаята просто няма друг начин да го спра поне за 5 мин да пищи и да прави магарии. Щото толкова действа наказанието и след това човека тръгва напред към следващата беля. 

Момичета, мерси много за всички отговори   
Определено има много полезни неща не само по отношение на разходките. Не се притеснявайте, че на моменти темата се беше изместила в посока към възпитанието на децата. Защото истината е, че цялото ни ежедневие на майки, вкл. и разходките, би било съвсем различно, ако съумяваме да възпитаваме децата си добре, било то и много буйни деца.
И моят големият е от много буйните. Горе долу се оправям с него, то се свиква, цялата втора бременност (която не беше много лека, с подготвителни контракции още от 6ти месец) го гледах почти изцяло сама, таткото е доста зает, включваше се на моменти. Но бих искала много повече от себе си като родител. Синът ми разбира, когато нещо му е забранено и се спира, но все още много пъти плаче, че не му е било позволено нещото. Дори някой път се и тръшка.
Иначе ембрион е права, че детето трябва да се възпитава още от бебе. Интересно ми е да те попитам основно ти сама ли постигна това да те слушат децата ти, или и бащата има водеща роля във възпитанието?

Иначе като начало мисля да пробвам разходки с бебето в слинг, а баткото за ръка. То в нашият забутан квартал няма парк , а пък улиците са "малко" разбити. По-нататък и с количката.

и аз съм с две деца и сама ги извеждам. отначало мислех че няма да се справя че бях с секцио, тежка количка, зима, стълби ама всичко се оправя. като излезем имаме маршрут Ема се държи за количката и е много послушна станала. тя се пързаля, люлее аз съм след нея а бебето си седи в количката, него почти не го гледам. но лятото докато бях бременна с контракции от 4 месец беше доста гадно - Ема беше по малка и се се тръшкаше за всичко, аз не мога да я вдигна, та колко съм и се карала щото от обяснения не се разбираше. после пак говоря пак обяснявам и така докато порастна малко и почн ада разбира и да се вслушва в думите. абе гадно е да си сам по цял ден с 2 деца ама кат няма как тва е. най лошото е че ако искам да слезем към центъра не мога заради бебето и се седим в квартала по цял ден ден след ден. никъде не мога да заведа Ема а искам да я водя на дост аместа и изобщо да е навънка повече време.

това е супер с малкиште деца и бебета
но с маалко по-големите деца не става така!
баткото е на 2.5 - това не е възраст когато се върви ръка за ръка
аз съм с вашата разлика и те разбирам
пъров ДАни ревнуваше - още по-зле че и вие сте с батко, щото момичетата са коренно различон настроени към бебето
та първо не искаше да върви и се носихме, после вървеше ама пък колко...а на площадката не бе буен но вече е и е ад!
поне ес радвай че бебето е в количакта, но и батнкото му създавай навици да те слуша, че като проходи бебето и ако то е буйничко...леле мале
аз не се разхождах зимата - нямаше как в снега с батко дето едвам ходи и бебе в количката....освен ако имаш количак за породени
сега се разхождаме ама малко - Мими й се приспива най-късно към 12.3 и трябва някак да я прилъгвам да стои будна за да легне към 14...а после тоя спал, др се успал и става 17ч и да се храним ли да излиза ме ли...
ама като се постопли ще е по-лесно

ама те разбирам
аз за да не се побъркам /това само майки на батковци и бебета разбират, тези с момичетата за каки са уцелили десятката/наех жена два пъти в седмицата да ми помага - поне едното да заглежад ако не друго...

Излизам сама с двамата само пред нас или на близки разстояния.
Като се има предвид, че са момчета с разлика от 1г 10м. и са ужасно щури, не ми се рискува да ходя сама с тях на по-далеко. Винаги има още някой с мен - ако не е баща им, то приятелки, майка или някой друг.

Ами от това "хм" абсолютно нищо не произлиза, което пряко физически да е свързано с "непокорното дете" /аз бих дала друго определение, не точно това, но сега ще използвам твоя евфемизъм/.

Чужди деца е абсолютно против принципите ми да поучавам, възпитавам и напътствам. И по-горе казах - затова те си имат СВОИ родители. Колкото до боя, това е метод, който не прилагам със своите, а за чуждите пък ми е абсолютно немислимо да употребя. Просто си правя нелицеприятни изводи за детето, за родителите му и толкова. Което, както сама се досещаш, изобщо не притеснява последните, така че "хм"-то е абсолютно безвредно и безопасно за "непокорното дете" и либералните му родители.