За "живуркането" - всеки някак се оправя с живота, повече или по-малко успешно. Трудно е да се прецени отстрани кой живее и кой живурка. Без да си в кожата му. Вие си плюете бившите, други си плюят настоящите ... няма идеални хора ... въпроса е къде е границата на лошите черти на партньора и доколко те натежават над добрите. А иначе ако е за плюене и оплакване - човек винаги ще намери за какво да се оплаква.
А хората имат винаги и положителни страни - дори и вашите бивши. Ако гледате позитивно - винаги ще може да намерите за какво да ги похвалите.
Въпроса за смелостта също е доста спорен.
За положителните страни на бившите, Panther, си много прав. За моя мога да изброя доста. Аз лично за разлика от повечето от самотните майки, сама съм направила този избор. И причината е една - не ставаше за баща.
А за общественото мнение - не ми дреме. Всеки сам прави избора си - правилен или грешен. Всеки да гледа в собствената си паница и да не наднича в тази на комшията. Така както аз не се интересувам от чуждите семейни трагедии, така и те да не си завират носа, там където не им е работа. Но ако все пак решат да си го заврът, лошо им се пише. Не се славя с това, че съм кротка и дружелюбна