Банална на пръв поглед ситуация сред детските групи на басейна "Спартак" - част от по-големите момчета, плуващи в големия басейн, окупирали душовете при малкия и малчовците не могат да се вредят и затова закъснели с обличането. Леко раздразнен татко на малчо се опита да обърне внимание за това на майка на един от по-големите. Каката се оказва от типа високо говорящи и без да изслуша мъжа докрай го прекъсва с гръмовната реплика, че какво става в съблекалнята или на душовете не е нейна работа, щот там трябва да е създадена организация и "Айде, моля ви се, за 8лв на час, трябва да се погрижат какво се случва там. И айде не с тоя тон, че да не стане по-неприятно за вас. Разбрахте ли какво Ви казах -не с тоя тон (човекът й говореше поне с 2-3 "тона" под нейния). Тоя тон може да си го ползвате вкъщи, ясно ли е?" и други подобни високосамочувствени и дълбокосмислени фрази. Човекът се изнесе, защото разбра с каква диагноза си има работа 
, но каката продължи да намила на висок глас, както пред децата, така и пред 30-ина родители във фоайето. Наблюдавах сина й - от самото начало на случката гледаше леко сконфузено, личеше си, че си дава сметка, че не е постъпил много редно, но видната му родителка дори не се обърна към него, не потърси неговото мнение, зае позата "НЕма начин да сме виновни. Ние сме прави и точка" и така, според мен, уби какъвто и да е било зачатък на съвест в наследника. Стана ми чоглаво и адски криво. Помислих си, че вероятно това хлапе, като му се насажда от мама чувство за безнаказаност, утре ще е от тези, които профучават на червено, безпардонно катерят возилата си дет им падне и ако се опиташ да им направиш забележка, че мамите с колички слизат на шосето зарад тях, налитат на бой. 
Дано аз не съм права да се впрягам за такива банализми, но преди време пусках тема за насилието сред децата и продължава да ми тежи, че проблемът е голям, както в частност за децата ни, така и за обществото, в което живеем и те ще живеят.
, но каката продължи да намила на висок глас, както пред децата, така и пред 30-ина родители във фоайето. Наблюдавах сина й - от самото начало на случката гледаше леко сконфузено, личеше си, че си дава сметка, че не е постъпил много редно, но видната му родителка дори не се обърна към него, не потърси неговото мнение, зае позата "НЕма начин да сме виновни. Ние сме прави и точка" и така, според мен, уби какъвто и да е било зачатък на съвест в наследника. Стана ми чоглаво и адски криво. Помислих си, че вероятно това хлапе, като му се насажда от мама чувство за безнаказаност, утре ще е от тези, които профучават на червено, безпардонно катерят возилата си дет им падне и ако се опиташ да им направиш забележка, че мамите с колички слизат на шосето зарад тях, налитат на бой. Дано аз не съм права да се впрягам за такива банализми, но преди време пусках тема за насилието сред децата и продължава да ми тежи, че проблемът е голям, както в частност за децата ни, така и за обществото, в което живеем и те ще живеят.
при положение че от бебета ги учат да са съвършени егоисти и да не мислят за никой друг освен себе си. Дано повече родители се замислят за това, че изобщо не обръщат внимание на какво учат децата си с личния си пример. 
