Не че съм била егоист преди това, но след раждането на сина ми, осъзнах че той е най-важното нещо в живота и около него за мен се върти света. Правя всичко за него. Семейството ми е стотици пъти по-значимо и животът по-смислен. Физическите проблеми, макар и не малки са на заден план. Нося още доста кг след бременността, но съм безкрайно щастлива и не ми пречат така, както преди биха ме комплексирали.
- Публикувана: 15 апр. 2008, 09:26 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2008, 14:54 ч.
С какво се променихте откакто станахте мама?
Ами промених се и то доста май. 
Преди можех да спя до обяд, сега вече съм се наспала в 7 часа, това ми остана още от първите месеци, когато малката се будеше нощно време. Мислех, че като почне да спи по повече ще е другояче...Да не говорим, че вече не мога да се отпусна да спя така,както преди сега винаги с едно око спя. За физически промени много не ми се говори, Имам си едни 8 кг дето не съм свалила, но от скоро видях, че те не са толкова важни, даже почнах да се харесвам такава каквато съм, а преди никога не е било. Естествено и гърди няма вече. 
Но психически съм друга, вече мисля най - вече за детето, понякога разсъжденията, които казва нашия тати ми се струват детински, егоистични, а преди не. Но мисля, че е напълно в реда на нещата, вече сме родители, няма как да е. 
Преди можех да спя до обяд, сега вече съм се наспала в 7 часа, това ми остана още от първите месеци, когато малката се будеше нощно време. Мислех, че като почне да спи по повече ще е другояче...Да не говорим, че вече не мога да се отпусна да спя така,както преди сега винаги с едно око спя. За физически промени много не ми се говори, Имам си едни 8 кг дето не съм свалила, но от скоро видях, че те не са толкова важни, даже почнах да се харесвам такава каквато съм, а преди никога не е било. Естествено и гърди няма вече. Но психически съм друга, вече мисля най - вече за детето, понякога разсъжденията, които казва нашия тати ми се струват детински, егоистични, а преди не. Но мисля, че е напълно в реда на нещата, вече сме родители, няма как да е.
Промениха се приятелите ми, вече не излизам с купонджийските компании по нощните барове и дискотеки, а ходя в парка на пейчиците. Нервите ми стаха като корабни въжета, и търпението ми се увели4и. Преоритетите ми се измениха, гледната точка ми е друга, абе изобще целият ми свят се промени. Другото което се промени (за което съм изключително горда), най накрая спрях цигарите и алкохола и всички вредни навици и започнах да се храня здравословно
Много добре ми подействахте, макар че аз още не съм станала мама! Скоро, живот и здраве.....
Надявам се и аз да се променя към по-добро, нещо са ме затресли фобии и притеснения отсега за това как ще са ни отношенията с татито след раждането, дали татито ще обича бебето, дали ще помага, дали ще се дразни...
Май по-скоро неща, които татито трябва да ги мисли, не аз, ама съм изперкала явно...
Надявам се и аз да се променя към по-добро, нещо са ме затресли фобии и притеснения отсега за това как ще са ни отношенията с татито след раждането, дали татито ще обича бебето, дали ще помага, дали ще се дразни...
Май по-скоро неща, които татито трябва да ги мисли, не аз, ама съм изперкала явно...
Промених се след раждането на голямата ми дъщеря преди 7г.- станах по-отговорна, бдителна, търпелива и естествено по-нежна. Дълго време се колебаех да имам второ дете поради една единствена причина - не бях сигурна дали ще мога да обичам толкова много друго дете ...как да разделя обичта си на две... 
Отговора дойде от самосебе си - когато на бял свят се появи още една принцеса - сърцето ми сякаш стана по-голямо и побра в себе си още ОБИЧ. Не ми се наложи да деля обичта си на две - просто я умножих по две
...как да разделя обичта си на две... Отговора дойде от самосебе си - когато на бял свят се появи още една принцеса - сърцето ми сякаш стана по-голямо и побра в себе си още ОБИЧ. Не ми се наложи да деля обичта си на две - просто я умножих по две
Здравей, физически не се промених много, с изключение, че гърдите ми много увиснаха и имам много стрии по тях 
иначе кг. бързо си ги възстанових. Иначе вече не излизам до късно с приятели, в малките моменти, в които това ми се случва ,не мога пълноценно да се насладя на тяхната компания а постоянно мисля дали бебка е добре, дали спи, дали е акала и други такива неща. Станах по изнервена и същото време по търпелива в отношението си към децата. Първо гледам да купя всичко за нея и после ако остане за себе си и баща й. Не мога да спя спокойно и дълбоко както преди... 
Просто, до сега не съм осъзнавала ,какво значи щастие и радост и какво значи, да обичаш някого повече от себе си и от цялото си същество. Станах много по-отговорна от преди.
Поздрав за темата!!!
иначе кг. бързо си ги възстанових. Иначе вече не излизам до късно с приятели, в малките моменти, в които това ми се случва ,не мога пълноценно да се насладя на тяхната компания а постоянно мисля дали бебка е добре, дали спи, дали е акала и други такива неща. Станах по изнервена и същото време по търпелива в отношението си към децата. Първо гледам да купя всичко за нея и после ако остане за себе си и баща й. Не мога да спя спокойно и дълбоко както преди... Просто, до сега не съм осъзнавала ,какво значи щастие и радост и какво значи, да обичаш някого повече от себе си и от цялото си същество. Станах много по-отговорна от преди.Поздрав за темата!!!
Промени се цялото ми светоусещане...!Нощем когато е тихо и всички спят гледам дъщеря си и немога да си представя ,че съм живяла без нея...даже не мога да се сетя как съм се чувствала преди...Защото "Преди"вече няма значение.Мислех си ,че в момента в който се възстановя от раждането ще се върна на работа,защото обичам много това което правя и то е осмисляло живота ми години наред,но уви сега не бих пропуснала нито един момент от живота на дъщеря си..Сега тя има нужда от мен и аз от нея,а работата ще почака /има да ми връща ....доста саможертви/Трудно е човек да напише,как се чувства...защото е неописуемо и невероятно,да създадеш,опазиш и дадеш живот.И още нещо ..станах агресивна бих разкъсала на парченца всеки ,които по един или друг начин кара детето ми да страда!/Да се пазят кандидат гаджетата 
/
/
Еми промениха се много неща,физически-също по-слаба съм отколкото е необходимо,но си имам коремче въпреки това.Инче станах по-нервна,по-отговорна разбира се-детето винаги е на първо място,сънят вече не е както преди до обяд,когато беба се събуди и аз съм на линия,изобщо нещата са много наистина много едва ли с няколко изречения можеш да го обясниш.Целият ми живот е друг! 
Станах по-дейна.Постоянно щъкам насам натам,да при готвя това,да изчистя тук,да подредя там,да сменя памперс,да приготвя мляко,да изгладя дрешки...Физически не изглеждам така както преди да забременея,и на дали някога ще,но това не ме притеснява особено.Психически,ако до сега съм се съмнявала в себе си то вече по-малко.Излиза,че ние жените сме силни не само психически,а и физически.Ако с налагаше мъж да ражда,нямаше да издържи.
Поздравления и от мен за чудесната тема
Откакто станах майка не съм спряла да се променям. Станах един хамелеон ,който постоянно се променя в зависимост от ситуацията. Промени се тялото ми. Макар, че свалих всички излишни килограми, това за мен е едно ново тяло, с което все още се опитвам да свикна и да го почувствам като свое. Станах по раздразнителна, по нервна. Започнаха да ме дразнят неща, на които преди не бях обръщала внимание. Дразня се от паркиралите на тротоара коли, от нахалните шофьори, които никога не спират не пешеходната пътека, от клаксоните, от високоговорящите, общо взето от всичко от което сина ми би се почувствал зле. Станах по-организирана, което ми помага да се справя с немалкото задачи. Живота ми се промени, стана по-хубав, по-смислен.
Живея за него и това ме прави безкрайно щастлива
Откакто станах майка не съм спряла да се променям. Станах един хамелеон ,който постоянно се променя в зависимост от ситуацията. Промени се тялото ми. Макар, че свалих всички излишни килограми, това за мен е едно ново тяло, с което все още се опитвам да свикна и да го почувствам като свое. Станах по раздразнителна, по нервна. Започнаха да ме дразнят неща, на които преди не бях обръщала внимание. Дразня се от паркиралите на тротоара коли, от нахалните шофьори, които никога не спират не пешеходната пътека, от клаксоните, от високоговорящите, общо взето от всичко от което сина ми би се почувствал зле. Станах по-организирана, което ми помага да се справя с немалкото задачи. Живота ми се промени, стана по-хубав, по-смислен.
Живея за него и това ме прави безкрайно щастлива
Докато бях бременна,исках да се роди по-бързо,защото някак си се страхувах от отговорността,която нося-всяко мое погрешно действие би могло да навреди на детето в мен.Мислех си,че когато то се роди,отговорността няма да е чак толкова голяма-все пак детето вече ще е самостоятелен организъм.Е,оказа се,че съм грешила.Сега отговорността е още по-голяма-за здравето му,за развитието му,за възпитанието му.Това неминуемо променя човека.Иначе съм станала по-раздразнителна-към хора,говорещи на висок глас,към клаксони на коли,към неща,които според мен са маловажни...
Абсолютно същото беше и е при мен.
И аз размишлявам върху това,че за мен вече нищо не е същото.Понякага ми липсва предишният живот и свободата,която имах.От друга страна вече не мога да си го представя без децата и без да са близо до мен.
Физическата промяна е в свалените под нормално тегло килограми,умореният вид,това че не ми остава време да се погрижа добре за себе си, да се наспя......
Психически също съм променена.Мисля първо за децата си - те да са обгрижени,всичко да им е наред.Също като другите мами съм станала по-нервна,по-агресивна,по-нетърпима към нахалните,глупаците и всичко от този род...Но тази нервност и избухливост ги отдавам на преумората и безсънието.Една много интересна промяна е непоносимоста ми към лъжата и много държа винаги и ясно да казвам истината без да ми пука дали някой ще нараня или обидя.Освен това с по-пълна сила ме интересува екологията и това какво бунище става тая планета и в какъв свят ще живеят децата ни.
Промених се и то много - физически не особено, възстаноих се и на двата пъти много бързо, но психически .... Чувай боже! по-отговорна, по-емоционална, по-организирана, по-нервна, по-обичаща, по-раздразнителна. Всичките ми приятели са в шах - аз сега си гледам децата сама, научих се да готвя и играя с часове с хлапетата, същата тази, която бе душата на компанията, скачаше с бънджи и се чудеше какво предизвикателство да измисли...сега си имам предизвикателство: две чудестни хлапета!