Сигурно ни забравихте с Лора, но нещо не намирам време да седна.
На мен ми се случи неприятна случка в петък, навехнах си крака, като стъпих накриво. Сега е подут, боли и не мога да стъпя въобще. Подскачам из къщи на един крак, а на Лора и е много смешно. Та ще си кукам вкъщи до четвъртък.
А колко глупаво стана цялата история. Тръгвам аз за работа и водя Лора за ръка към яслата. И изведнъж изскочиха няколко кучета иззад един блок. Аз веднага я гушнах и как стъпих накриво, с тая инфраструктура - павета, дупки и камъняци, крака ми се подви някак и лум двете на земята. Добре че на нея и нямаше нищо, само малко главата си беше одраскала. Мога да осъдя общината стой та гледай.
Пък моя веднага ми вика - като си се качила на тия кокили това ще стане.
Отивам да слагам снимки.
Рони като имаш време ще се радвам да си пишем или да се чуем по скайпа.


, а по-късно
Много здраве и щастие й пожелавам!
Кухнята ни гледа към пътя и докато приготвяхме салатите с майка, одумахме всички ... кой не е минал, неговото житие и битие не сме разнищили 

!

Та така първата почерпка е от мен:
:


Ходихме на Воденицата, едно заведение в Драгалевци, битово, много хубаво, похапнахме, пийнахме, децата поиграха и така.

кой от къде. Беше страхотно, момичета, само дето аз си имам други грижи и нито на тийм билдинга, нито на именния ден се зарадвах, така, както ми се искаше 

Дано скоро се оправи времето, че ще подлуднем затворени!