Публикувана: 15 апр. 2008, 22:27 ч.
Последно мнение: 30 апр. 2008, 21:55 ч.

изкрещяхте ли "бременна съм"?:)

3 712
119
1

Отговори

# 90 24 апр. 2008, 00:42 ч.

Варна
Мнения: 1 618

Не, трудно бе да го осмисля.

# 91 24 апр. 2008, 01:37 ч.

Мнения: 506

Не, шокирах и стаписах се! Shocked

Трябваха ми месеци, че да повярвам и още толкова след раждането, че да го проумея! Laughing

# 92 24 апр. 2008, 13:29 ч.

София
Мнения: 5 079

Изтичах от банята с теста и направо скочих върху половинката... Heart Eyes

Не съм крещяла, но бях толкова развълнувана, че сигурно съм изглеждала налудничаво. Laughing

# 93 24 апр. 2008, 13:40 ч.

София
Мнения: 521

Първо разбра таткото. На 14.02. си направих тест и EFP

Мъжо каза, че това е най-прекрасния подарък за Св. Валентин Heart Eyes

След прегледа при доки казах на близките ни и приятелите. Не съм "крещяла" , но бяхме безкрайно щастливи !!!

# 94 24 апр. 2008, 13:57 ч.

Мнения: 2 897

Не съм крещяла.
Показах теста на мъжа ми и той много се зарадва. Същия ден съобщихме и на родителите си.
Много спокойно приех и факта, че ще ставам майка, и самото раждане.

# 95 24 апр. 2008, 15:47 ч.

Испания и Стара Загора
Мнения: 1 036

Показах теста на съпруга си и двамата много се зарадвахме.Дори пазих теста докато се роди бебчо.На родителите ни ,казахме когато влязох в четвъртия месец,тъй като няколко месеца преди да забременея преживяхме 1 спонтанен аборт и ме беше страх да не се повтори. Cry

Всички бяха много щастливи и в момента са.

# 96 24 апр. 2008, 16:07 ч.

София
Мнения: 44 127

Не съм крещяла, в първия момент ми се ревеше повече...хич не исках тогава....бяхме с татито та той първи разбра. радва се много...решихме да си го задържиме все пак и хич не съжалявам естествено Wink

После на леля която ме насочи към гинеколог
После казах в офиса...за ад ги помоля главно да не пушат в моята стая....
После на майка ми...което ми беше най-трудно...и тя най-лошо го и прие....
И накрая на родителите на мъжо, че бяха в япония и искахме лично да им кажем...и после на приятели и познати....
не съм чакала да мине едиколко си време...всъщност след първия стрес и след като реших, че ще го задържаме много се радвах Wink

# 97 25 апр. 2008, 18:42 ч.

Мнения: 14

Цитат на: Simona в ср, 23 апр 2008, 10:43

Не, не съм крещяла.
Казах само на мъжа ми, по късно на всички останали Peace

и аз така

# 98 25 апр. 2008, 23:28 ч.

Мнения: 219

За дъщеря ми - бях повече от щастлива, но с бебо - като видях, че съм бременна ми призля. По това време дъщеря ми караше шарка, решихме да оставим бебо, но през цялото време го мислех дали е ок.

# 99 26 апр. 2008, 00:08 ч.

Мнения: 2 448

Ами доста объркана бях, защото детето не беше планирано.Казах на мъжа ми още като се породи съмнението и като направих теста, съвсем се стъписах. Не казах на майка или приятелки до 3 месец. Някак ми трябваше време да свикна с мисълта.

# 100 26 апр. 2008, 00:24 ч.

Мнения: 173

Не съм крещяла.Показах теста на съпруга ми,после казах на свекърва ми(живеем заедно) и моите родители и близки.На колегите и приятелите не помня кога им казах,май по-късно.Бременността ми беше планирана,но не вярвах,че ще стане от първия път и приех новината хем щастлива,хем приятно изненадана.

# 101 26 апр. 2008, 00:42 ч.

Мнения: 2 309

Прекрасен миг...две ясни черти на теста за бременност!
Последва почти загуба на мисъл и слух,щях да припадна...чаках го този момент от 4г.!
Като изключим приятелката,която беше с мен,пръв разбра съпруга ми!Същият ден имаше имен ден и му поднесох подаръка...
Казахме на родителите си,след като подвърди и лекарката!
Всички плакаха от радост Heart Eyes

# 102 26 апр. 2008, 07:32 ч.

Мнения: 8 917

Заедно с мъжа ми направихме тестовете /2, естествено/ и мигът на щастието бе напълно споделен от двама ни. След това казахме на родителите си, а малко по-късно и на приятелите.

# 103 26 апр. 2008, 08:11 ч.

Мнения: 1 951

Ние също чакахме четири години докато забременея и въпреки че много пъти си бях мечтала как точно искам да му съобщя новината, всичко стана по съвсем различен начин... Не съм крещяла, защото направо не можех да повярвам.