ДЕКЕМВРИйските деца са наша сбъдната мечта!

Аз съм тази мама /освен ако няма и друга/, Деян беше на 2 години и 9 месеца тогава. Бях готова да го отбия на 1 годинка, както бях чела по книжките, че е правилно. Тогава бяхме останали на сутрешно и вечерно кърмене и то вечерното беше по-скоро за приспиване. НО, точно тогава се разболяхме пак от този вирус с разстройство и повръщане /само от това сме боледували като малки/ и лекарката препоръча да махнем всички други храни и само кърма+лечебна Милупа, докато спре разстройството. И така нашето момче започна пак да си цоцка на поискване денонощно, после ела го отбий - не иска и да чуе. И аз си казах, е, има време, още 2-3 месеца ще е така и постепенно пак ще се откаже, а то се оказа, че колкото по-голям става, толкова по-трудно да не му дам да суче, такъв рев и тръшкане, каквито никога не съм чувала и с двете си деца, те по принцип изобщо и не плачат ако не са болни или нещо не им е комфортно. И на мен всички ми казваха колко лошо съм го научила и до училищна възраст ли ще го кърмя, но никой не съм слушала и не съм го кърмила тайно само и само да угодя на хората. Както беше казано вече, всеки сам решава за себе си и детето си, можем само да се радваме, че разполагаме с толкова много информация и мнения, и имаме възможност да изберем най-доброто /естествено, според собствените ни представи/. И тогава, без да съм чела по форумите за ранно захранване и не-знам-си-какво, реших, че е добре след 5 1/2 - 6 месеца да започне да яде друга храна. Тогава и най-добрата ми приятелка ме порицаваше, защото нейният син беше започнал от 2 - месечна възраст със сокче.
А за ЕБХ, майка ми май много успешно се е справила, без да го е чела някъде. Дори и сега ми казва на мен, че ако опитам, ще разбера и аз, че има резултат, но аз не мога да се занимавам, май нямам толкова търпение като знам, че има по-лесен вариант. А навремето тя ни е изпишквала върху стари вестници, а после и над гърне. И точно така е правила - отначало просто е опитвала да улови момента, а след това вече сме имали изграден рефлекс, че като ни съблече и държи по определен начин, се иска нещо да направим и така. И на нея сега и е странно, че има деца по на 3 години, които още са с памперси.
Ще ме извините за дългите словоизлияния!

Иве, къде си  ? 

Цвети, мисля, че с 3-тото дете е най-лесно, защото изобщо не се притесняваш за много неща, които знаеш как да направиш и най вече познаваш реакциите на бебето. за раждането най-малко се притеснявах, защото знаех как да го направя малко по-леко - техники на дишане и т.н. Сега познаваме и аз и таткото и малкия ми син чудесно Адриана, а моите момчета са големи и по-скоро ми помагат, така, че имам време да изпишквам бебето, но не намирам смисъл, преди да е готово да седне на гърне, при наличието на памперс. 

цял ден нямам нет
ей сега дойде и първо пускам новата тема, после ще ви чета