"Лекари",причинили смърт на деца,поради некомпетентност и невнимание!

По принцип всеки знае че всичкото това пренебрежително отношение, е заради че не са добре платени.
Но даже и да почнат да им плащат добре аз не виждам как тези същите лекари ще си променят манталитета. Трябва да се минат няколко поколения поне.

Моля, прочетете блогът на Моника и нейната трагедия. Дано никой не го сполетява такава съдба. Избирайте внимателно при кого ще ходите в Търново на гинеколог.
http://babyvela.blogspot.com/

Моника ...... .Изживяла си истински кошмар.Нямам думи просто........... .

Това е чудовищно престъпление! От това, което прочетох съм абсолютно сигурна, че причината за осакатяването на бебето е абсолютната некъдърност да се справят с едно нормално раждане! Дано майката да реши да ги съди!

 Мили мами, аз нося вече 14  години тази болка да не прегърнеш дори детенцето си, защото някой "доктор" не е видял че плацентата ти е отлепена и то горкото се е задушило точно девет дни преди термина. Не мога да ви кажа, че болката ви някога ще отмине, напротив всеки ден боли по един и същи начин, едничкото което ме топли е усмивката на  сина ми роден на следващата година и надеждата че няма да попадам на некадърници сега когато чакам още едно детенце. Успех момичета.

Нямам думи, прочетох цялата тема на един дъх.Бременна съм и не знам дали да се радвам, понеже сестра ми роди здраво момченце в една провинциална болница през 2007г.Мисля, че на 5,6 ден детето започна да посинява и ги приеха в болницата.За 3 дни чакане да се оправи детенцето почина, а в епикризата е записана Вероятна коарктация на аортата.Детето се роди здраво, лекарите в родилния дом установили шум на сърцето, но са ги изписали, все едно нищо му няма.Сега мен ме е страх да не ми се случи нещо подобно, знам че никой не е застрахован, но с всеки изминат ден страха ми се увеличава.Какво означава Вероятна, нали има аутопсия?Как може да чакат 3 дни и какво са правили през това време лекарите никой не може да каже, дори самите те...Накрая все пак извикаха специалист от друг град, но късно за съжаление.Не искам да назовавам имена, за да не притесня близките си, но факта че думичката вероятна я има в епикризата ме побърква.

Прочетох  цялата  история    .До  кога  ще  продължава  това  изтезание  от  страна  на  докторите.Просто  нямам  думи  в  такъв  момент.Когато  аз  раждах  в  Плевен имаше  случай  само че  с  починала  майка  всичко  се  потули.Бащата  сега  сам  си  гледа  детенцето.Дано  момичето  се  реши  на  друго  детенце.Да  се  консултира  с  адвокат  и  да  ги  съди.Тия доктори  така  се  на гушиха  с  пари  вече  ,че им  е  все едно  кой  как  ще  ражда.Приятелка  скоро  ражда  и   каза  че   момичето  преди  нея  2 часа  е  стояло  в  операционната  да  чака  доктор а  той  не  иска  да  влезе  да  и  направи  секцио  защото  не  му е  платила.Не  е  хубаво  така  и  не  съм лош  човек  и  на  никой  не  го  мисля.Само  едно  ще  напиша  той  Господ гледа  от  горе  бави  ама  не  забравя.

Ужас!Просто не мога да повярвам,че съществуват такива и те остават безнаказани и продължават да живеят жимота си без дори да помислят какво са причинили на други хора.

Наистина в Бургас гъмжи от некадърници. Например д-р Димитър Крачков - Окръжна болница, 1-ви етаж, общопрактикуващ лекар - пазете се от него. Занимава се с деца, а нищо не разбира. Изписва по 2 страници рецепта, а бе не знам какво да кажа.
Само парите го интересуват.

Скъпи мами възхищавам се на силната ви воля да изживеете всичко това отново изписвайки го тук. Но знайте, че по този начин помагате на много други и дори може би сте спасили някое (а то не е едно) бебче. Но дори и само едничко  да е си заслужава усилията ви - поклон пред всички вас  
Ще ви кажа какво ми дадохте на мен докато четях вашите тъжни истории. Сега всеки път като погледна в очичките на децата ми аз благодаря на Бога, че са ми живи и здрави,че мога да ги прегърна да чувам гласчетата им, защото в натовареното ежедневие и изнервения живот това се забравя(да сме благодарни). Бях забравила да се радвам на малките неща, а вие ми помогнахте да го осъзная - обичам и целувам всички ви  
Нека спомена и нещо друго което ми направи впечатление- никъде , в нито една от историите аз не прочетох за положително отношение на лекар към родилка загубила дете или за майка сполетяла я същата съдба. Та самото раждане като процес е толкова объркващо и страшно и плашещо, а да не говорим ако недай си боже изгубиш бебето. Как е възможно да те захвърлят там някъде си и просто да те забравят да те изтрият от съзнанието си с ясната мисъл какво са ти причинили? Та нали точно в такъв момент човек има нужда от малко топлинка, малко човещинка- още повече, че никой от близките ти не е там, за да ти даде утеха. Или когато си  отгледал едно дете, не си спал безброй нощи, треперил си над него и някой некадърник дето незнае защо е получил призванието лекар за един мик ти отнема всичко. Има ли нещо по страшно от това да загубиш дете и нима тези хора са толкова свикнали с тази загуба, че го приемат за нещо нормално ?
Нека Бог да ги съди, но искрено се надявам всяка вечер като затворят очи да виждат вашите очи- очи пълни с надежда, че няма да чуят най- страшната вест за една ЖЕНА- че носената с толкова любов душичка вече я няма.
Нека всички малки ангелчета почиват в мир .

Момичета пак се случи!!!Сега гледах новините по НТВ- момиченце на 4 годинки е починало в седствие на усложнение от варицела. Три часа са чакали в спешното някой да им обърне внимание. Миличкото от болка си е счупило 2 зъбчета.      До кога ще продължава така     

Бог да я прости!

Е ,няма спиране........ ,миличкото. Докога това безхаберие за човешкия живот??????

- за невръстната душичката.

Здравейте!
Искрено съжалявам за ужасиите, които сте изживели!
Вчера се навърши един месец, откакто престанах да очаквам първото си дете. Много ми е трудно да пиша за това, но бих искала да предпазя други жени от моята участ. Загубих детето си в 37 г. с. заради "невниманието" на д-р Угрински от Втора МБАЛ - София.
Наблюдаваше ме д-р Калев, който беше отпуск и по същото време се наложи да ме приемат в болница заради подутите ми крака и наличието на белтък в урината. Той ме повери в ръцете на убиеца Угрински. През цялото време на престоя ми в болницата аз приемах всичко на шега, понеже нямах никакви проблеми и не виждах смисъл да ме държат там.
В денят, в който трябваше да ме изпишат, докато правеха запис на тоновете ми се оказа, че са лоши и се наложи да остана. Особата с титла "доктор" пред името си нареди да ми правят запис през три часа и на другата сутрин да не ям, защото можело да се наложи да ми правят секцио....и отиде в частния си кабинет.Последният запис започна в 15.50 и към 16.00 часа тоновете на бебето спряха. Качиха ме по спешност в операционната, но вече беше късно. Дори не изплака.
Нямам идея колко време е продължила операцията, но помня, че по едно време се появи Угрински и се разкрещя защо не са му се обадили, добре, че той звъннал и научил какво е станало, та благоволил да дойде.
Бях като парцал, вече ми бяха казали, че детето е мъртво и исках само по- бързо да приключат, през цялото време имах чувството, че ме кормят. Помня, че когато майка ми  и сестрата на мъжа ми дойдоха в реанимацията първите ми думи бяха "Аз съм виновна".
Угрински беше уведомил роднините ми, че детето имало смъкнат черен дроб и белодробна недостатъчност и един вид било по - добре, че е починало, а отгоре на всичкото имало опасност и за моя живот. Представил нещата така, все едно трябва да му благодарим, че съм оживяла, макар и детето да е починало. При независима аутопсия, изискана от моите роднини, обаче се оказа, че детето ми е починало от задушаване. Омотало се е в пъпната връв. Най - нелепият факт е обаче,че предния ден имах контракции, заради които ми дадоха хапчета за спиране на контракциите, понеже ми било много рано, а аз от 5 дни бях в деветия месец!
И до ден днешен той не каза едно "Съжалявам". Искам само да знае какво е да излезеш навън с празни ръце, когато е трябвало да буташ количка. Или  да виждаш съжалението в очите на хората, въпреки, че не обелват и една дума...