Какво?
- Публикувана: 23 апр. 2008, 11:56 ч.
- Последно мнение: 25 май 2008, 23:40 ч.
Бабиероси в космоса или как се боядисват к
Нещо усмъртяващо. Отровна смес между алкохолни изпарения, дълго немити женски анатомии, коняк, пури и още нещо...Имаше лек оттенък на починали чайки и още по-починали гларуси. Долавяше се също неповторимият аромат на застаряващи , почернели петички....
Всичко това хвърли горката доня Благуна амок. Комата обещаваше да е дълга, ако нещо свежо не разсееше това, което се носеше из въздуха....
Всичко това хвърли горката доня Благуна амок. Комата обещаваше да е дълга, ако нещо свежо не разсееше това, което се носеше из въздуха....
Доня Мишонита се суетеше около набързо стъкнатия огън, примираше от глад и се чудеше дали да попита съдедката или благоверния й дъл случайно не са оставили от унуй пиле дето по ВелиГден го прайха нещо.
В тоз момент изкочи съседната доня и се разписка:
- Мишонито ньеднъ твар, да са махаш с тоз найлон и тоз бензин от пред балкона ми! Ши нъ запалиш ма, оу!
- Що бе?! Аз само огънец за унуй пиле съм приготвила, дай гу!
- Щи дам аз идна пужарна щи дам! - ревна съпружеското тяло на съседката и за туй Мишонита си търти на петите и изчезнА в пушилката.
В тоз момент изкочи съседната доня и се разписка:
- Мишонито ньеднъ твар, да са махаш с тоз найлон и тоз бензин от пред балкона ми! Ши нъ запалиш ма, оу!
- Що бе?! Аз само огънец за унуй пиле съм приготвила, дай гу!
- Щи дам аз идна пужарна щи дам! - ревна съпружеското тяло на съседката и за туй Мишонита си търти на петите и изчезнА в пушилката.
Доня Лебедуна Ди Суейн се събуди с ужасно главоболие. Спомни си...Не трябваше да слага всички свещи на тортата. Вместо "хепи бъртдей" гостите крещяха фалцетно "помощ, пожар". Пълен провал. Трескаво разгони ято виненки, сложи торба лед на челото си и се просна възнак на кушетката. Помнеше, че пиха много, пяха соло и в дует, но какво стана после? Уж купи марков ром - черен етикет, отлежал, и почти оригинал ала Киро Де Мангуста. Дон Тембелио още след втората бутилка падна под масата и опразни място за прииждащите гости. Оплюскаха всичко хрантутниците недни, даже фикуса не пожалиха. Имал фибри... Дон Волф дойде късно, но за сметка на това си тръгна ефектно. Една от бабиеросите предложи да играят гол белот. За после не искаше да си спомня...
След трети неуспешен опит мамзел се отказа да свестява проснатата на пода бабка. Вече беше тъмно, а тя беше толкова гладна, че ако бабето не беше толкова кльощаво, щеше да го заръба. Другата, с бялата кордела подфирти фусти нанякъде, чу я да пищи в далечината, но дори не погледна по посока на писъка. С решителна крачка прескочи бабиейросата, от фустите й се понесе нов талаз и гарантира още няколкочасова кома на припадналата. В кухнята цареше хаос, явно е имало купон и навсякъде се търкаляха скъсани страници от книга (“готварска”, отбеляза мимоходом Елеонор ), празни бутилки и парчета настъпвана, размазвана, дъвкана и повръщана торта.
НО нямаше нищо за ядене. НИ-ЩИ-ЧКО. Сега вече Елеонор беше бясна. От дълбините на мощната й пазва се надигна клокочене, покатери се без проблем по тройната й гуша и изригна през амалгамената ограда със силата на бомбена смес от ментови бонбонки и кола.
НО нямаше нищо за ядене. НИ-ЩИ-ЧКО. Сега вече Елеонор беше бясна. От дълбините на мощната й пазва се надигна клокочене, покатери се без проблем по тройната й гуша и изригна през амалгамената ограда със силата на бомбена смес от ментови бонбонки и кола.
В справедливия си гняв Мамзел приличаше на натопорчена валкирия. (Шлем с рога, това й трябваше. И ламаринен сутиен чашка Д! Но на тоя забутан остров едва ли имат свестен ковач, поне мярка за сутиен да й вземе!) От вика й една планинска коза пометна, а отзад, в храстите една Доня изпищя блажено, понеже каченият отгоре й дон така се сепна, че от объркване я заора отново.
- Божкей, божкей - вайкаше се Василиндра - толкоз народ, толкоз нещо!
Тя беше стиснала единственото, което бе останало от НЕЙНОТО прасе - уши, два броя. Космати и мръсни, но все пак свински уши. Василиндра се огледа. Къде би могла да ги скрие?
- Олеле! - изпищя Василиндра. - Това там, в храстите, не е ли доня Лебедуна?
Василиндра затича с всички сили. Лебедуна можеше да й свие ушите с глупавото оправдание, че имала била (моля ви!) рожден ден.
Пред Василиндра се изправи нещо лъскаво, блестящо, москвичоподобно, но с крила. С крила и люк. Василиндра отвори люка и тикна ушите вътре. После се облегна небрежно на лъскавото и си засвирука.
- Уши ли? - чудеше се тя. - Какви уши?
Лъскавото се разтресе, блъвна дим, замириса на опърлени носни вълчи косми и... излетя.
- Стой! - викаше Василиндра. - Върни ушите, крадлив мискинино!
Тя беше стиснала единственото, което бе останало от НЕЙНОТО прасе - уши, два броя. Космати и мръсни, но все пак свински уши. Василиндра се огледа. Къде би могла да ги скрие?
- Олеле! - изпищя Василиндра. - Това там, в храстите, не е ли доня Лебедуна?
Василиндра затича с всички сили. Лебедуна можеше да й свие ушите с глупавото оправдание, че имала била (моля ви!) рожден ден.
Пред Василиндра се изправи нещо лъскаво, блестящо, москвичоподобно, но с крила. С крила и люк. Василиндра отвори люка и тикна ушите вътре. После се облегна небрежно на лъскавото и си засвирука.
- Уши ли? - чудеше се тя. - Какви уши?
Лъскавото се разтресе, блъвна дим, замириса на опърлени носни вълчи косми и... излетя.
- Стой! - викаше Василиндра. - Върни ушите, крадлив мискинино!
Тъкмо бе спряла да се тресе като трепетлика (по-скоро като баобаб, с оглед габаритите й, но в интерес на фактите, никой никога не беше виждал баобаб да се притриса), Елеонор откърши парче от плота на масата и жално го загриза. Попивал десетки години (вследствие активния кулинарен и ..хм, некулинарен опит на бабиейросите), течности от всякакъв произход, плота всъщност не беше лош на вкус. Преобладаваше вкуса на кубински ром. Ммм. Мадмоазелата отчупи още едно парче. Дребни стърготини летяха наляво-надясно, мамзел премрежи поглед и се замечта за свинска пача с много чесън, агнешки главички в собствен сос и дебели порязаници, намазани с овча лой и поръсени със сминдух..... а пърлени свински ушички, ах, като чипс си ги гризкаше за закуска!
-Стой! Върни ушите, крадлив мискинино! – фалцетен крясък я извади от унеса и Мамзел се заоглежда сепнато. Отвън една ...жена(?!) подскачаше с устрема на бясна катерица и махаше с ръце към небето.
Доня НеРижа също зърна търчащата Василиндра. Горката!
Явно нещо трябваше да се направи, последната очевидно не беше с ума си. Да тича и да ръкомаха по облаците, като ги набеждава, че са й откраднали ушите, които - НеРижата ясно виждаше - си стояха здраво и безвъзвратно прикрепени отстрани на главата на Василиндра, украсени с дребни кости, за които всички подозираха, че са човешки.
Доня НеРижа цъкна досадено с език. Василиндра се беше побъркала. Тя не беше виновна. Наскоро беше загубила мъжа си, скъпия на сърцето й дон Философио и явно го преживяваше много, много тежко.
По цели нощи не спеше и виеше като куче по луната, ядеше всякакви странни неща, които подозрително миришеха на пърлено прасе минус прасето, а сега и това... Загубата на дон Филисофио не й понасяше.
- Но от друга страна - помисли си доня НеРижа - като е така, не трябваше да го разиграва на комар, нали?
Явно нещо трябваше да се направи, последната очевидно не беше с ума си. Да тича и да ръкомаха по облаците, като ги набеждава, че са й откраднали ушите, които - НеРижата ясно виждаше - си стояха здраво и безвъзвратно прикрепени отстрани на главата на Василиндра, украсени с дребни кости, за които всички подозираха, че са човешки.
Доня НеРижа цъкна досадено с език. Василиндра се беше побъркала. Тя не беше виновна. Наскоро беше загубила мъжа си, скъпия на сърцето й дон Философио и явно го преживяваше много, много тежко.
По цели нощи не спеше и виеше като куче по луната, ядеше всякакви странни неща, които подозрително миришеха на пърлено прасе минус прасето, а сега и това... Загубата на дон Филисофио не й понасяше.
- Но от друга страна - помисли си доня НеРижа - като е така, не трябваше да го разиграва на комар, нали?
Първо иззад завоя на кръговия коридор се показа лявото ухо, после дясното.
Дон Волф не обича хрущяли, хрущяли обича тъща му. За нея донът ги прибара
с кепа за космически сафрид две кила и ги затъкна в панталона си. Все ще му се
удаде повод и причина да й направи мили очички. Щом има ушички, трябва да има
и прасенце. Щом има едничко, трябва да са трички. Щом са трички, са си направили къщичка.
От сламчици ли, от фазерче ли, или от ютонгички? Донът взе базукичка и тръгна
да търси къщичка. Мамка му и прасе. Само да не е слонско.
***
След като донът претърси всичко, и не откри нищо, надникана през илюминатора. Може ли три прасета да са са вързали, да се реят покрай кораба и да пътуват гратис на автостоп? Нее, не може. Нямаше прасета, но срещу кораба по курса проблясваше нещо. Като наближи, се разбра, че е рибка пролетен черноморски сафрид. След нея идваха други. Донът протегна кепа навън и започна да сбира, същевременно рефрешвайки. Гугълката му откри само едно съвпадение, Liska изхвърля рибки от каруцата на космически селянин. Донът ги излови всички, но бяха точно две кила. Една каруца събира двеста.
. Донът погледна навън, и видя последна рибка.
Но с наближаването, се видя, че е голяма и донът извади по-голям кеп. После стана още по-голяма, и донът извади още по-голям кеп. Накрая в найголемия кеп се заби най-голямата риба. По цялата й дължина пишеше:
"х о т е л М а р и ц а - П л о в д и в"
Дон Волф не обича хрущяли, хрущяли обича тъща му. За нея донът ги прибара
с кепа за космически сафрид две кила и ги затъкна в панталона си. Все ще му се
удаде повод и причина да й направи мили очички. Щом има ушички, трябва да има
и прасенце. Щом има едничко, трябва да са трички. Щом са трички, са си направили къщичка.
От сламчици ли, от фазерче ли, или от ютонгички? Донът взе базукичка и тръгна
да търси къщичка. Мамка му и прасе. Само да не е слонско.
***
След като донът претърси всичко, и не откри нищо, надникана през илюминатора. Може ли три прасета да са са вързали, да се реят покрай кораба и да пътуват гратис на автостоп? Нее, не може. Нямаше прасета, но срещу кораба по курса проблясваше нещо. Като наближи, се разбра, че е рибка пролетен черноморски сафрид. След нея идваха други. Донът протегна кепа навън и започна да сбира, същевременно рефрешвайки. Гугълката му откри само едно съвпадение, Liska изхвърля рибки от каруцата на космически селянин. Донът ги излови всички, но бяха точно две кила. Една каруца събира двеста.
. Донът погледна навън, и видя последна рибка.Но с наближаването, се видя, че е голяма и донът извади по-голям кеп. После стана още по-голяма, и донът извади още по-голям кеп. Накрая в найголемия кеп се заби най-голямата риба. По цялата й дължина пишеше:
"х о т е л М а р и ц а - П л о в д и в"
Мамзел, изтощена от случващото й се напоследък, дремеше кротко под една кубинска палма, а нежният мъх над горната й устна се поклащаше ритмично с всяка въздишка, отронвана в съня й. Във въпросния мъх, оплетена, се поклащаше кубинска муха*. Мухата беше концентрирала всичките си усилия да не изпадне в несвяст от дъха на мамзелата, но въпреки тренинга (тя все пак отдавна обитаваше тая хасиенда, от невръстно мухЕ), беше на път да се предаде.
Изпръхтявайки за последно, Мадмоазел се събуди, тресна мухата с пестница, загледа за секунда тъпо, щото не прецени силата на удара и това, че все пак е насочен и към собствената й глава и се надигна.
Докато се надигаше, усети аромат на риба. "Божке, време е да се изкъпя. Щом аз се усещам" притесни се за миг тя. Все пак мамзел беше Почтена Дама, загрижена за Хигиената Си. Тогава видя сафрида.
*кубинската муха се различава от обикновената конска по страстта. Конската има страст към конски задници, кубинската- към бабиейроски. В масовия случай разликата между двата е слабо изразена, което пък от своя страна карабиолозите да мислят, че кубинската би оцеляла във всяка точка на света, в която има коне. Или бабиейроси.
Изпръхтявайки за последно, Мадмоазел се събуди, тресна мухата с пестница, загледа за секунда тъпо, щото не прецени силата на удара и това, че все пак е насочен и към собствената й глава и се надигна.
Докато се надигаше, усети аромат на риба. "Божке, време е да се изкъпя. Щом аз се усещам" притесни се за миг тя. Все пак мамзел беше Почтена Дама, загрижена за Хигиената Си. Тогава видя сафрида.
*кубинската муха се различава от обикновената конска по страстта. Конската има страст към конски задници, кубинската- към бабиейроски. В масовия случай разликата между двата е слабо изразена, което пък от своя страна карабиолозите да мислят, че кубинската би оцеляла във всяка точка на света, в която има коне. Или бабиейроси.
Василиндра се изплези на Нерижата, защото я гледаше със съжаление. Василиндра много добре знаеше защо Нерижата я зяпа така. Откакто придоби дон Философио на комар, Нерижата сякаш разцъфтя. Тя не знаеше, че донът е много хитър и прикрит тип, който първо прави мили очи (и други анатомични части), пък после вади голямата секира. И не след дълго Нерижата щеше да бърка яхния, да пере чорапи и да ражда малки, сополиви тролчета.
- Ха-ха! - рече Василиндра и затича към обсерваторията на полковник Спаскова. Там имаше огромен телескоп.
Не след дълго Василиндра беше залепила (не толкова кьоравото си) очо на телескопа. Свински уши в космоса нямаше. Затова пък имаше...сафрид.
- Хотел "Марица"-Пловдив! - изпищя Василиндра. - Това пък какво означава?
- Ха-ха! - рече Василиндра и затича към обсерваторията на полковник Спаскова. Там имаше огромен телескоп.
Не след дълго Василиндра беше залепила (не толкова кьоравото си) очо на телескопа. Свински уши в космоса нямаше. Затова пък имаше...сафрид.
- Хотел "Марица"-Пловдив! - изпищя Василиндра. - Това пък какво означава?