"Топ 20" на неудачните "утешения"

Последното, което ми казаха беше: лесно майка не се става, да знаеш. Като че ли аз не знам.Все едно като си нямам бебе, не съм станала майка. Повече не искам да го чувам, разплаках се като ми го казаха. Беше страшно, онемях, нямаше какво да кажа. Каза ми го бременна колежка.

Марморанче, не знам как, но трябва да пропускаш подобни реплики покрай ушите си. Аз по някакъв начин успях да го направя и рядко нещо такова може да ме нарани. Хората не знаят как да общуват с нас, не знаят какво ни е, как се чувстваме. Често в стемежа си да разговарят с нас казват нещо което може да ни жегне. Чула е репликата от някъде и е решила да я вмъкне в разговора, после сигурно е разбрала, че е било неуместно но.................... след дъжд качулка. 

  те
И мен днес един клиент ме пита расте ли? Казах Не! Почина на следващия ден след раждането. Той ми каза няколко пъти  колко съжалява и след няколко минути мълчание ми разказа как и те са прживели същото. Просто е ужсно колко много сме. Преди да ми се случи не знаех на колко много мои роднини и познати се е случило, а те всички са весели и щастливи хора с прекрасни деца, така че миличка горе главата, трябва и на нашата улица да изгрее сънце(някой ден).

Малко не е по темата за което се извинявам

Извинете, че се набутвам така в темата ви... Но честичко надничам при вас. Много пъти съм плакала заедно с вас на трагедиите, които се случват! Не мога да твърдя, че ви разбирам, но усещам каква болка бих изпитала, ако загубя дете по един или друг начин ( недай си боже!)... Сега ужасно ме боли, като ви чета, за иначе не смея и да си помисля...

Две мои приятелки загубиха бебчетата си - едната в четвъртия, другата малко преди да влезе в деветия месец... Бях потресена! Чувствах се виновна - първо, че съм бременна, след това - че се радвам на детето си! Не смеех да споделя с тях радостите си и пред себе си се чувствах виновна въобще, че се чувствам щастлива! Много странно усещане... Сега все внимавам какво говоря, за да не ги засегна по един или друг начин...

Може би точно тук е мястото да се извиня за всяка неуместна дума, която съм казала и за всяка неуместна постъпка...

Но околните наистина не знаят какво да кажат, когато се сблъскат с подобна трагедия! Всъщност... стигнах до извода, че няма уместна реакция... Каквото и да кажеш, каквото и да направиш - все е неуместно! Даже да замълчиш, да не реагираш... Дори да плачеш заедно с хората, преживели подобна трагедия... Неуместно е някак... Защото не знаем какво ви е! Искаме да помогнем, но не знаем как... няма как... а не сме безразлични! Поне аз не съм... Никога не съм била!

Простете ни за глупостта!

За мен много странно звучи: "може би така е по-добре", или "за всичко си има причина", коя е може би причината, 18 годишния ми син да си счупи главата, както и приятелят му да почине....защо така да е по-добре.Ако да речем може да се е знае, че след да речем 1или 2 години е щял да се разболее от рак, да определено не бих искала да го виждам да минава през този кошмар, и наистина бих предпочела да умре така- за един миг, без да усети болка.
Но това няма как да се знае.
Хората се опитват да кажат нещо, за да ни успокоят, да ни помогнат да се чувстваме по-добре.
Моите приятели се чувстват много, много зле от загубата ни.Някои от тях си взеха по една седмица отпуска, за да ни помагат с децата и с всичко.

Аз не се сърдя на хората, когата казват нещо, което звучи странно.Никой не знае точно какво да каже в такива моменти.
 

Млади сте ,ще имате друго .Така е трябвало да стане.Ако се беше увредил мозъка от недостиг на кислород,щеше да гледаш болно дете цял живот .

най-тъпо ми беше, когато всички ме питаха как съм, а те виждаха че не съм добре, че ми се реве, че ми е тежко, просто цялата болка се чете в очите ми и този въпрос ми идваше малко в повече.

Здравейте момичета,от един месец се ровя по форума и прочетох почти всичко..стигнах до тук,защото моята приятелка чакаше бебче,което изгуби преди дни..и сега не знам какво да направя,какво да и кажа..плача всеки ден,пиша и всеки ден,търся думи,с които да изкажа мъката,а не намирам..в момвнета е в състояние,в което надали ще вдигне телефона,а знам че няма да иска да ме види,защото не иска да я гледат слаба.....много ми тежи това,че не знам как да и помогна,не съм преживяла това,а ме боли,само че не знам какво да направя..помогнете ми,моля ви!

В такъв момент човек има нужда от силно рамо .Отиди при нея, няма да сгрешиш. Казвам го от собствен опит .Аз също не исках да виждам никого, но най -добрите ми приятелки не ме оставиха сама в мъката си. А и именно точно в такъв момент разбираш колоко са истински .

neshtastna      Рени   е права иди пре нея ,когато бях в болницата моите приятелки ми се обадиха ,че ще дойдат аз им казах да не го правят ,мислех си че неискам да виждам никого ,но те дойдоха въпреки всичко не казаха нищо не се опитваха да ме успокояват ,само ме прегърнаха и останаха до мен ,никога няма да го забравя ,бяха там въпреки че незнаеха какво да ми кажат ,бяха там в един от най-трудните моменти в моя живот и им Благодаря

Благодаря ви за съвета,може би ще ви послушам и колкото и да не иска да ме види ще застана на вратата и и ще се надявам да ми отвори... Съжалявам за всички тези разбити надежди и за тези помръкнали животи,и моят от няколко дена е така(изживявам го твърде лично) и разбирам болката ви!Благодаря ви!

съжалявам пак съм аз..писах на приятелката си,днес и звънях,но не се обади,а случайно като се засякохме в skype,каза че не съм и спестила тормоза от това да и пиша всеки ден и да и говоря за това,каза че не иска да говори за случилото се и обърна темата в друга посока...къде сгреших този път...аз страдам ужасно много за това,а тя дори не иска да ми каже как се чувства...за случилото се ми каза няколко дни след това,след като настоявах да ми отговори.....не знам къде греша,кажете ми....

neshtastna, най-добре направо отиди при нея!

но тя не иска..понеже живеем в различни градове,когато и споменах че утре ще пътувам,тя каза че ще ходи в болницата,а като стана въпрос за друг ден,каза че ще започне работа,че в момента родителите и са в къщи,изобщо не разбирам..а толкова искам..днес просто ми каза темата е приключила не ме занимавай излишно,сякаш бях някоя от улицата,която не познава и не и се обяснява..знам,че тя е такава и никога няма да ми каже какво и е,дори да я моля за това,но на мен ми е мъчно,че не споделя,че не иска да бъда до нея...тогава как да отида

Ами в такъв случай мога да ти кажа само едно - "Не можеш да помогнеш на някого, който не иска да му се помогне!"
Съжалявам за приятелката ти! Добре те разбирам какво ти е! Не унивай и просто тегли чертата за момента, колкото и да ти е тежко.

Извинявам се на момичетата, че им оспамихме темичката!

опитай да идеш като изненада
не говори какво е станало и не търси нито информация, нито я питай как е
просто я прегърни, опитай да не ревеш ако тя не заплаче...въобще опитай се да се държиш така както иска - ако иска да се правите, че нищо не е станало - прави се
може да си има причини за това как се държи - знам за случаи на късно предизвикан аборт заради увреждания например....мисля си, че в този случай е още по-болезнено и трудно за майката...тази лично предизвикана загуба
не казвам че е такъв случая, казвам само, че понякога сами си забраняваме да страдаме и когато другите не ни разберат и се опитват да ни утешат за нещо дето сме си забранили да признаем че имаме /болак в сърцето, душата и ума/- тогава се ядосваме на тяхната "слепота" и често в нашата болка се опитваме подсъзнателно и тях да нараним...
та в слумчая твоята приятелка е блокирала и тотално е забранила на ума си да приема нещата такива каквито са...не би искала и друг да й напомня как са в действителност нещата...иска всички да приемат нейното виждане за истина.....
не е добър подход, но сигурно е единствения, който я пази да не се метне от някъде...
а това, че се опитва да те нарани - тя не се усеща, често си позволяваме с близките си да си изливаме болката върху тях, да ги караме да страдат заедно с нас.....всички го правил в една или друга степен...това само показва колко силно я боли и колко е наранена

та аз лично бих опитала жив контакт ама въобще без да я питаш как е, какво е станало, ка ксе чувства
просто среща където ще се държиш така както тя те насочи - ако иска да се правите, сякаш никога не е била бременна и нищо не е станало - ще направиш това....за нея това в момента е най-доброто....
успех и те разбирам и теб в болката ти, но ако си наистина обвързана с тази женва - дай й шанс независимо колко е лоша в момента - това определено е най-тежкия период в живота и и психиката на човек търпи коренни и лоши изменения в такива безбожно трагични моменвти