Трънче, къде ти е коремът бе, жена? Все едно съм аз в 5ти месец! поздравления за ентусиазма!
Какво стана с Пършинг? питам втори път и никой не отговаря, кой си беше разменил с нея телефона, а? Възможно ли е още да е в болницата?
За козунаците... не прочетох рецептата на Бюти, ама часовете правене не ме притесняват толкова, колкото месенето. Аз само съм гледала баба ми как прави козунаци и как си меси тесто за какво ли не десетки пъти, ама все си мисля, че няма да мога да го направя както трябва. Няма да правя козунаци. Може би след някоя година с двете си дъщерички ще се заиграем в кухнята и ще си месим-месим, пък каквото стане, ще си го изядем накрая. Ех, че хубаво ми стана - "двете си дъщерички", направо картинка!
За поредна нощ си лягам и си мисля, как ли ще ммине този път раждането, дали няма от притеснение да кача адреналина и да не ме хване упойката, дали ще изкарам цялата операция без пълна упойка и ще съм свидетел на всичко, ще гушна ли детето си по друг начин, ще ме усети ли то като негова майка от началото и ще се успокои ли или ще заплаче и ще се разстроя, че не ме е "познало", ще се справи ли другото ми дете без мен почти седмица или ще му липсвам! Този път ще се заявя за ВИП стая от началото, за да могат да идват при мен на гости, когато си искат - няма да мога да се откъсна от Билянчето за толкова дълго, а така ми се ще да не й давам повод да си мисли, че сега с бебето ще започне да бъде третирана по по-различен начин от преди, че ще бъде игнорирана!
Също така снощи се размислих, понеже ще ходим за празниците до Бургас и смятаме да оставим Бибка за 1 седмица при нашите като репетиция за лятото (да се наслади и то детето на цяло лято море и време с баба и дядо) - ами как ще се разделим с нея, ще се сбогуваме ли или ще трябва да си тръгнем по-тайно. Ще й липсваме ли, ще страда ли? И си плаках цял час до нея на леглото и знам, че ще плача по пътя за насам, като се приберем вкъщи, вечер като се прибирам от работа и нея я няма! н есме се разделяли и за 1 вечер, все заедно сме си били! мамка му, толкова лесно и воднисто плача - ако някой колега влезе в стаята ми, ще помисли, че нещо се е случило! А в същото време знам, че ако тя е щастлива, хич няма да се притеснявам, нашите ще я гледат с толкова обич и внимание, само тя да ми е спокойна!
такива ми ви, Валини вълнения...