Номинации за най-голяма муня

има ли тук жена която да не ревнува!!???

Абе, къде тръгнахме, къде отидохме? 
Муни на килограм...  Момичета, я дайте по същество 

АЗ!С ръка на сърцето,имаме си достатъчно доверие и може би като нямаме брак си оставяме отворена вратичка за всеки случай.Всеки е свободен да потърси щастието,ако се почувства нещастен,отегчен и т.н. А и знам една приказка от стари хора:"Сухо бебе и верен мъж няма"  Въпрос на уважение е,ние вече 12 години сме така а след години може да се окаже че аз съм за тази тема демек муня,а той е за другата-Муньо 

По повод написаното от Ива, се сетих за един виц, не знам дали тук му е мястото(човек не трябва да губи чувството си за хумор)

Лорд се обажда по телефона вкъщи. Вдига икономът:
-Всичко наред ли е вкъщи, Джон?
-Да, сър, градината е прекопана, къщата е изчистена, обядът е готов.
-А какво прави Милейди, жена ми?
-Ами тя е с вас, сър, в леглото.
-Нима, Джон? Добре, слушай. Вземи пушката ми от коридора, качи се в спалнята и застреляй мен и милейди.
-Слушам, сър.
Чува се тупурдия, изстрели, след малко икономът слиза и отново се обажда:
-Готово, сър.  Застрелях жена ви, а вие скочихте и излязохте на балкона, аз ви последвах и ви гръмнах...
-Чакай, чакай, Джон, какъв балкон?
-Балкона към спалнята ви сър.
-Но ние нямаме балкон. Това номер 555 678 ли е?

 

И аз имам почти същата случка.
Звънях на мой приятел, който често си сменяше номера, но не помнех как съм го записала последно. Някой вдигна и преди да чуя глас, викнах "Ало, чичееее" (така си говорим), а отсреща женски глас ми говори на немски. Шашнах се и треснах телефона, реших, че е грешка. После тази ми праща СМС защо съм търсела мъжа й и съм казала "Hallo, DJ"  То пък егати съвпадението, ако наистина е бил DJ онзи. Обясних, че това е бил старият номер на приятеля ми, но изобщо не ми повярва...  Оставих я да се спасява и изтрих проклетия номер.

Ох, стигнах до 10-та страница, но не мога повече. Утре ще се върна да чета.
Да се запиша с две случки:

1. Тази година за 14 февруари решихме да отиден на Сън Сити. Пристихнахме към обяд, хапнахме, посетихме няколко атракции набързо и накрая - хайде на изкуствения плаж. Да, ама дъщеричката искаше постоянно да седи във водата. Проблема беше, че забравихме банския на мъжа ми, а пък аз не мога да плувам (и освен това имам страх от водата). Да, ама няма как - трябваше аз да вляза с нея. Не е дълбоко, но от време на време пускат еднометрови вълни. Както и да е, седнахме в една лодка и зачакахме. По едно време единия спасител ми се развика да не пускам лодката там, защото като дойде вълната, ще се разбием в камъните. Излязохме набързо и вече - без лодка. По едно време като дойде вълната и аз така се уплаших, забих си коленете в дъното, а то - КАМЕННО. Водата ме влече, но аз продължавам да се натискам надолу. Майко мила!!!   Така си ожулих и коленете, и глезените на двата крака - още имам белези!  

2. Една приятелка дойде на кафе, тъкмо приготвях закуска - филии с яйце и сирене, във фурната. Изпекоха се, наредих ги в една чиния и като хванах скарата... ама БЕЗ РЪКОХВАТКАТА. Ауууу!!!   Като я метнах тая скара нагоре, тя пък като падна и започна да дрънчи по плочките...  Момичето се стресна: "Какво стана?! А, ама ти защо я хвана така?  ", "Абе - отговорих й - не ми обръщай внимание, аз съм си така."

Всеки има телефонни недоразумения
Ето едно мое:
Измъквам се от работа  в петък два часа по-рано, като съм предупредила да ме прикриват, че уж съм излязла служебно  - вършея си аз из къщи, събирам багажи защото вечерта трябваше да тръгваме на път.
Звъни телефона и търсят поп Иван, започвам да обяснявам, че това вече не е неговият телефон и че от година и половина все него търсят на този номер, който съм имала злощастието да получа от БТК  и да си го питат кой му е телефона за да не ме безпокоят повече.... абе една тирада...
Изведнъж гласът отсреща се обръща към мен по име и вика: Ти ли си?
Аз отговарям - да, кой се обажда?
Отсреща: А ти защо ми отговаряш от този телефон?
В този момент разбрах защо толкова познато ми звучи... беше шефа 
Признах си , че ми се е наложило да се прибера по-рано, а на него му стана смешно  как ме  е изловил без да иска.

Преди година с моя хубавец решихме да отидем на море, обаче понеже не ни стигат събота и неделя, реших да си взема отпуска за четвъртък и петък... обаче така се стекоха обстоятелствата, че четвъртък при никакви положения не можех да отсъствам. И на обяд реших, че няма да я бъде тая, куфарите са готови и ще тръгна още в 14 ч. Обадих се на шефа, казах му че ми е много зле и се прибирам. Човекът прояви разбиране, разбрахме се в понеделник да си довърша проекта и аз с огромна усмивка на уста хукнах към нас. Тръгнахме с моя, аз карам и си свиркам и минаваме през Варна. В колата музика гърми, аз пълна с ентусиазъм и си викам още час и съм на плажа... По едно време моят приятел ми казва "А, звъни ти телефона", но няма как да вдигна, че ме е страх да не ме спрат от КАТ, скоро ми взеха точки за говорене по мобилен, докато карам.. И обяснявам, че по-нататък ще отбия и ще видя кой за какво ми звъни. Спрях, гледам че шефа е звънял и го набрах. Измяуках жално, че ми е много зле, а той се смее и вика "Аааа, зле ти е, така си се хилнала, мина покрай мен на светофара, даже не ме видя! Във Варна ли ще сте или пак заминавате на Влас?" Направо онемях, но го обърнах на майтап и в понеделник му носих мидички. Добре че имах свестен шеф тогава Оказа се, че той още сутринта е заминал на среща във Варна и на един от светофарите сме били един срещу друг

Сетих се за още една моя муньовщина.
Студентка съм, щастлива този ден, тъй като си бях взела изпита... а времето едно отвратително - студено, припръсква нещо като  сняг, но е такъв студ, че не може да се отпусне да вали аз обаче съм се "барнала" с клиноподобни светло сини / почти бели/ ластични дънки, ботуши на токчета, и късо до кръста якенце.
Мотахме се с колегите насам - натам, пихме по една бира и кой от къде е.
Аз съм се запътила към спирката, но съм твърде далече от спиращия тролей... има и още една тумба от 5-6 души, също като мен - без никакъв шанс да се качат.
Отказала се забавям ход и изведнъж виждам, че на светофара малко по-долу тролея отваря врати.
Тумбата се спуска за да се качи, а аз също воглаве с нея с ботушките на токчета.... настава суматоха, почти пред вратите сме но изведнъж някой ме хваща за якето отзад и ме събаря... падайки инстиктивно си подлагам ръцете за да умекотя удара от падането... ама... се пльосвам точно между бордюра и паветата в най-голямана мръсотия и прахоляк, който започва и да мокрее от падащия сняг.
Тролея си потегля и аз гневно се обръщам за да видя кой ме събори..., изправям се хвърляща гръм и мълнии,като междувременно се опитвам да изтупам от задника си мръсотията  а срещу мен някакъв младеж с очила с нещо като балтон с пламнали бузи и уши ми се извинява, че се подхлъзнал и инстиктивно се опитвал да се закрепи, хващайки се за мен... без да подозира, че ще ме събори...
Аз бълвам ругатни, възмущение, неудомение, че може да има такива хора и си тупам светлите дънки и изведнъж човека ми вика:
Моля ви, престанете да се чистите, аз ще го направя, а аз още по-възмутена: Не стига, че ме събори, ами той иска да ме изтупа по задника... а не мерси, добре ще направите ако час по-скоро изчезнете от погледа ми.
А той (невинно): Ама Вие не разбирате, разранила сте си дланите при падането и в момента размазвате и кръв  отзад на светлия си панталон...
От студа ръцете ми бяха изтръпнали, при падането и съответно влаченето наистина си бях разранила ръцете... и сега изглеждах не само паднала а и бита 
Предстоеше ми смяна на още две превозни средства и пътуване с влак...седнах на тротоара ядосана, задушаваща се от гняв срещу този смотльо, срещу лошия си късмет срещу това, че изпуснахме и следващия тролей... усещах ръцете си пулсиращи и вече започваха да ме понаболяват, на всичко отгоре бяха и мръсни
В крайна сметка ми предложи да ми купи нов панталон само дето имаше желание, но нямаше достатъчно пари... казах му да не се джоби на тротоара, че и без това сме за резил.
И така... вървим ние по улиците на София, не се познаваме, но той  държи найлонова торбичка с някакви книги в ръка, която е подпрял плахо на кръста ми така, че торбичката да закрива изцапания ми задник...мълчим и търсим магазин...
В крайна сметка купихме едни черни джинси с общи усилия, излично е да казвам, че си тръгнах с тях.
Пред магазина на раздяла ми подава ръка и вика: Беше ми много приятно , казвам се Алекси
А аз: Чак пък приятно...
Друг път внимавайте къде стъпвате!!! Бях закъсняла ужасно много...

Мисля, че и друг път съм я разказвала тази своя муньовска постъпка, ама пусто...смях.

На пицария сме с приятелки.А бармана  Ум да ти зайде!
Красив, та дрънка.Само да отбележа,че бях бременна 8 месец, с бушуващи хормони! 
Кой хапна пица, кой гледа бармана - тръгваме си.
Но аз още си гледам.И си вървя.Челосах се в една колна, заради това гледане.
Това още не е смешно.След като се ударих във въпросната колона и още неосъзнала се, чудя се дали да
се смея, дали да се скрия от срам.Срещу мен един възрастен човек(явно от персонала и явно видял какво се случи) ми подхвърля иронично:
"Бармана ли гледаше?Не си първата!"
Тогава вече потънах от срам.

Понеже явно този барман е известен и из форума има търновлийки, става дума за един дългокос барман от страничния бар на пицария "Его".Даже май още там си работи.

Какво става с историйките, нещо позамряха. Искаме още  

       АЗ!!!

Относно темата за зимнината се сетих да посоча и тук двете си комшийки:Възрастни жени на около 50-60год.Едната доста време си гледаше зайци на терасата,понеже живее,над нас.Опита се и малко прасенце да гледа,но тогава вече не я огря.Събрахме се на съвет във входа.А другата жена-си вари бурканчетата с компоти,слатко,лютенци и т.н. отсреща срещу блока-има едно като поляна, на която се разтила седмичния битак(пазар).И чушки си пече жената,земе си едон лист ламарина,сложи я над огъня и цеия квартал се омирисва на бабините чушки.Слава Богу последните 2-3 години само на компоти я кара жената.

Ето една любима и незабравима моя изцепка от преди доста години

С мама и сестра ми се разхождаме и срещаме познат на майка ми - млад мъж, когото аз харесвах  Поздравяват се и мама решава да ни представи: "Познаваш ли дъщерите ми? Запознайте се..."     
Сестра ми: "Приятно ми е - Илияна!"
Той: "Цветомир".
А аз си мисля наум `Ей, сестра ми как наперено подаде ръка да се ръкуват, как хубаво, звучно и със самочувствие си каза името, айде сега е мой ред да се представя добре като кака... `
И със същия маниер като кака наперено подавам ръка за поздрав и със същата интонация изтърсвам... същите думи  "Приятно ми е - Илияна..." при което човекът ме изгледа много озадачено. И след секунди мълчание се усещам и се поправям "Ъъъъ... не, аз съм Ася" 
 
Е, няма що - чудесно се представих! Като момичето дето не си знае името