Номинации за най-голяма муня

Ще ме накараш тия дни да ходя до Его да го видя този барман    Да не се издрънча с все количка обаче 

Айде и аз да се покажа като муня
едната случка е когато бях в 8 клас.
Вървя си аз зад съда в Стара Загора (да отбележа това е родният ми град) и ме спират момиче и момче и ме питат:
- Извинете, къде е градската библиотека?
Аз:
- Не мога да ви помогна не съм от тук
За момент забравих къде съм, за какво съм тръгнала и аджиба къде беше тая библиотека.
И не минах и 5 метра и библиотеката се озова точно до мен. То бива да си залюхан ама като мойто.....
Другата случка е от тази зима.
Пътуваме с приятеля ми на дълъг път.А  пътя мокър коли, с лопата да ги ринеш, общо взето отвратителна работа. И по едно време замръзнаха каналчетата, от където излиза течността за чистачките. И моя мъж решава да ги отпуши с игла. Най - учтиво ме помоли, при сигнал от негова страна да натисна лоста и да види дали излиза течност.......така до тук ок, обаче какво ми стана, какво си помислих че ми каза, и натиснах лост......нацелих го право в устата.  . Мани това ами и го завторих, но този път му оцелих бялата блуза.Чудеше се да плаче ли, че ме взел такава или да ми се смее....още ми става смешно като се сетя.
Другите случки са ми ежедневие
Винаги когато започвам да готвя или да гладя без да искам си оставям по някой белег на ръката и това въобще не го правя нарочно. Просто си ми извира отвътре колегите от университета дори ми измислиха прякор - Кражокът

И аз имам подобна история. Разхождам се из Варна(също родният ми град), спират ме семейство руснаци и ме питат на руски къде е гарата. Аз се паникьосвам и им отговарям на немски език, че не съм от тук и не знам къде е. Гарата беше на около 300метра по същата улица, на която се намирахме

Да ви разкажа ли как разбих вратата на баба ми. Прибирам се аз, тъкмо ще си вадя ключа и остановявам, че съм го забравила. В това време чувам, че вътре телефонът звъни, а аз чакам майка ми да се обади от Германия и ако не и вдигна сега, кой знае кога ще има възможност пак да се обади. Помислих няколко секунди и накрая ударих три здрави ритника на вратата....на всичкото отгоре не беше майка ми на телефона 

Моят имен ден, събрали сме се да празнуваме. Мама вади от фурната печено пиле, сипва на всекиго (освен на мен) и започва да се яде. Аз седя и пуля ей-такива очи, понеже вече от няколко години съм вегетарианка, а мама забравила не само този факт, ами и моето съществуване въобще...

Усети се майка ми, притесни се и започна набързо да ми прави пържени картофи. Набързо, ама докато се опържат останалите вече са се наяли и ще пият кафе. Мама слага вода на котлона, след което преспокойно изсипва една щедра доза кафе, като за четирима, в тигана с пържещите се картофи.

Та така на именния си ден ядох с пържени картови, овкусени с кафе.

Сетих се за две мои истории: Мъжът ми беше боядисал вратата на банята, като преди това беше свалил бравата, за да може да мине навсякъде с боята. Цялата нощ вратата остана отворена, за да изсъхне, с идеята като се върне на другия ден от работа отново да сложи бравата. Аз, бременна в 37-а или 38-а седмица, влизам през деня да се къпя. Установих, че боята е изсъхнала и съответно пъхвайки два пръста в дупката на бравата я придърпах, докато не се затвори. Това беше напълно излишно, защото вкъщи бях съвсем сама и спокойно можех да се изкъпя и на полуотворена врата, но така съм свикнала. Къпя се аз най-спокойно, без да подозирам в какъв капан съм се хванала сама. Спрях по някое време душа и понечавам да отворя вратата, при което изпитвам лек шок-няма брава, съответно вратата не може да бъде отворена. В първия момент се изхилих и си викам :"Ама че съм тъпа!", но с всяка следваща минута осъзнавам, че положението ми не е никак розово и съвсем не е смешно. Пресметнах, че докато се върне мъжът ми от работа ще минат поне пет-шест часа, а през това време аз си стоя бременна, с огромен корем гола-голеничка и го чакам. От жажда нямаше да умра, нито от студ-беше през лятото, но мисълта да остана няколко часа затворена ми се видя ужасна. На всичкото отгоре, ключът беше пъхнат до края и мъжът ми нямаше да може да си отключи, щеше да се наложи да вика ключар, а като знае за състоянието ми, кой знае какво щеше да му мине през главата. Слава Богу, вратата беше талашитена и доста стара. Наведох се и установих, че мога да отчупя част от вратата с ръце-първия пласт. След това с помощта на една бърсалка за под-с металната й дръжка, успях да избия навън останалата част от вратата. Всичко това-в хлъзгавата баня, застанала на четири крака, с огромния корем и молейки се да не взема да родя, докато се опитвам да се измъкна. Не зная колко време е продължило всичко, но ми се видя цяла вечност и започнах да получавам леки пристъпи на клаустрофобия. В крайна сметка успях да направя дупка в долната част на вратата, през която със сетни сили изпълзях. И досега съжалявам, че изхвърлихме вратата, без да се сетя да й направя снимка-заслужаваше да се види.  Излишно е да казвам, че дълго време след това влизах да се къпя с мобилен телефон под ръка.
   Другата история е от преди 14 години /помня, защото се връщах от среща с едно гадже/. Вървя си аз по "Витошка" и малко преди Съдебната палата ме спират четирима италианци-двама мъже и две жени. На развален английски ме питат мога ли да им посоча ресторант с традиционна българска кухня. Аз, притеснена, решавам да им помогна, но и моят английски не е много добър, а и най-близкият ресторант , за който се сетих в момента беше "България"- срещу Руската църква. Предлагам им да ги заведа дотам. Тръгваме ние-разстоянието е около десетина минути път пеша. По пътя все повече започвам да съжалявам, че съм се хванала на хорото, защото аз дотогава в този ресторант не бях ходила, а и представа нямах каква кухня предлага. Но все пак си вървим, хората си говорят нещо на италиански оживено, аз си мълча и се пържа в собствен сос. Пристигнахме по едно време до ресторанта-и о, ужас-ресторантът е в ремонт и не работи! Аз запазвам присъствие на духа и продължавам с бодра крачка напред, нямайки никаква идея накъде съм ги повела. В един спасителен момент няколко метра по-надолу по тротоара виждам входа на някакво заведение. Заведох хората дотам-усмихнах им се-един вид-това е. Хората ме поканиха да вляза с тях, но аз отказах и щастливо тръгнах да се прибирам. Малко след това, обаче, с ужас установявам, че съм завела хората на стриптийз-бар. До ден днешен се срамувам, сигурно хората са си помислили, че съм се подиграла с тях, а аз наистина имах желанието да помогна.

  Лола, сещам се за този бар. До Минералсувенир, нали? Разби ме 

Същият. Даже мисля, че още съществува.

Като стана въпрос за боядисване се сещам как боядисах един радиатор... и още нещо   Отивам при сестра ми за 2-3 дена да помагам в ремонта на новия апартамент. Последния ден преди да се връщам към Плевен, поемам отговорната задача да боядисам с блажна боя чугунените радиатори. Боядисвам и последния радиатор (в ярко оранжево!) и доволна от добре свършената работа, а и да уплътня времето до тръгването ми към гарата, запалвам една цигара до прозореца. Обръщам се да погледна цялата обновена стая и се облягам назад. След малко опитвам да се обърна да тръсна през прозореца и... не става! Белите ми дънки залепнали за прясно боядисания оранжев радиатор. Цялото ми дупе беше на оранжеви черти   На всичкото отгоре, не си бях взела други панталони (освен един стар анцунг, който вече беше мръсен и омазан от ремонта), а и нямах време да се отбия през апартамента, в който живееше сестра ми и да взема нейни. Та така си пътувах във влака с прясно-раираните ми дънки, опитвайки се да ги прикрия с блуза на кръста.

запис 

Преди няколко години ме бях пратили в командировка в Испания. Трябваше да остана една седмица, но аз си свърших работата и тайно се прибрах три дни по-рано в България. Реших да се скатая и да не ходя на работа, а след това да си взема парите за пълната командировка. Ден-два след като се прибрах, преди да съм се появила още на работа, си уредих среща с една пирятелка на Попа. Чакам я аз, а в това време телефонът ми звъни. Търсят ме колеги да питат дали се прибирам и до къде съм стигнала (да уточня, че пътувах с автобус за комадировката). А аз както си седя насред центъра на София почвам да викам - Чуваме ли се добре?! В момента съм в Австрия, минавам през Виена." Хората около мен се обръщат и ме гледат тъпо, чудят се кво ми има. Тъкмо затварям телефона доволна, че не са ме хванали и от трамвая слиза пряката ми шефка. Е супер яко се сдухах. Ама по-късно се оправиха нещата...

Това не е муньовщина, а каръщина- мал шанс 

Мдам
Макар че аз ако крия, че съм в Бг няма да се изтъпаня насред центъра - рискът да ме види някой, който не трябва е прекалено голям

ами да де, то това е цялата муньовщина тук... че се изтъпаних в центъра на софия

 Преди половин час в Била някоя муня (или муньо ) си беше закопчала количката с 15- тина продукта( кисели млека, маргарин, олио и т.н) при другите колички 

ще се чуди човечеца къде си са му покупките:))