Вчера посред нощите счупих шише гранофорин. От онова, зловещо зеленото нещо, дето си остава за вечни времена... Светлите включения на черните плочки... ми, престанаха да са цветни. Търках, търках - ама посред нощ освен кухненска хартия... какво да използвам, без да събудя домочадието. От прекрасните си матирани жълти чекмеджета изобщо не се и опитах да свалям. Някой ден... ще пробвам да ги спиртосам.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Вчера посред нощите счупих шише гранофорин. От онова, зловещо зеленото нещо, дето си остава за вечни времена... Светлите включения на черните плочки... ми, престанаха да са цветни. Търках, търках - ама посред нощ освен кухненска хартия... какво да използвам, без да събудя домочадието. От прекрасните си матирани жълти чекмеджета изобщо не се и опитах да свалям. Някой ден... ще пробвам да ги спиртосам.
Когато ми се наложи да сменя колите и да се кача в опела на баща ми, и аз се потрисам в началото. Там задната е с повдигане на един пръстен на скоростния лост и изместване напред после. Не е като при останалите марки коли вдясно и назад /при ръчни скорости/. За опел, вече знам.
Вчера в Еконт от бързане мъжът, който ме обслужва почна да ми диктува моя телефонен номер, а аз трябваше да го продължа. Обаче човечецът ми продиктува грешни първите 4 цифри и аз запецнах. Не можах да си го продължа. Той повтори цифрите, за да ме подсети, а аз си до-продиктувах грешен номер. Излезе име на мъж.
Мисля че за над 5 пъти в рамките на 2-3 месеца си забравям паролата за фейсбука и като преинсталирам приложението все трябва да пускам заявка за нова. Вие пазете ли си някъде паролите? Аз уж ги пиша всеки път на лист, ама и после винаги прилежно си ги губя тези листчета.
https://
Точно.
На старата ми кола и на баща ми е точно с повдигане, а на моята е само назад. И като спрях да паркирам зацепих. 2-3 секунди не мога не можах да се сетя как е, преминах мислено първа втора трета четвърта и след още две секунди се сетих
Иначе карам от 2005г
Много рядко се качвам на колата, карана предимно от ММ, случвало ми се е да забравя, че при неговата трябва да "повдигнеш" скоростния лост, за да включиш задна. Нищо, че повече от 25 години съм шофьор.
Виж, странно е ако си заключиш волана и не знаеш какво се случва.
Виж, странно е ако си заключиш волана и не знаеш какво се случва.
Точно.
На старата ми кола и на баща ми е точно с повдигане, а на моята е само назад. И като спрях да паркирам зацепих. 2-3 секунди не мога не можах да се сетя как е, преминах мислено първа втора трета четвърта и след още две секунди се сетих
Иначе карам от 2005г
Изложих се вчера. Попадам на много хубавa синя чанта Майкъл Корс, на добра цена. Пиша веднага на жената, оказваме се от един и същ град и се уговаряме да се срещнем. Ползвам обедната си почивка и с трепет пристигам на уреченото място. За зла участ се оказва, че чантата е СИВА, а не СИНЯ и проблема е много вероятно в моят монитор.
Вече си правих планове с кои обувки, кой портфейл и подобни. За съжаление я отказах, дано жената не ми се е разсърдила много.
Вече си правих планове с кои обувки, кой портфейл и подобни. За съжаление я отказах, дано жената не ми се е разсърдила много.
Малката муня (на 5 г) се сдоби с пъпка на челото и постоянно я чопли. Не я оставя да заздравее, вече я превърна в раничка. Сложих й лепенка, за да спре да я чопли и да й даде шанс да мине. Всеки срещнат я пита къде се е ударила и на двете вече ни писна да обясняваме.
А вчера аз се бях засилила по коридорите в работата и не взех добре един завой. Цепнах си челото на същото място, на което детето има пъпка. Сега и аз съм с лепенка на челото.
Хубавото е, че повечето хора вече не смеят да попитат къде сме се ударили и двете, че и на едно и също място. Просто гледат странно към лепенките. Поне си спестихме обясненията. Но като се замисля погледът на учителката в детската градина тази сутрин беше безценен. Определено беше питащ поглед, но устата й не посмя да се отвори.
Но като си цепнах челото не приключих до там. Закачих си ръкава на блузата на една брава (широка блуза с ръкави, падащи от раменете - т.е. единият пада и оголва рамото). Закачих точно този ръкав. Оголи ми се не само рамото. Хубаво се показа всичко под блузата. Поне нямаше много хора в коридора за публика на излагацията.
А вчера аз се бях засилила по коридорите в работата и не взех добре един завой. Цепнах си челото на същото място, на което детето има пъпка. Сега и аз съм с лепенка на челото.
Хубавото е, че повечето хора вече не смеят да попитат къде сме се ударили и двете, че и на едно и също място. Просто гледат странно към лепенките. Поне си спестихме обясненията. Но като се замисля погледът на учителката в детската градина тази сутрин беше безценен. Определено беше питащ поглед, но устата й не посмя да се отвори.
Но като си цепнах челото не приключих до там. Закачих си ръкава на блузата на една брава (широка блуза с ръкави, падащи от раменете - т.е. единият пада и оголва рамото). Закачих точно този ръкав. Оголи ми се не само рамото. Хубаво се показа всичко под блузата. Поне нямаше много хора в коридора за публика на излагацията.
Ако все пак някой те попита, можеш да кажеш, че това е стар тибетски метод за отваряне на пред-последната чакра. И после да гледаш сеир. 
Ако все пак някой те попита, можеш да кажеш, че това е стар тибетски метод за отваряне на пред-последната чакра. И после да гледаш сеир.
Сега чак ми се иска някой да попита. 
Никакви белези не ща, пък дори и да са най-яките. Но не е дълбоко, едва ли ще има белег. Само да минава, че се чувствам много тъпо с лепенка в центъра на челото. Като дете завиждах на храбрите си приятелчета с лепенки по главите, но мен така и не ме огря такова "щастие" тогава. Сега на дърти години се случи, ама вече не ща. 
А на дребното нищо чудно да му остане дупчица от чоплената пъпка, че поне една седмица я тормози преди да се сетя да й сложа лепенка, за да не пипа. И се кълне, че не я била пипала тази пъпка. Пред мен я чопли и отрича. Не знам не се ли усеща, че я чопли, или не се усеща, че го прави пред мен и то докато отрича.
А на дребното нищо чудно да му остане дупчица от чоплената пъпка, че поне една седмица я тормози преди да се сетя да й сложа лепенка, за да не пипа. И се кълне, че не я била пипала тази пъпка. Пред мен я чопли и отрича. Не знам не се ли усеща, че я чопли, или не се усеща, че го прави пред мен и то докато отрича.