Преди време рожденният ден на мъжа ми ...
Да, Дорис, много забавно, и сладко!
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Да, Дорис, много забавно, и сладко!
Помните ли оная реклама на Фанта, където едни хавайци казваха: "Бамбуча" ? Аз бях решила незнайно защо, че има нова фанта и тя се казва Фанта Бамбуча и понеже много исках да я опитам всеки ден ходех в близкия супермаркет и питах: "Имате ли фанта Бамбуча" ? 
Като онова зайче от вица с тортата с моркови 
Гледаха ме малко странно, пък аз се чудех защо...
Като онова зайче от вица с тортата с моркови Гледаха ме малко странно, пък аз се чудех защо... Излизам веднъж от изпит крайно развълнувана. Качвам се в трамвая, сядам, звъня на мъжа ми, който ще се качва след няколко спирки и му казвам, че съм на първата врата. След това се обаждам на майка ми и почвам много разпалено да и разказвам как е минал изпита. Идва спирката, мъжът ми се качва и застава прав срещу мен като се поглеждаме бегло. По някое време свършвам с разказа ми и продължавам със същата интонация и емоция да говоря на него, всичко отначало. Той ме гледа равнодушно (а аз съм от жените, които те затрупват със всевъзможни подробности). По някое време чувам, че казва сопнато на някаква жена отзаде "приятелка ми е, затова ми говори". Крайно учудена се обръщам, а жената почна да се оправдава "гледам, че не държи вече телефон, а още говори". А тя женицата гледала как му говоря на горкия човечец и като ме посочила завъртяла ръка в стил "на тая нещо и хлопа" 
.
. 
Просто си представих ситуацията.
Не помня дали съм писала за тая ми муньовщина, ако съм писала - ще е поредната ми муньовщина
Та отивам аз у една приятелка да ме боядиса. Тръгвам си след това, с нова мноого черна коса. Отивам да чакам автобус. Ама не спира моя, а един друг, който минава близо до нас. Качвам се аз, ама всички слязоха. Не ми направи особено голямо впечатление. Купих си и билет от шофьора, той ме погледна странно, но ми го продаде. Надупчих го и си седнах кротко. Автобусът вървя още малко, направи един завой и спря пред депото
Аз вече сгрявам какво се е случило и небрежно ставам и потеглям към вратата. Шофьора ми казва "Аз не мога да вляза в депото с вас, слезте, пресечете улицата и ме чакайте на спирката". Толкова тъпо ама никога не съм се чувствала... кой да се сети, че тоя автобус минава по другия булевард и е трябвало да го хвана в обратната посока? Двамата пазачи на депото ме зяпаха през цялото време, сигурна съм че са смятали, че истинския цвят на косата ми е рус
Та отивам аз у една приятелка да ме боядиса. Тръгвам си след това, с нова мноого черна коса. Отивам да чакам автобус. Ама не спира моя, а един друг, който минава близо до нас. Качвам се аз, ама всички слязоха. Не ми направи особено голямо впечатление. Купих си и билет от шофьора, той ме погледна странно, но ми го продаде. Надупчих го и си седнах кротко. Автобусът вървя още малко, направи един завой и спря пред депото
Аз вече сгрявам какво се е случило и небрежно ставам и потеглям към вратата. Шофьора ми казва "Аз не мога да вляза в депото с вас, слезте, пресечете улицата и ме чакайте на спирката". Толкова тъпо ама никога не съм се чувствала... кой да се сети, че тоя автобус минава по другия булевард и е трябвало да го хвана в обратната посока? Двамата пазачи на депото ме зяпаха през цялото време, сигурна съм че са смятали, че истинския цвят на косата ми е рус 
Аз пък, един път като бях малка така тичах за автобуса, че на няколко пъти ми пада обувката. Накрая, след като успях да стигна до автобуса, шофьора затвори вратата точно пред носа ми. Стана ми толкова мъчно и гадно.... 
След това разбира се си изхвърлих обувките.
Друга пък муньовщина с автобус ми е, че хванах автобуса в същата посока, в която бях слязла - още не ми бяха ясни посоките (едно от първите ми пътувания сама). Оказа се, че пътя му до последната спирка е поне три пъти, отколкото до нас от мястото. Пътувах 3 часа, докато се прибера в нас... Поне шофьора беше мил и не ме накара да сляза на последната спирка, а си чаках прилежно в автобуса да тръгне в обратната посока. То ми личеше, че съм уплашена и объркана и предполагам за това.
След това разбира се си изхвърлих обувките.Друга пък муньовщина с автобус ми е, че хванах автобуса в същата посока, в която бях слязла - още не ми бяха ясни посоките (едно от първите ми пътувания сама). Оказа се, че пътя му до последната спирка е поне три пъти, отколкото до нас от мястото. Пътувах 3 часа, докато се прибера в нас...
Поне шофьора беше мил и не ме накара да сляза на последната спирка, а си чаках прилежно в автобуса да тръгне в обратната посока. То ми личеше, че съм уплашена и объркана и предполагам за това. 
За първи път ми се случва такова нещо и толкова ми е смешно,че едвам пиша...
Наложи се да обядваме със съпруга ми в една не особено реномирана кръчма...Сядаме ние,поръчваме си по бира,преглеждаме менюто,аз си поръчах не знам-си-какво-си,а мъжът ми - боб с кренвирш.Дотук добре,ама доста почакахме да ни донесат поръчката.При условие,че бяхме ЕДИНСТВЕНИТЕ им клиенти и то по време на обедната почивка,не знам защо толкова се бавиха,ама ние гладни и какво да правим - чакаме...По едно време идва сервитьорката,носи димящите ястия,сервира ни ги и необезпокоявано се фръцва обратно.Да,ама на мъжа ми в чинията има нещо нередно!!! В боба му имаше кренвирш,ама...необелен!!! На въпроса му, не би ли следвало кренвирша,когато се слага в боба да е обелен,сервитьорката най-сериозно му отговори:"Ами те така ни ги докараха!"
Никога не съм виждала мъжа ми с толкова широко отворени очи и такова увиснало чене...
А вие след такова логично обяснение,ще имате ли сили да спорите с човека,който е сготвил, и с човека,който ти е сервирал подобно ястие?
Наложи се да обядваме със съпруга ми в една не особено реномирана кръчма...Сядаме ние,поръчваме си по бира,преглеждаме менюто,аз си поръчах не знам-си-какво-си,а мъжът ми - боб с кренвирш.Дотук добре,ама доста почакахме да ни донесат поръчката.При условие,че бяхме ЕДИНСТВЕНИТЕ им клиенти и то по време на обедната почивка,не знам защо толкова се бавиха,ама ние гладни и какво да правим - чакаме...По едно време идва сервитьорката,носи димящите ястия,сервира ни ги и необезпокоявано се фръцва обратно.Да,ама на мъжа ми в чинията има нещо нередно!!! В боба му имаше кренвирш,ама...необелен!!!
На въпроса му, не би ли следвало кренвирша,когато се слага в боба да е обелен,сервитьорката най-сериозно му отговори:"Ами те така ни ги докараха!" Никога не съм виждала мъжа ми с толкова широко отворени очи и такова увиснало чене...
А вие след такова логично обяснение,ще имате ли сили да спорите с човека,който е сготвил, и с човека,който ти е сервирал подобно ястие?
Миналата година моя милост ходи сутрин на шофьорски курс преди работа. Инструкторът ме оставяше към 9, кога по-близо кога не толкова до центъра.
Та някаква сутрин ме оставя пред МОЛ-а на Стамболийски да си взема маршрутка и аз много доволна, че няма да закъснея. Преди да тръгне със следващият курсист нещо ми пибитка и маха ама аз си виждам маршрутката и се качвам.
Подминах тунела на Люлин и по някое време разбрах защо ми е махал човека. Дорева ми се. Слезнах почти на последната спирка където чакаше друга марштутка и хайде обратно през всичките задръствания. Трябва да стигна до Окръжна, а не Люлин.
Та някаква сутрин ме оставя пред МОЛ-а на Стамболийски да си взема маршрутка и аз много доволна, че няма да закъснея. Преди да тръгне със следващият курсист нещо ми пибитка и маха ама аз си виждам маршрутката и се качвам.
Подминах тунела на Люлин и по някое време разбрах защо ми е махал човека. Дорева ми се. Слезнах почти на последната спирка където чакаше друга марштутка и хайде обратно през всичките задръствания. Трябва да стигна до Окръжна, а не Люлин.
Това, дето тогава си го забрави и сега пак забрави да го напишеш, чантата ти ли беше?
Аз съм си забравяла чадъра в учебната кола и на следващият път ми го даде човека
. Само не знам дали е било същия много весел ден. 
Това, дето тогава си го забрави и сега пак забрави да го напишеш, чантата ти ли беше?
Не. Инструктура й бибиткал, защото е видял, че е объркала посоката.
Кокоми, разсмях цялата стая в офиса с твойта история
Миналото лято работих като екскурзовод на Сл. бряг. Водим туристите до Бургас и естествено на шопинг в Карфур. Определям колко време имат в МОЛ-а и съответно и аз отивам да си накупя разни неща . Вече съм на касата и ми маркират покупките , когато едни от туристите ме виждат и ..." Може ли да ни услужите с 20 лв ? " / на руски / . Аз вадя от портмонето, подавам и продължавам да си събирам маркираните неща . Но с периферното зрение усещам как касиерката ме гледа странно
Наложи се да и обясня , че ги познавам .Жената решила ,че раздам пари на всеки и щяла и тя да си поиска
Това, дето тогава си го забрави и сега пак забрави да го напишеш, чантата ти ли беше?
Ако искате номинирайте ни.
Това ми се е случвало няколко пъти, докато бях бременна. Не мога да си представя що за човек трябва да си да гледаш бременна жена да се носи в свински тръс по улицата след тебе и да и затвориш вратата под носа, единият път с доста мазна усмивка. 
А един път, докато се носех така и бързах да пресека и двете платна, шофьорът се показа едва ли не целият от прозореца и извика:"Неее бяяягааай, ще теее изчаааакаааам. " и ме изчака, де. Джентълмен.
Някъде изчезна постинга на момичето преди мен, дето разправяше как гонело автобуса...
Та моят увисва малко, ама нейсе.
А един път, докато се носех така и бързах да пресека и двете платна, шофьорът се показа едва ли не целият от прозореца и извика:"Неее бяяягааай, ще теее изчаааакаааам. " и ме изчака, де. Джентълмен. Някъде изчезна постинга на момичето преди мен, дето разправяше как гонело автобуса...
Та моят увисва малко, ама нейсе. 