Номинации за най-голяма муня

 

Имаше един виц за млада невеста, която се учи да готви по рецепти. Но ги спазва от-до и изобщо не се замисля. Един ден решава да направи риба, като стриктно следва инструкциите от рецептата. Прибира се мъжът вкъщи, сервира му се гозбата и какво да види: рибата е приготвена неизчистена. На въпрос на своята половика защо е постъпила така, невестата отговаря: "Ами, в рецептата пишеше - взимате една риба", не пишеше, че трябва да я изчистя".

    Вчера и аз се проявих като муня  !Натоварена с куп торби с покупки, спрях да си почина на пътеката, в градинката, през която минавам, оставих ги на земята и ... като стигнах до нас се оказа,че съм си забравила торбата с домати.Имаше 3 баби и двама дядовци с внуците си.Върнах се веднага, но някоя муня или муньо си ги беше прибрал.И най-интересното - никой нищо не беше видял  , както винаги.Никога не бих взела, ако намеря нещо такова.Направо им се чудя, на такива хора.Добре,че плика с портмонето и документите не си забравих.

Записвам се и аз!
Вчера свекърва ми ще заминава за вилата с децата, приготвила си жената багажа, напазарувала обилно и строила два плика с боклук... Грабвам аз торбите и сака - тя слиза с децата. Товаря всичко в багажника, хвърлям боклука, ама контейнера беше препълнен - слагам ТРИТЕ торби отстрани... След час -два звънят че са пристигнали и ... къде са продуктите???  Вътре кило кашкавал, салами, сирене, яйца... абе всичко необходимо за зареждане на един хладилник. Викам си - отивам да ги търся, нали отстрани ги сложих - нъцки, нищо няма, но пък срещнах едни мноооого щастливи циганета....

Е, как, много ясно 

По повод празника да ви разкажа как ме "хванаха в изневяра" с един Георги. 

Мъжа ми имаше рожден ден и решавам да му спретна изненада - като се прибере от работа да съм поканила няколко приятели на гости, да съм сготвила и украсила къщата, докато цял ден съм се правила, че съм забравила. На всичкото отгоре братовчед му, който живее в чужбина и с когото са като братя се бе прибрал и щеше да е коронната изненада на празненството.Смятах, че организацията е на 6! Излязох от работа по обед, пазарувах, мъкнах покупки, готвих, търчах по домашни дрехи да докупя каквото съм пропуснала и към 5 часа пристигна първия гост - братовчед му Георги. Към 5.30 започнах да сервирам масата и се притесних, че моето момче скоро ще се прибере, а гостите още не са дошли. В крайна сметка се оказа, че всички гости /4-5 човека, не мислете за нещо грандиозно/ си имат лични причини да позакъснеят и правят всичко възможно да дойдат преди 18 часа, за да викнем "ИЗНЕНАДА" когато благоверния се прибере.

В 6 без 10 оставих Георги да кълца зелето в кухнята и влязох в спалнята да се преоблека.

Изведнъж чух, че някой пъха ключ във входната врата, опитва да отключи и после отваря вратата. Моето момче се прибра! Аз по бикини и сутиен няма как да го посрещна след като в къщата има чужд човек и само си показах главата: "Ти ли си мило? Ей сега се обличам и ида!". Георги за да подсилел ефекта на изненздата от своето появяване захвърли кухненския нож, с който кълцаше зелето, и се заключи със скок и трясък в банята! 

Когато не си гузен или нямаш задни мисли не можеш да погледнеш на ситуацията от ОНАЗИ страна, Но ми направи впечатление, че мъжа ми гледаше страшно и ошашавено  И точно тогава започнаха да влизат задъхани приятелите, бързали за изненадата. Щом видеха рожденника в коридора викаха ентусиазирано "ИЗНЕНАДА" и го тупаха по раменете. А той продължаваше да се държи странно!! Георги отвори вратата на банята и ухилен до уши се показа, очаквайки реакцията на щастливия си братовчед.

Мъжа ми се втренчи в него за момент и после ужасно дълго ме изгледа, а в очите му имаше нещо болезнено - сякаш ей сега ще заплаче! Вкам си "Мале как се развълнува миличкия!" и се хвърлих на врата му да му честитя.

Отне малко време докато мъжа ми схване какво става, а по-късно подпийнал и отпуснал се заразказва: "Прибирам се 10 мин. по-рано от обикновено и сварвам жена си гола в спалнята, а някой търчи и се заключ в банята! Причерня ми! Егати шибания рожден ден! И изведнъж като в някаква смахната шега започнаха да навлизат у дома приятели и да ми честитят,  а аз не мога да откъсна очи от вратата на банята и нещеш ли вратата се отваря и там стои Жорето. Моя Жоре! За когото бъбрек без да се замисля вадя и му давам. Дето ми е като брат! Той с жена ми да си има алъш вериш!?! Не може да е истина! А тя ни лук яла, ни лук мирисала ми се смее насреща доволна. Ей хора до убийство ще докарате човек с подобни изненади!" 

Дорис 
Да честитиш празника на братчеда 

Ейййй, Дорис, за пореден път ми изкара сълзи от смях  Не стига, че имаш талант да се вкарваш в разни филми, ами и супер готино ги разказваш, което е още по-голяма дарба   

Уникално разказано

Дорис,ти си голям талант

 
Дорис, ти си уникум!

Като каза, за сълзи в очите - та, се сетих един случай, той не е баш мункин, ама ....

Малкия син, още по малък отколкото е сега - аз, не работя и си го гледам. Та, нашия тати става сутрин за работа и тихо се измъква от спалнята за да не ни буди. Чувам го как шумоли из хола, прави си кафе и пр. утринни занимания. Изведнъж - страшна тупурдия, скачам аз да се карам че ще събуди детето, а той отваря вратата на спалнята и застива! Целия пребледнял, очите му ще изхвръкнат от орбитите, устата отворена в безшумен писък, тялото му сгърчено... Усещам как моето тяло се сковава от ужас - викам си, край - получи инфаркт тоя човек, живота му виси на косъм, а аз стоя и го зяпам! Рипам бързо да му оказвам първа, втора, ако мога и десета помощ... Питам - какво ти става, бе човек?! - никакъв отговор, стои си така и не помръдва, после леко залита и се опира на касата на вратата. Мисля си, леле - ще падне и ще се доутрепа, а аз не мога да го удържа!!! Скачам зад него и го блъскам да падне на леглото - слава Богу, уцелва го. От там рипам до него и започвам сърдечен масаж, а той ме бута и се съпротивлява. Ама аз съм сигурна, че не разбира какво се случва и още повече натискам, даже исках и уста в уста да го обдишвам. Той ме бута от себе си и ми сочи някъде към гардероба с ръката, а аз си викам - Боже, то не било измислица за вицовете - сочи ми къде са документите и ценностите ни! Ама  , защо?! Аз много добре знам къде са! Пак налитам да го обгрижвам, той пак ме бута - не дава... Брех, зор ще видя с тоя човек! Уж умирающ, а колко сила има! През това време детето естествено се е събудило и реве оглушително, за да е пълен хаоса, а аз му викам да отиде да извика батко си - някой трябва да се обади по телефона, а аз нали съм заета да животоспасявам.... В един момент мъжът ми поема рязко въздух и започва да диша, аз се успокоявам, дишането е нормално учестено и равномерно (предвид борбата дето я водим) - значи на добре са нещата! А, той ми вика - остави ме на мира, бе! Как казвам да те оставя - нали ти спасявам живота!- ама така малко ядовито, де, щото видите ли го неблагодарника как се отнася с хуманната ми мисия и какъв тон ми държи! А, той - извади ми войничето от ходилото и ме превържи, ако искаш да спасиш своя и на СИНА ТИ живот! Той ми бил сочел към крака си от който стърчи метално войниче със забоден в стъпалото му щик - от тези металните от яйцата, ако ги помните... Е, викам му - защо не каза от началото, изкара ми акъла! Защото щях да започна да пищя - отговаря той и тактично премълчава втората част от въпроса ми....
Та така ....

Дорис, Дива пешеходке, докарахте ми припадък от смях  А на мен даже нямаше кой да ми направише обдишване, защото посинях от смях 

Горкия човечец 

Та по повод автобусните неволи...имам и аз една потресаваща история.Бременна в доста напреднал месец,голям тумбак и крачета като спици,пълна карикатура.Ходех с една дълга пола на ластик срязан по средата и закопчан с безопасни игли,та да си я отпускам на воля и тик-так копчета отзад.Качвам се аз в автобуса,но някой зад мен настъпва влачещата ми се пола и се озовавам на най горното стапало по гащи и гол тумбак.Умирайки от срам стоя без да помръдна,как да се наведа и да си взема полата намираща се някъде по стъпалата,а и всички ме гледат като втрещени и не се сещат да ми я потърсят.Сигурно са си мислели,че така съм се качила. Накрая помолих стоящият до мен чичко да ми я намери и да ми помогне да си я закопчая.Добре,че на времето нямаше прашки иначе и голото ми дупе щеше да е на показ.

Много се смях, а още не съм изчела цялата тема.
Искам да се номинирам и аз с 2 случки.

Преди доста години получавах 100 евро месечен бонус за интензивна работа. Това беше почти половината от общото ми възнаграждение тогава. Та вика ме шефът и ми дава 100-те евро, а аз няма къде да ги пъхна - с някакъв панталон и жилетка бях без джобове, а в стаята ми имаше хора и не върви да ходя със стотачката в ръце. Пъхвам ги набързо в колана на панталона си под жилетката и сядам на бюрото си, ще си ги прибера като се разотиде народа.
Обаче време минава, аз забравям за парите и ... идва момента да отида до тоалетна. Правя там каквото правя и се обръщам да пусна водата и ... оооо, ужас, виждам как моята половин заплата бива повлечена безвъзвратно от яката водна струя на канализацията... Всичко се развива буквално за части от секундата.
Отревах се добре за тая нелепост, добре, че мъж ми успя да ме поуспокои. Сега се смеем като се сетим за случката.

Бяха изтекли международните паспорти на мен и на родителите ми. Понеже сестра ми я глобиха, че не го е върнала нейния месеци след като е изтекъл, а и нашите случаи бяха такива, взимам аз всички паспорти и отивам да се пробвам да ги върна. Е, не стана работата, върнах само своя, а техните - трябвало лично и се качвам с асансьора до нашите, но много бързах за някъде, та... още докато се возя вадя паспортите, само да им звънна на вратата, мятам ги и продължавам по задачи. И тъкмо на техния етаж като отварям вратата на асансьора, единия паспорт се изплъзва и пропада през цепнатинката направо в шахтата. Е, предполагам нарочно да съм се целила нямаше да успея, но ей на .... можело 

    the Дорис, поздравления

Дорис, Пешеходке, моля ви съберете се да пишете в тандем.  След Илф и Петров не съм се смяла така.