Номинации за най-голяма муня

Имам нова номинация от вчера:
Преди 2 дни купихме на детето рибки по съвет на психоложката, понеже много страда за едно коте, което умря преди 4 месеца. 2 златни и едно черно сомче. Вчера тича из апартамента да ме търси и да крещи, че сомчето влязло в един рапан и се заклещило. Изскачам от банята да окажа първа помощ на рибката без колан на халата дори. Вадя рапана и започвам да го тръскам с надежда сомчето да падне в аквариума. То, обаче се крие още по-навътре и не ще да пада. Притеснена да не умре без вода пак пускам рапана в аквариума. Детето пищи: "Сомчето умира, спасявай го-о-о-о!" Мъжът ми пристига привлечен от виковете и спокойно обяснява, че рибката се крие, да не се вълнуваме. Ама ние СЕ вълнуваме. Пак вадя рапана, пак тръскам, вече и опашката не се вижда а от рапана изкачат някакви неща, части от перка, според мене. Викам си поне да го извадя в отделен съд, като е умряло да не отрови златните рибки. Детето не вярва, че е умрял още един домашен любимец и апелира:"Мамо спаси го-о-о-о!" Хубаво, ама как? Да счупя рапана с чук?!  Понасям буркана на терасата вадя рапана, удрям с чука - пра-а-ас - рибката не изкача от парчетата. Втори път пра-а-ас - изкача, но долу на земята точно пред муцуната на котката и даже се мята. Почваме да крещим на свеки:"Бабо, ритни котката!"  Тя, обаче само я прескочи и я подмина. Котката помириса рибката, облиза я и ........ тя спря да  шава. Тичам с буркана долу, ветрее ми се халата, грабвам рибката и бам в буркана. И рибата ОЖИВЯ, малко ошашавено беше в началото и се стрелкаше нагоре , надолу в аквариума, но после се успокои, още си плува.

 

И аз имам опит с рибите, понеже вече съм го писла във форума - само ще копирам. Как не съм се сетила да се номинирам тука при вас?

Да ви разкажа ли накратко нашия (моя) опит с рибите....
Та, примолва ми се малък син за домашно любимче... след дълги дебати се спираме на риби, защото  а) не лаят и не мяукат, б) не носят бълхи, в) не пишкат и не акат на непозволени места, г) не хапят, дерат и не съсипват мебели.... ясна ви е картинката.
Та, идва рождения ден на малък син, аз трескаво правя завери с близкия зоомагазин. Закупила съм пълен комплект оборудване, риби (гупи), храна и такаааа....
АКвариума е инсталиран, водата отлежала (както е по задание), шарени рибки весело плуват из водорасли и замък, освен.... в случаите когато са извън водата за проверка откъде пишкат, как дишат и прочее важни информации. Чат пат на гости им идва и гордия собственник (по точно лицето му, което разбира се ги докарва до истерия (безшумна, слава богу) и поради напрегнатия си начин на живот и храненето по 20-на пъти на ден, започват да мрат на тумби...От което пък, гордия собственик изпада в истерия и аз се принуждавам час по час да притичвам до магазина и да попълвам липсите...обаче!!! ПО ДЯВОЛИТЕ, няма две гупи с еднаква окраска!!! 
При една от заменките, купувам бременна рибка и.... всички тръпнем в очакване! Естествено за първи път ще ставаме родители (на риби, де) и сме абсолютни лаици за процедурата. Та, както винаги се случва, денят Х идва точно когато е най неподходящия момент. Всички деца са на съответните си детски заведения, мъж на работа, а аз се спрятам да ходя на едно интервю.... След случаен поглед към аквариума, установявам, че вече съм горда баба на рибче.... за около 3 секунди... после майката безцеремонно го налапа  . Изпадам в потрес и решавам да се намеся...ама ... всъщност не знам какво да правя! Звъня по спешност на една приятелка, защото знам, че синът и е запален рибогледач. Много ясно, жената е на работа и попадам на глухата и баба, разговора с която няма да предавам, защото ще ми трябват 1 час и най голям шрифт. Най накрая бабата проумява, че не съм измамничка по телефона и не искам да и купя апартамента нелегално, че няма да и продавам нищо, също и подробен отчет защо след като съм приятелка на Х, търся десетгодишния и син и каква работа имам с него (малко трудзно я убедих че се касае за непланирано раждане на...риба). Най после се добирам до капацитета по темата. Младежът жизнерадостно ми обяснява да отделя майката в отделен съд и да следя процеса. Обаждам се на "интервюто" и с безкрайно съжаление (без да навлизам в подробности- то, само това оставаше) отказвам срещата (те и не повториха поканата в последствие, много ясно). Избирам най хубавата си стъклена купа за салата- все пак мигът е тържествен и аз съм твърдо решила да предложа на младата майка (канибалката!) умерен лукс за събитието. Как успях да изловя майката е загадка не само за мен, тя за разлика от нас хората си беше доста пъргавка, нищо че процеса продължаваше и продължаваше и ...продължаваше. Най накрая успях, и след като само два пъти я изпуснах на килима я метнах в самостоятелния  и ВИП салон, където обаче нещата се закучиха - просто спряха да излизат рибчетата. Явно стреса и се отразяваше и на нея, нищо че така мъжки  се държеше! Реших да я преместя на килима (тъмно син на цвят) за да и напомня за вода, морете или каквото там си реши. След време тя се успокои и отново започна но със същия успех - стигаше до рибчето, доста по бързо от мен! Не знам колко бяха общо малките, но на финала нямаше нито едно налично, аз плачех безутешно, а мъжът ми ме обяви за тотална откачалка.
Най лошото беше, когато трябва да се чисти аквариума (горе долу на седмица до 10 дни), тогава внезапно всички бяха адски ангаже и все беше мой ред. За несведушите ще поясня, че единствения удачен начин е като се източат 2/3 от водата и дъното се изсмуче с маркуче (като за зеле). Ясно ви е как работи метода - смукваш и чакаш да проработи принципа на скачените съдове... като, героично преглъщаш попадналата в устата вода с ...даже и не искам да си помисля какво съдържание .

Така изминаха две години... Накрая бойкотирах домашните любимци и с чест и слава ги пратих в градската канализация да си търсят нови поприща за изява. Не, че исках така да постъпя, но в магазина ми отказаха да им ги подаря, никой от познатите ни не ги пожела, а - честно, бях твърдо решила да спра този тормоз веднъж и завинаги! Та... това е!

Момичета, страхотни сте! С нечовешки усилия успях да се удържа да не оспамя темата ще вчера след двата разказа на Дорис и Пешеходката, но тук, след двете истории с рибките, скъсах синджира 
chanoir, от половин час цвиля в офиса на "Бабо, ритни котката!" 

Е, направо се напиках от смях заради войничето в крака и оказаната първа помощ! Също и за рождения ден на мъжо на Дорис.

Момичета, срам нямате     

Чета ви по работно време (то се знае). Резултатът - за колегите аз не съм съвсем наред 

Moми4ета страхотни сте.Дорис и Пешеходката просто нямам думи за вас.Всеки пат когато 4ета публикациите ви умирам от смях.Мъжът ми и дъщеря ми ве4е ме смятат за леко объркана.

Бива ли да зарежете хубавата темичка толкова време?  Нека я поизтупам от забвението, като ви разкажа как се запознах с мъжО 

Беше отдавна, много отдавна ... /е, стига де! Не съм родена в ерата на динозаврите/ Та може и да не е било толкова отдавна, но беше далече. А именно в градчето където живееше баба и аз с огромно удоволствие и гостувах всяко лято. Няма начин и вие да не помните мързеливите слънчеви ваканции, тишината по обед и Синьо лято. Синьо лято - онзи детски игрален филм, който започнаха да прожектират всяко боже лято от времето когато бях на годините на Пираня и приключиха когато бях кака на Беатрис. Та с две думи - няма как да не сте го гледали, че някой може и наизуст да го знаят.
Та всичко започна в един такъв мързелив летен следобед, когато даваха Синьо лято. Аз хващах тен на балкона с мушкатата. Целта на слънчевите бани бе да потъмнее кожата на тялото ми и затова  - бях по бикини  и потник, който бях навила под гърдите, за да се изпече и корема ми. Заемах всевъзможни пози, за да ме огрее слънце и там дето рядко принципно огрява. За да е пълна грижата за външния ми вид си бях направила маска на лицето със зелена хума. Вярвам, че всяко съвременно дете би ме оприличило на прототипа на Фиона от анимацията "Шрек". Сестра ми гледаше вече споменатото Синьо лято в саята, легнала по корем на леглото, и викайки ме осведомяваше с шеговити интерпретации какво се случва на филма. Аз от своя страна правех цинични, не толкова цинични или просто шеговити коментари. Та лиготиоята пълно ни бе гепила. Тъкмо обяснявах на сестра ми идеята си Беатрис да си спретне групово сексуално преживяване с двамата си ухажори, когато от съседната тераса, която бе разделена с тази на баба със стъклена преграда, кадифен мъжки глас каза:
- Няма ли да се напука?
Ококорих се и видях най-хубавото момче на света, което стоеше облакътено на перваза на съседската тераса и ме гледаше. Замислих се за миг.
- Е! Чак пък от тройка с двама да се напука ... 
Момчето се ухили чаровно.
- Имах в предвид маската на лицето ти! А за другото може и да си права...
  

Ахахахаааа, жесток начин да се самозаявиш пред бъдещия си съпруг  Надявам се той да  оценява чувството ти за хумор 

Прекрасно завръщане, Дорис   

Най-смешната история в тази тема.И не защото има ранен от войник,а защото разказваш невероятно.Сега,ако се върна назад,ще намеря ли и други истории от теб?

Ами  не, обаче ако издириш темата Семейни битовизми и други трагикомедии 1 и 2, ще откриеш много - от мен и още повече от други автори - всичките уникални!

Благодаря,ще се опитам да я намеря.

Извинете за спама, но просто ТРЯБВА да се запиша 
Имам нужда от такъв оздравителен, искрен хилеж! 
Страхотни сте!

Може ли линк ако имаш, че не успявам да намеря такава тема, а ми се чете нещо забавно. Много се извинявам за офф-а.

Вместо запис. Ето ги двете теми - част 1 и част 2.

Извинявам се, разменила съм думите

Сега като поразгледах, реших, че мога и свекито да номинирам за тука... Копирам една история от гореспоменатите теми. Нали, не е проблем?

Ще започна с една история, като уточнявам - нищо лично към свекървите! Аз си я одобрявам и не придирям, макар да е шемет невероятен.
Малко предистория - настаняваме се в новопостроена кооперация, която първоначално се води на един адрес, но впоследствие в общината се сещат, че по план там имало улица и създават нова такава с единствен номер - нашия / 1/... На партерния етаж има магазинче. Ние и свекърва ми сме два съседни апартамента. Годината е 98-ма и ГСМ-то е лукс.
Та, пазарува си свеки в магазина и продавачко-собственичката я моли да и повика такси, щото ще затваря...Качва се тя у нас и ще поръчва такси...
Звъни...
-Ало, добър вечер! Обаждам се от една малка уличка, която вие не я знаете къде е!
Отсреща явно и казват да каже името, но тя - упорита!
-Не я знаете казвам ви!
Отсреща настояват обаче...
-Добре! Улицата преди се казваше ...., обаче сега е ..... Знаете ли я?
Явно отговарят, че ще я намерят...
-Ама, тя има само един номер - нашия!
Май питат кой номер...
-Еми, 1, как кой!?
Искат телефон.
-Кой моят ли телефон? Ами ще ви го кажа.... / диктува/, ама да знаете, че не се обаждам от него! Това е номера на синът ми, който се казва ..... и телефона му е .....
Очевидно и казват след колко време ще дойде таксито, а тя отсича:
- Магазинерката ще го чака до кофите!
След въвеждането на новия персонаж и затвориха телефона и тя дълго чака да потвърдят поръчката...