ММ 
"Ама ти знаеш ли кой съм аз и как се казвам?"
"Ама ти знаеш ли кой съм аз и как се казвам?"О, не! Ей на това паднах от смях! И още ми е смешно даже!
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
О, не! Ей на това паднах от смях! И още ми е смешно даже!
Копирам си поста от една стара тема - може да досади на тези, които са чели "семейните битовизми" 
По повод полите се сетих
Отиваме ние – млади и щастливи на романтична екскурзия...Настаняваме се в страхотен хотел навсякъде цветя в краката ни океана... Привечер отиваме на разходка по плажа, а там едни големи миди, едни извити раковини – красота неземна . Та събираме ние спомени от плажа докато пада мрака. Аз съм се издокарала в една ефирна дълга пола, която вятъра развява около краката ми (по точно развяваше в представите, щото тя се намокри още първата минута и гадно шляпаше и се лепеше по прасците ми, естествено с голямо количество мокър пясък между плата и кожата, което само усилваше неприятното усещане! Друг е въпроса, че полата беше на ластик и при всяка крачка, залепналото долу я смъкваше от кръста ми). Та така с една ръка на кръста (заради полата), друга стискаща безценните находки и „щастлива” усмивка на лице, ходя по плажа (леко като патица, ама се надявам в мрака да не се вижда)– коя съм аз, да съсипвам момента с простотии? Съпругът ми щастлив и сух (предвидливо ходеше по сухия пясък, хитреца) ме приканва да се надбягваме до хотела. Аз може и мъртва да съм, ама честа си не давам – хуквам като млада кобилка! ...Пробягах близо 5 метра – тогава настъпих раковината... С гадно хрущене, рожбата на морето се натроши на милиони седефени частици и подло ме промуши с шип в меката част на ходилото! Нищо сериозно – рана като рана, ама остатъка от почивката прекарах на балкона на хотела...Та, там беше и следващата романтична вечер... Поради травмата седим в хотела и се чудим какво да измислим. Решаваме да си направим гала вечеря – той с морски дарове, аз със сирена и други вкусоти. Морски дарове не обичам заради вида им – крайно гнуслива съм и не мога да допусна, че нещо с мустаци, пипала и облещени очи (скариди) ще влезе в устата ми, същото важи за октоподите (които ми приличат на извънземни и факта че имали мозък, никак не допринесе да ги заобичам повече)... Донасят ни вечерята, моето си е плато със сирене – както си го представях, неговото съдържа и екзотичното ястие стриди – наглед обикновени миди, ама се ядели ... живи или поне така твърди келнера! Аз разбира се възмутено отказах да ги погледна даже, щото той настояваше, че се виждало как шават .... бляк! Та превъзнася се моя възлюбен – каква прелест, каква вкусота – аз обаче, неща да имам нещо общо с тая лиготия (така си ги представях – лигави, хлъзгави и ...мърдащи), убеждава ме не, та не – трябва да ги пробваш – не са живи – виж не мърдат. Аз не! Накрая вече почти на живот и смърт стана – да ги опитам, викам си – по дяволите, не стига че струват майка си и баща си, пък и щом вече не са живи...поне да видя какво е! Затварям очи и с вид на обречена на гилотиниране отварям уста – не искам да виждам как мърдат или не, не искам нищо от тях да видя! Отчаяно поемам въздух да опитам последен протест и заедно със кислорода вдишвам и ... точно онова което си представях, само че кисело (слага се лимон)!!! Гнусотията, разбира се отива в трахеята ми и от там малко ми се губи спомена – крещях, пищях и се опитвах да убия някого, който умираше от смях...
Последен ярък спомен от скоро – след ремонта сложихме вана. Ама понеже и банята не е много голяма, ваната също не е огромна – колкото полулегнал човек. Та след едни много тежък за мъжът ми ден, решавам да го изненадам с вана и ароматерапия... Като се обади, че тръгва от офиса – пускам ваната и накачулвам покрай нея няколко съдчета със ароматни свещи – от тези чаените. Прибира се той, а аз му казвам – приготвила съм ти ваната да се разпуснеш... той много зарадван се съблича и тръгваме към банята да му гледам доволния фейс. Банята тъмна, свещичките блещукат и миришат- та знае ли се! Ваната пълна като за свой човек вдига пара... С доволна въздишка той се потапя внимателно във водата, която леко прелива – ама какво значение има, важното е моят любим да е добре! След бавното потапяне, следва изправяне до полу легнало положение – това е възможно ако се избуташ с крака от стената на ваната. Но рязкото движение предизвиква и обрат в движението на изтичащата вода, която повлича със себе си и съдчетата със свещи, които пък от своя страна се прекатурват и в миг на мъж ми му пораснаха криле! Поне така изглеждаше в първия момент! След ужасния му крясък и показното по левитация – убеден, че нарочно съм му скроила номер и отхвърлящ призивите ми да изпусна малко от водата и той да си продължи банята, пък и да не отиват зян свещите... Бях готова да ги сложа на други места – не до ваната... Заяви че вече се чувствал доста отпуснат и мерси, нямало нужда да изгори жив за да доказва, че не таи лоши чувства...
Това е нашият опит с романтиката, разбира се – имали сме и по добри дни, това беше просто да разберете липсата на подобни пориви у нас.
По повод полите се сетих
Отиваме ние – млади и щастливи на романтична екскурзия...Настаняваме се в страхотен хотел навсякъде цветя в краката ни океана... Привечер отиваме на разходка по плажа, а там едни големи миди, едни извити раковини – красота неземна . Та събираме ние спомени от плажа докато пада мрака. Аз съм се издокарала в една ефирна дълга пола, която вятъра развява около краката ми (по точно развяваше в представите, щото тя се намокри още първата минута и гадно шляпаше и се лепеше по прасците ми, естествено с голямо количество мокър пясък между плата и кожата, което само усилваше неприятното усещане! Друг е въпроса, че полата беше на ластик и при всяка крачка, залепналото долу я смъкваше от кръста ми). Та така с една ръка на кръста (заради полата), друга стискаща безценните находки и „щастлива” усмивка на лице, ходя по плажа (леко като патица, ама се надявам в мрака да не се вижда)– коя съм аз, да съсипвам момента с простотии? Съпругът ми щастлив и сух (предвидливо ходеше по сухия пясък, хитреца) ме приканва да се надбягваме до хотела. Аз може и мъртва да съм, ама честа си не давам – хуквам като млада кобилка! ...Пробягах близо 5 метра – тогава настъпих раковината... С гадно хрущене, рожбата на морето се натроши на милиони седефени частици и подло ме промуши с шип в меката част на ходилото! Нищо сериозно – рана като рана, ама остатъка от почивката прекарах на балкона на хотела...Та, там беше и следващата романтична вечер... Поради травмата седим в хотела и се чудим какво да измислим. Решаваме да си направим гала вечеря – той с морски дарове, аз със сирена и други вкусоти. Морски дарове не обичам заради вида им – крайно гнуслива съм и не мога да допусна, че нещо с мустаци, пипала и облещени очи (скариди) ще влезе в устата ми, същото важи за октоподите (които ми приличат на извънземни и факта че имали мозък, никак не допринесе да ги заобичам повече)... Донасят ни вечерята, моето си е плато със сирене – както си го представях, неговото съдържа и екзотичното ястие стриди – наглед обикновени миди, ама се ядели ... живи или поне така твърди келнера! Аз разбира се възмутено отказах да ги погледна даже, щото той настояваше, че се виждало как шават .... бляк! Та превъзнася се моя възлюбен – каква прелест, каква вкусота – аз обаче, неща да имам нещо общо с тая лиготия (така си ги представях – лигави, хлъзгави и ...мърдащи), убеждава ме не, та не – трябва да ги пробваш – не са живи – виж не мърдат. Аз не! Накрая вече почти на живот и смърт стана – да ги опитам, викам си – по дяволите, не стига че струват майка си и баща си, пък и щом вече не са живи...поне да видя какво е! Затварям очи и с вид на обречена на гилотиниране отварям уста – не искам да виждам как мърдат или не, не искам нищо от тях да видя! Отчаяно поемам въздух да опитам последен протест и заедно със кислорода вдишвам и ... точно онова което си представях, само че кисело (слага се лимон)!!! Гнусотията, разбира се отива в трахеята ми и от там малко ми се губи спомена – крещях, пищях и се опитвах да убия някого, който умираше от смях...
Последен ярък спомен от скоро – след ремонта сложихме вана. Ама понеже и банята не е много голяма, ваната също не е огромна – колкото полулегнал човек. Та след едни много тежък за мъжът ми ден, решавам да го изненадам с вана и ароматерапия... Като се обади, че тръгва от офиса – пускам ваната и накачулвам покрай нея няколко съдчета със ароматни свещи – от тези чаените. Прибира се той, а аз му казвам – приготвила съм ти ваната да се разпуснеш... той много зарадван се съблича и тръгваме към банята да му гледам доволния фейс. Банята тъмна, свещичките блещукат и миришат- та знае ли се! Ваната пълна като за свой човек вдига пара... С доволна въздишка той се потапя внимателно във водата, която леко прелива – ама какво значение има, важното е моят любим да е добре! След бавното потапяне, следва изправяне до полу легнало положение – това е възможно ако се избуташ с крака от стената на ваната. Но рязкото движение предизвиква и обрат в движението на изтичащата вода, която повлича със себе си и съдчетата със свещи, които пък от своя страна се прекатурват и в миг на мъж ми му пораснаха криле! Поне така изглеждаше в първия момент! След ужасния му крясък и показното по левитация – убеден, че нарочно съм му скроила номер и отхвърлящ призивите ми да изпусна малко от водата и той да си продължи банята, пък и да не отиват зян свещите... Бях готова да ги сложа на други места – не до ваната... Заяви че вече се чувствал доста отпуснат и мерси, нямало нужда да изгори жив за да доказва, че не таи лоши чувства...
Това е нашият опит с романтиката, разбира се – имали сме и по добри дни, това беше просто да разберете липсата на подобни пориви у нас.
Ох, отчаяно се опитвам да се сетя за муненска изцепка (не че нямам такива, просто с 20 мин мислене нищо не ми идва на ума), но ще продължа и като се присетя, ще пиша. А се разписвам сега, защото тази темичка супер ме развеселява, и , а незнайно защо някак затъва на задни страници. Това като многословна версия на "запис" 
П.П. Много много са ми любими историите на the Дорис. Не само в тази тема, а изобщо. Ако наистина тръгне да издава книга някой ден, ще си закупя поне 3 бройки.
, а незнайно защо някак затъва на задни страници. Това като многословна версия на "запис" П.П. Много много са ми любими историите на the Дорис. Не само в тази тема, а изобщо. Ако наистина тръгне да издава книга някой ден, ще си закупя поне 3 бройки.
И аз за дрехите,които ни предават в най-неподходящия момент....
Пътувам в автобуса,връщам се от училище(случка преди 10г.).Облечена съм с един бежов панталон с ниска талия,който се закопчава само със цип ,а най-горе фабрично нямаше копче
.Никога не ми се е разкопчавал,но...Тръгвам аз да слизам от автобуса и всички вперили погледи в мен.Викам си на ума "Аууууу колко съм красива,днес всички мен гледат" 
Слизам аз от автобуса и поглеждам надолу и какво да видя..ципа ми се разкопчал до долу и ми се вижда всичко Умрях от срам,хубаво,че не ме видяха отново... 
Един познат разправяше нещо подобно.Лятото е,той ходеше с едни много къси спортни,червени шортички.Седнал на едно кафе и леко си повдигнал крака да го подпре...Мацките му се усмихвали,шушукали си нещо,пак му се усмихвали...Накрая се оказало,че мандарините му се виждали от крачолите
Пътувам в автобуса,връщам се от училище(случка преди 10г.).Облечена съм с един бежов панталон с ниска талия,който се закопчава само със цип ,а най-горе фабрично нямаше копче
.Никога не ми се е разкопчавал,но...Тръгвам аз да слизам от автобуса и всички вперили погледи в мен.Викам си на ума "Аууууу колко съм красива,днес всички мен гледат" Слизам аз от автобуса и поглеждам надолу и какво да видя..ципа ми се разкопчал до долу и ми се вижда всичко Умрях от срам,хубаво,че не ме видяха отново... Един познат разправяше нещо подобно.Лятото е,той ходеше с едни много къси спортни,червени шортички.Седнал на едно кафе и леко си повдигнал крака да го подпре...Мацките му се усмихвали,шушукали си нещо,пак му се усмихвали...Накрая се оказало,че мандарините му се виждали от крачолите
Моя случай беше преди 8 години. Тогава живеех в Бенидорм и през свободното си време през лятото ходих на плаж с едно бивше гадже. Един хубав слънчев ден отидохме на плаж, но моята я заболя глава и се върна и аз останах сам. Влязох в морето което имаше големи вълни които си прескачах. Дойде една по- голяма вълна и като я прескочих усетих че банските ми (тип шорти) се изхлузиха и не са на мен. 
Започнах трескаво да ги търся, но не ги откривах. Така беше близо час и аз най- накрая се престраших и излязох от водата гол голеничък с презумцията да изтичам до хавлията си. Срам, не срам хукнах аз и успешно стигнах до хавлията и се покрих. Като се поогледах малко видях че целия плаж мен гледаше (или поне такова чувство имах). След две минути при мен дойде една полицайка и ми каза че този плаж не е за нудисти и че ще ме арестува. 
Обясних и аз каква е ситуацията, тя се разсмя и ми каза че следващия път няма да ми се размине. За капак някаква позната на гаджето ми видяла всичко и преди да се прибера и беше „докладвала“ Прибрах се аз и като ме почна бившата. 
365 думи в секунда:
- Как можеш да си показваш срамотиите.
- Сами чакаш аз да си тръгна, та да си хванеш някоя друга.
- Правиш се на нудист та да те харесат.
- Каква е тая полицайка?
Голям зор видях докато я успокоя за да и кажа истината. А полицайката така и не я видях повече.
Започнах трескаво да ги търся, но не ги откривах. Така беше близо час и аз най- накрая се престраших и излязох от водата гол голеничък с презумцията да изтичам до хавлията си. Срам, не срам хукнах аз и успешно стигнах до хавлията и се покрих. Като се поогледах малко видях че целия плаж мен гледаше (или поне такова чувство имах). След две минути при мен дойде една полицайка и ми каза че този плаж не е за нудисти и че ще ме арестува. Обясних и аз каква е ситуацията, тя се разсмя и ми каза че следващия път няма да ми се размине. За капак някаква позната на гаджето ми видяла всичко и преди да се прибера и беше „докладвала“ Прибрах се аз и като ме почна бившата. 365 думи в секунда:- Как можеш да си показваш срамотиите.
- Сами чакаш аз да си тръгна, та да си хванеш някоя друга.
- Правиш се на нудист та да те харесат.
- Каква е тая полицайка?
Голям зор видях докато я успокоя за да и кажа истината. А полицайката така и не я видях повече.
Покрай историята с плажа и аз се сетих за нещо. Бях още гимназистка и решаваме целия клас след училище да ходим на плаж. Багажа се носи в една торбичка и след часовете направо там. Добре, обаче аз със супер незадоволителен бюст в сравнение със съученичките ми и решавам да сложа прилично количество подплънки в горницата. Всичко е чудесно! Смях, зарибявки ... Влизаме във водата , беснеем вътре и по едно време - около мен плуват 2 - 3 дунапренчета Май никой не видя , защото щеше да ме пукнат от майтапи, ама аз направо си умрях 
- около мен плуват 2 - 3 дунапренчета Май никой не видя , защото щеше да ме пукнат от майтапи, ама аз направо си умрях Покрай историята с плажа и аз се сетих за нещо. Бях още гимназистка и решаваме целия клас след училище да ходим на плаж. Багажа се носи в една торбичка и след часовете направо там. Добре, обаче аз със супер незадоволителен бюст в сравнение със съученичките ми и решавам да сложа прилично количество подплънки в горницата. Всичко е чудесно! Смях, зарибявки ... Влизаме във водата , беснеем вътре и по едно време - около мен плуват 2 - 3 дунапренчета Май никой не видя , защото щеше да ме пукнат от майтапи, ама аз направо си умрях
- около мен плуват 2 - 3 дунапренчета Май никой не видя , защото щеше да ме пукнат от майтапи, ама аз направо си умрях А като излезе от водата не забелязаха ли смаления ти бюст?
Покрай историята с плажа и аз се сетих за нещо. Бях още гимназистка и решаваме целия клас след училище да ходим на плаж. Багажа се носи в една торбичка и след часовете направо там. Добре, обаче аз със супер незадоволителен бюст в сравнение със съученичките ми и решавам да сложа прилично количество подплънки в горницата. Всичко е чудесно! Смях, зарибявки ... Влизаме във водата , беснеем вътре и по едно време - около мен плуват 2 - 3 дунапренчета Май никой не видя , защото щеше да ме пукнат от майтапи, ама аз направо си умрях
- около мен плуват 2 - 3 дунапренчета Май никой не видя , защото щеше да ме пукнат от майтапи, ама аз направо си умрях А като излезе от водата не забелязаха ли смаления ти бюст?
със студената вода се обясняват много свиващи се ..... неща
ПРеди няколко години мойто мъж решава да ми достави доза романтика и точно на Валентиновден запазва маса за двама в прилично кръчме. Правя се аз на убавица с фатално излъчване, избирам за него дрехи от гардероба по мой вкус, та и той да е докаросан до степен на неустоимост , мятаме се на семейната лимузина и не след дълго, в страхотно настроение, се позиционираме в кръчмето. На масата- цветя ,свещи и сърца. Сервитьорът ни обслужва, все едно сме от кралското семейство, милото ме ухажва, аз му пускам крак под масата...абе, дето се казва, отпуснахме му края.
Който е чел някои мои постинги, е наясно какъв върл противник съм на алкохола и на пияниците. Но нея вечер сигурно дяволът ме е дръпнал за опашката, та реших да не оставям милото да си пие аперитива пие и си поръчах някаква гадост с вкус на зелена ябълка. Изпих малката гадост, па не се спрях дотам, та си поръчах още една. И нея гаврътнах, та главата ми се замая до немай къде, обаче се хилех като зелка и хич не ми пукаше. Дойде обаче ред на вечерята, а вечерята я придружихме с някакво омайващо червено вино. Опуках и чаша вино и вече не знаех на кой свят съм. Точно в този момент милото реши , че иска да танцува с мен. СТанах, вплетохме се в страстна прегръдка на дансинга, аз обаче вече бях на фаза "Носят ме, мамо, влачат ме". Видя милото, че танца няма да го бъде и внимателно ме поведе към масата с цел да замаже положението. Аз послушно преплитам крака, гушната до него, стигаме до масата и той кавалерски ми държи стола, та да седна. В този миг някакви гласове ми зашепнаха в главата, обърнах се към него с блеснал от гняв поглед и злобно и с надебелял език му обясних, че това, че съм се напила, не му дава право да ме унижава и оскърбява по този начин. "Ти, какво, на мен ли ще се подиграваш, нещастник такъв???", беше фразата, с която завърших гневната си тирада. Горкичкият чак се опули от изумление и едва продума : "Коте, какво ти стана, кога съм ти се подигравал???" Аз, още по- злобно, му съскам- "СТола ще ми държи, на кавалер ще ми се прави..къв си ти бе, за какъв се мислиш???". Той схвана, че явно имам лошо пиянство и припряно повика сервитьора да му плати. Аз продължавах свадливо да недоволствам,даже когато ме поведе внимателно към изхода, когато ме натовари в някакво такси и когато ме качваше по стълбите към вкъщи. Завалията, думичка не продумваше, с което още повече ме вбеси, та накрая романтичната ни вечер завърши с гневните ми крясъци преди лягане. СПала съм мъртвешки сън. На другия ден се събудих с гадно чувство, добре че милото обърна изцепката ми в майтап и не спира да се бъзика с мен за моето пиянство и до ден днешен. Колата отидох да я прибера на следващия ден аз, като за самонаказание отидох до кръчмето пеша.
Но, като се замисля, май оттогава мъжът ми не ми е организирал романтични вечери навън 
. Ми кво пък, заслужих си го
Който е чел някои мои постинги, е наясно какъв върл противник съм на алкохола и на пияниците. Но нея вечер сигурно дяволът ме е дръпнал за опашката, та реших да не оставям милото да си пие аперитива пие и си поръчах някаква гадост с вкус на зелена ябълка. Изпих малката гадост, па не се спрях дотам, та си поръчах още една. И нея гаврътнах, та главата ми се замая до немай къде, обаче се хилех като зелка и хич не ми пукаше. Дойде обаче ред на вечерята, а вечерята я придружихме с някакво омайващо червено вино. Опуках и чаша вино и вече не знаех на кой свят съм. Точно в този момент милото реши , че иска да танцува с мен. СТанах, вплетохме се в страстна прегръдка на дансинга, аз обаче вече бях на фаза "Носят ме, мамо, влачат ме". Видя милото, че танца няма да го бъде и внимателно ме поведе към масата с цел да замаже положението. Аз послушно преплитам крака, гушната до него, стигаме до масата и той кавалерски ми държи стола, та да седна. В този миг някакви гласове ми зашепнаха в главата, обърнах се към него с блеснал от гняв поглед и злобно и с надебелял език му обясних, че това, че съм се напила, не му дава право да ме унижава и оскърбява по този начин. "Ти, какво, на мен ли ще се подиграваш, нещастник такъв???", беше фразата, с която завърших гневната си тирада. Горкичкият чак се опули от изумление и едва продума : "Коте, какво ти стана, кога съм ти се подигравал???" Аз, още по- злобно, му съскам- "СТола ще ми държи, на кавалер ще ми се прави..къв си ти бе, за какъв се мислиш???". Той схвана, че явно имам лошо пиянство и припряно повика сервитьора да му плати. Аз продължавах свадливо да недоволствам,даже когато ме поведе внимателно към изхода, когато ме натовари в някакво такси и когато ме качваше по стълбите към вкъщи. Завалията, думичка не продумваше, с което още повече ме вбеси, та накрая романтичната ни вечер завърши с гневните ми крясъци преди лягане. СПала съм мъртвешки сън. На другия ден се събудих с гадно чувство, добре че милото обърна изцепката ми в майтап и не спира да се бъзика с мен за моето пиянство и до ден днешен. Колата отидох да я прибера на следващия ден аз, като за самонаказание отидох до кръчмето пеша.
Но, като се замисля, май оттогава мъжът ми не ми е организирал романтични вечери навън . Ми кво пък, заслужих си го Препоръчани теми