Номинации за най-голяма муня

Ох, Бронте... направо си го стопила от романтика твоя мъж!:35:

хаха, Бронте, истинска проклетница си ти 

Времето е добрия стар социализъм.
Отиваме на плаж с рейса.Той от своя страна претъпкан едва се диша.Засукана мацка с дълга пола отпред цялата с тик так копчета.Рейса спира мацката със зъби и нокти се опитва да слезе на спирката в момента в който успява полата се разкопчава и рейса затваря врати и потегля с полата,а мацката по чанта и токчета на спирката.

Точно това ми се случи в 7 клас (е, без токчетата). 20-метра по-надолу рейсът спря, вратите се отвориха и нечия ръка услужливо метна полата ми на тротоара... 
Но пък по това време дрес кодът в моята възрастова група задължително налагаше носенето на черни шорти под полите (веднъж и аз кяр от тях да видя!  ), сигурно заради играта на ластик.

Извинявай, че на твой гръб, но не можах да се стърпя 

hahahahaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa

Дъщеря ми пред компютъра, аз загледана в ТВ-то, прибира се баба и от работа и влиза с гръм и трясък при нас, Затваря вратата, хвърля поглед иззад рамо да е сигурна и с блаженство споделя " Идвам да си пръцна при вас, че цял ден едвам съм издържала". Дъщеря ми започва неистово да крещи " Неееееееееее....", баба и "Вече е късно, съжалявам баба, не видях че си хапваш", а детето "Нееееее, скайпа ми е включен, говорих с приятелка " .... Отсрещната страна, предвидливо попита само "Каква е тази суматоха при вас?" ))

Олелелееее, не е истина 

Хахаха е това не е истина     мнооого сте забавни ей, хайде давайте повечко иастории. Аз не мога да се сетя за сега, но като ми хрумне ще пиша!

Само на мен ли това последното не ми е смешно? 

Ами всеки си има някакво чувство за хумор на едни им е смешно на други не, така че.....на теб явно не е 

Много весела темичка.
Хайде да се запиша и аз с една история 
Четейки за дамата, която излязла с палтото и закачалката се сетих и за моята случка преди години, която не е за разказване.

По принцип съм си поспалива и сутрин около мен не се стои, особено ако бързам за работа. Разхвърлям всякакви неща на всички посоки, бързам, бягам, бутам се, охкам, пъшкам, ужас...., но в крайна сметка винаги пристигам първа. С цената на какво обаче... 
Та една прекрасна сутрин отново се събуждам в последния момент, започвам работа след 30 минути и вече съм в паника, че ще закъснея. Оправям се по най-бързия начин и хуквам към спирката. Тъкмо стигам до нея и автобуса идва като по-часовник. Казвам - ех, какъв късмет имам днес, а и няма никакви задръствания (още живеех в София). Вдигам единия крак, да се кача в автобуса и замръзвам... Аз не тръгнах ли с другите ботуши?! Поглеждам другия крак - УЖАС!  Тръгнала съм с различни ботуши... Единия червен, другия черен. 
Потънах в земята.... Чудя се как да стигна до нас, да се преобуя, без всички да гледат в мен... Правя се на разсеяна.... Тръгвам и една жена ме почуква любезно по рамото "Извинете.... това някаква нова мода ли е?".... Казвам "Да, така е модерно вече" и със забит поглед в земята бягам към нас... Ей като се сетя и още се изчервявам. После си хванах такси и пак стигнах първа 

Преди много години (над 20) когато бях ученик всяко лято работих в един сладкарски цех. Работихме на 5 дневна работна седмица. Една сутрин тръгвам на работа и както всеки ден си чакам автобуса. Той обаче дойде много късно и аз си помислих че предния е тръгнал по-рано. Силно притеснен влитам аз през поратала и се насочих към цеха. Зад мен изскочи портиера и ми се развика:
- Абе момче, къде отиваш?
- Ами на работа. Айде че закъснявам - му казах.
А той ми вика:
- Абе момче, каква работа бе? Днеска е неделя и почивате.

Аз съм объркал кой ден от седмицата сме.
 

Абе, момче, ти и темата си объркал 
Има тема за мунчовците. Тука се разписваме само муните 
Няма лошо де, пошегувах се предвид горния ти пост 

Да си призная и аз, то хубаво да лъжеш, ама после и да помниш, пък явно втората част вече ми се губи.
Към края на миналия век, като се женихме с благоверния, бях решила, че за булченска рокля пари не давам. Инфлация, заплатите ни ниски (нищо че бяха с по 3 нули) и двамата заети по цял ден, исках само да подпишем и да си спретнем купон в квартирата, но родителите ни държаха на поне малко тържество. Та, намирам аз седмица преди сватбата някаква опция рокля под наем, при това на повече от приемлива цена (80лв. на 8х. заплата), премервам 2-3, една ми става и въпросът е уреден. Роклята беше доста ефектна, с обръч (даже 2, че ми беше малко дълга, а нямаше как да се подгъва), кристалчета, ала-бала, тогава нямаше много такива на дневен ред, а след химическото само при много детайлно вглеждане си личеше, че не е нова.

Преди това свекърва ми настояваше тя да плати роклята, като й казах, че възнамерявам да я наема, направо се ужаси, та за да тушираме назряващия скандал, мъжът ми й каза, че е уредил братовчедка му от Италия да ми изпрати рокля оттам, но държа да си я платя сама. Въпросната братовчедка щеше да идва за сватбата, съответно беше информирана за предполагаемото си участие и впоследствие получи комплименти за "избора".

Взех си аз роклята два дни преди сватбата, върнах си я в деня след нея, минало-забравено. След това свекърва ми (която предполагаше, че грижливо я кътам в гардероба си) на 2 пъти предлагала на дъщерите на свои приятелки да им "услужа" с "италианската рокля", но, слава Богу, те отказвали. После казах, че съм я дала на позната, която заминала за Щатите и забравила да ми я върне, та се "отървах" от проблемната рокля и я изхвърлих от акъла си.

До вчера, когато се отбивам да видя свекърва ми с двете й внучки и малката се изцепва, че с кака й играели на булки (на компютъра, но това не го уточнява). Баба й, съжалително: "Еех, майка ви каква хубава булченска рокля имаше, жалко че една жена й я затри!". И моя милост, в пълната си муньовщина (минали са 13г. откакто за последно сме коментирали роклята ), изцепва: Никой не ми я затривал, нали я върнах след сватбата, беше под наем!".
И свекърва ми, с укорно-съжалителен поглед:"Как под наем, не се чуваш какво говориш! Не помниш ли, че Х... ти я донесе от Италия, една седмица стоя у нас, преди да я вземеш!"
Това последното, само в спомените й, де...