Номинации за най-голяма муня

Твоето "пианство" ме подсети - преди доста години с първия ми мъж още сме във фазата на ухажването. Аз живея по това време при родителите ми, но във въпросния момент те са и аз не знам къде и ние решаваме , че ще ядем баница (мое творение) пред запалената камина вечерта. Пристига младежът нахилен до уши и го виждам, че за мое изумление гордо носи бутилка шампанско. И аз като тебе се недолюбвам с алкохола, но също така и добре знам какъв ефект има той върху мене (различен от твоя...  ). Вадя аз баницата, тя ухае фамозно, ние се гледаме влюбено и младежът решава, че ще отваря шампанското. Казвам, аз, че това не е особено добра идея, защото ще му отиде планът за вечерта, но той завалията гордо ми обяснява, че той бил държелив. Държиш ти, викам си аз на акъла, само че аз не държа. Но като си толкова хитър, сега ще видиш веднъж, че да нямаме обясняванки в последствие..... Налива младежът, аз близвам, колкото да не е без хич, но той активно ме окуражава с аргументи от вида, че не знам си какво било шампанското и подобни. Е, изпих си аз чашата още недояла си баницата, подпрях се на възглавниците...... и заспах. Човекът на следващата сутрин ми обясняваше с десетки думи, че си мислел, че се шегувам, че чаша шампанско ще му обърка плановете за вечерта, но нямал идея каква обмяна на веществата съм била имала.....

Да споделя нещичко от вчера. Та сутрин е. Всички сме станали. Мъжът ми както обикновено през почивните дни е приготвил закуската. Този път се забавих със ставането и отидох да закусвам по пижама. Синът ми обаче редовно се облича със 100 часа закъснение, независимо за какво преобличане става въпрос. Просто много мрази да се преоблича. И сега пак така, а много обича и да пълзи по земята и така да си играе с малката. А аз много мразя да го виждам по пижама на земята, все пак това е нещо с което спи и трябва да е чисто. И в един момент му се карам и викам: "Хайде Йони, кога ще се преоблечеш? Всички вече се преоблякохме, само ти си по пижама." Мъжът ми ме поглежда и се усмихва и ми вика: "И аз." Усещам се, че и аз не съм се преоблякла  и почвам да се смея и казвам "И аз.  " То само малкото сме преоблекли, ама аз нали се дразня че пълзи по земята, а още не се е преоблякъл, че и спя...

Да изтипосам  моето майче
Бях си купила  за новото жилище  комплект  сладурски аксесоари за баня. Вижда ги моята мама, възхищава им се  и  аз решавам при първа възможност  да  й купя същите, та да я  зарадвам. Идва моментът, купувам ги аз и  когато  тя  вечерта след работа  минава  да  види малката, й ги връчвам  с усмивка до ушите, предвкусвайки  радостната й реакция Отваря  пакета майчето, поглежда вътре и ахва : " Тц-тц-тц, Бронте, защо беше нужно  това...защо бе, майче, си даваш парите  за глупости" . Боже, все едно  с вряла  вода ме  поляха и  първата ми реакция беше :"Ок, като не ти харесват,  мястото им е в коша за боклук. Останах  с впечатление, че  хареса моите, затова взех и  за  теб, обаче  явно  впечатлението ми е било  погрешно. Извинявай"- при тези думи посегнах  да взема   пакета,  заедно със съдържимото и  да го запратя  в  коша, тя обаче, естествено, не го даде, защото знае колко ми  е акълът Явно  в този момент  осъзна, че  това, което  е казала  далеч не е това, което  е искала  да каже, ярка  червенина  я обля  и едвам продума "Извинявай, аз  ...аз...друго  исках да кажа...не исках да прозвучи така...", после  бавно се отпусна  на кухненския стол  и  изглеждаше като най- засрамената майка на света Междувременно, аз вдянах, че тя всъщност ме упреква не заради избора, а  заради паричния  разход, предполагайки, че покрай преместването, прехвърлянето  и т.н  сме изпаднали  във зверско финансово  затруднение Обаче, с ръка на сърцето си признавам, оставих я малко  да се помъчи, като след нейните  думи  аз  запазих ледено мълчание След няма и минута, майчето продума: "Аз  ще си ходя...толкова неудобно ми стана, че искам да си тръгвам..не мога да остана повече". В този момент  аз  й се ухилих и й казах, "А-а-а-а, то така много лесно...оцапа  положението  и ще си тръгваш. Тука ще стоиш, та да си изкупиш вината   и да се  почервиш още малко!" Засмя се и тя, размина й срама, ама   пък  се   прояви като  мунка- първенец

Същата тая  моя майчица  има около 3 диоптъра късогледство и на двете очи. На по- млади  години обаче не носеше очила / и сега си ги слага от дъжд на вятър, де/.
Та отива  една сутрин майчето на работа, обаче  окъсняла, изпуснала  автобуса. ПРистига тя на спирката- мотат се двама- трима, ама не са от редовния пътникопоток, с който  вече визуално се познават, че  се и поздравяват  даже Брях, ами сега, хванала се  за главата  женичката. Джиесем- няма, щото  тогава  още никой  сигурно  в България  не е и сънувал подобно  чудо- не може да предупреди, че  ще закъснее. А началникът строг, та се не трае- ще й пийне  соса до две.От него се страхува  повече отколкото  от  мъжа си и  двете  си диванета вкъщи, взети накуп . В този момент  на крайна безизходица вижда в далечината  кола / действието се  развива на  улица  в краен  квартал/. Наближава   колата и  тя някак успява  да фокусира, че има табела  отгоре, следователно е такси.И  с безапелационната  решителност  на  отчаян  човек свенливата ми майчица пристъпва  напред  и   прави недвусмислен  знак  на  шофьора  да спре. Колата   спира плавно, майка ми се затичва  и се мята  на задната седалка / понеже предната е заета/  и задъхано моли  по най- бързия начин да я  доставят  до административната  сграда  на  еди- кой си завод, защото  закъснява.  Шофьорът и пътникът на предната седалка очевидно й влизат в положението, защото пътникът кратко  нарежда на шофьора "Карай там, на път ни е!"   Не след дълго  колата спира  до портала, майка  ми  пита колко дължи, а пътникът й отговаря с широка усмивка, но твърдо:" Нищо  не  дължите, не се притеснявайте..дано сме стигнали навреме. Лека работа!"  Майка ми, объркана  и  в неловко  положение, се  измъква от возилото. В момента, в който затваря вратата, вижда , че на табелата, вместо   знака  за такси, гордо се кипри едно  голямо "У" Отваря пак тя вратата и изсипва порой извинения, че понеже недовиждала, не  видяла, че това е учебна кола, а не такси, при което  инструкторът- пътник и шофьорът- курсист  я успокояват, че така или иначе са на градско  кормуване и  че това, че са  качили  един  човек в колата, не им е попречило  на  кормуването. Майка ми , зачервена като домат, попитала: "БЛагодаря ви много. Ама..хайде, аз не съм видяла...ами вие защо спряхте?". А  инструкторът  отговорил : "Ами аз, да ви кажа  честно, Ви помислих за една моя позната. И като видях, че съм се припознал, ми беше неудобно да ви кажа  да слезнете"
Оххххх, като се сетя   с какво неудобство  го разправяше после майка ми, още  ми е смешно
Като пояснение- случката се случва  в онези  далечни години, когато   все още такситата не бяха  боядисани в задължителния сега жълт цвят.Разполагаха само с една табела отгоре и туйто. Сега човек и да иска, няма как да се обърка

O Бронте явно майка ти е от моите хора  Поне винаги ни е забавно 

Последните дни на зимата една сутрин търчим да оставим малката на градина. Намирането на място за паркиране до градината отнема време и затова ние слизаме до оградата, а мъжа ми отива да паркира наблизо. Аз влизам да разхвърлям детето и да я наглася за през деня и после търча обратно, мятам се в колата и ме закарват до работа. Закъсненяването не е случайност, а всекидневие. Предполагам и вашите сутрини са такива  Та въпросната сутрин нагласих щерката - сукманче, чорапогащник, фиба "Пуууу хубавица!" целувка и бегом навън. Бързам, бързам че пак ще караме по градските улици все едно имам контракции на 2 минути. А моичкия спрял точно до изхода на градината "Късметлия" викам си и хоп скачам в колата като кокетно си събирам коленцата и малко глезено му се лигавя като го питам забавих ли се много едва влязла. Ааааа в колата седи непознат мъж  Аааа това не е нашата кола! Засмях се, извиних се и кикотейки се излязох от колата на непознатия, който въобще не схвана смешното в ситуацията и гледаше тъпичко. Хи хи хи нашата кола била през една кола отзад - еми голяма съм шматка тя дори и онази кола не била същото сребристо! Хоп качвам се в нашата кола и пак седнала не седнала викам "Малеее как скокнах при някакъв непознат!..."  И зад волана седи някакъв познат човек, но с него брак нямам /вероятно баща на дете от нашата група/. Този път не ми бе толкова смешно, но пак го избих на майтап и айде пак навън. Накрая намерих поредната сребриста кола, уверих се кой е шофьора и влязох. Разправям какво е станало на мъжа ми, а той вика, че помислил, че пари за нещо за градината събирам  ходейки от кола на кола при чакащите татковци

Съседната тема за "веселопедистите" ме подсети за една друга случка, която си е за тази тема и за никъде другаде.
 Една топла неделя отивам на гости на приятелка. Тя живее на голяма улица. Бе по обед и нямаше никакви коли. Бях царица на пътя! Паркирах със замах до тротоара, огледах си грима, пооправих косата и тръгнах да слизам - отворих си вратата и таман да спусна крак когато БАМ нещо се прасна във врата ми.   Помислих че някоя кола ми отнесе вратата, но след първия шок видях по шосето да се премята човек, а в нозете ми да се върти огъната гума на велосипед. Колоездача е карал бъричко и таман се е изравнил с колата ми, когато съм отворила вратата. Милия се метна над вратата и се претърколи по празната улица, добре че имаше каска и раница на гърба. Скочих да го вдигам и да му се извинявам, а той напира да се обиждаме на животински свят  . Викам "Чакай! Не така! Айде да викаме полиция и да те водим в болницата." А той не щял   Пак ме нарече патка, вдигна си окривеното колеленце и си го забута надолу по улицата. Седях си там и се чудех какво да правя и реших да звъня в полицията. Разказвам какво е станало и искам да ми напишат там каквото трябва да не каже утре този веселопедист, че съм избягала след като съм го блъснала. Смяха ми се, защото доказателството ми беше счупена врътка на моята врата  

Ох-х-х-х, голям си шемет

За вратата на колата.... Моя позната шофЕрка ще паркира назад колата си в гараж,но с отворена врата и провесена почти навън,за да гледа на къде кара.В крайна сметка забра вратата в стената и остана без врата като колата на Флинстоун.

Да, да! Махам на всяка жълта кола!

олеле 
  уникални истории!!! супер!!!!

Не помня тази история дали съм я разказвала тук, но сега си спомних за случка преди няколко години. Аз и мъжа ми отиваме на ски без детето. Наемаме спа хотел и решаваме да се забавляваме - масажи, сауни, джакузи, басейн , парна баня; кой каквото си реши за релакс след ските. Всяка сутрин, докато мъжа ми ме изчаква във фоайето на хотела да си донаглася екипа за ски, пуши цигарка с управителката на хотела и я омайва за цени за следващия сезон. Управителката - млада руса бамбина!
Една вечер, след целодневно спускане по ски пистите, програмата е следната: аз отивам на масаж, мъжа ми решава да си вземе вана в стаята и след около час имаме среща в сауната. Ключа за стаята е един и естествено остава у него.
Наслаждавам се аз на масажа - масажиста младо и чаровно момче. Толкова ми беше приятно след процедурата , че се чудех вече поти ли ми се в сауната. Но срещата е там. Минавам да видя скъпия как е. Отварям вратата -  няма го. Е, сигурно се е забавил. Решавам да отида до стаята и да го пресрещна. Заставам пред вратата и чукам. Отваря ми управителката на хотела.  Аз помислих че съм объркала стаята.  Сконфузено поглеждам пак номера, етажа - ми нашата си е и питам:
 - Ъъъ, това не е ли.....
- Да, вашата стая е, влизай!  - кани ме тя със широка усмивка.
Влизам аз и гледам мъжа ми по халат, усмихва се зад нея и той ме кани да вляза. Е влизам аз, къде да ида. Минавайки през коридорчето в банята мярвам още един мъж. Влизам в спалнята и го питам какво се случва. А той взе да ми обяснява как докато си вземал вана, решил да не спира водата, за да му е все топла. Пил уиски, пушил цигарка и така почти час. Решил да излиза и за негова изненада видял, че водата не отивала в канала (нещо преливника на ваната бил повреден), а през коридора и половината спалня - всичко било мокро. Обадил се веднага на рецепция, да не се наводни апартамента отдолу и отряда за бързо реагиране пристигнал. Чистачката вече си била тръгнала, когато аз пристигнах. Иначе можеше и още една жена в спалнята да заваря.

Леле, Ани ... То сега е смешно, но тогава 

  Много сте ми забавни и сте ми дозата смях за деня 

Та аз се сетих за една моя изцепка отпреди време. Отивам на гости на моя приятелка да пием кафе. Но преди да съм позвънила на звънеца решавам да мина през близката аптека, долепена точно под блока им.
Втурвам се аз по стълбичките, абе нещо са я променили тая аптека си викам. Смело отварям вратата и  Виждам насреща ми стая-две легла и два образа. Мъж- по бял потник и боксерки и жена по копринена нощница, търкат очи и се разсънват. В стаята нямаше нищо друго освен две легла и един килим. Аз ошашавена, червена-зелена с всичкия си акъл ги питам "Извинете тука не е ли аптеката" (а е повече от очевадно, че не е аптека). Хората съответно объркани и леко изплашени ми казват, че не е. Извиних се и по най-бързия начин духнах от там, но не можах да разбера защо все пак не са си заключили вратата,а могат да влизат такива индивиди като мене 

Мдаааааааааааам веднъж един много симпатичен младеж спря, свали стъклото и ми каза: "Аз не съм такси, но да ви откарам донякъде..."

Същата глупост я направих миналата вечер,но не с палеца,а с цялата горна част на стъпалото.В резултат имам 4 отбелязани лентички от решетката...
 И да разкажа една случка,от която все още ааадскии много ме е срам. Та...бяхме на заведение с приятели и седяхме отвън,лято,хладна вечер,а аз с къса феерична рокля на цветя.Отивам аз до тоалетна,излизам си и на път за нашата маса усещам,че хората ме гледат много странно...Стигам до масата и в този момент всички от компанията избухват в истеричен смях и само една приятелка успява да реагира адекватно като ми издърпа роклята...
Обяснение - като съм си вдигала...гащичките  съм защипала с тях задния край на роклята и съответно цялото заведение е видяло голия ми задник.... 

Аз затова по 100 пъти проверявам и поддърпвам полите, преди да изляза от тоалетната.

А подобен случай, не по-малко срамен имах и аз. Учителка съм, по стечение на обстоятелствата не си приготвих дрехите от вечерта, а сутринта вадя набързо от сушилнята един панталон и една жилетка, обличам се без много, много да гледам (те не се мачкат и нямаше нужда да ги гладя). Преди това си бях сложила една блузка с къс ръкав. Тече първият учебен час, става ми топло и решавам да съблека жилетката и да остана само по блузката с къс ръкав.В момента, в който посягам да съблека жилетката инстинктивно се обърнах на ляво и гледам на рамото ми се подава един чорап- от тези дамските,тънките като чорапогащник.   Добре,че учениците пишеха в този момент и мисля никой не забеляза как бързичко го измъкнах тоя пуст чорап. По звука , който се чу, когато го махах, се усетих, че съм забравила да сложа омекотител при прането и понеже и жилетката и чорапът са изкуствени материи са се наелектризирали в сушилнята от образувалото се статично електричество и са залепнали един за друг. Голям резил ви казвам, как щяха да ме обсъждат ученицитеее, малеее- с чорапите по рамената госпожата. Ужааассс. Да не говорим,ако мъжът ми беше видях в чантата ми един чорап- щеше даме спука от бъзик къде съмс е събличала, че съм си и загубила единия чорап.
От тогава не забравям омекотителя. и си приготвям всички дрехи още вечерта.