Номинации за най-голяма муня

Аз също работих дълго в транспортна фирма. По този повод две изказвания на моя колежка и много добра приятелка, която правеше митническите документи:
1. Настинах. Така е, като тичам гола по камионите.  
2. Днес пак тичах от камион на камион.  
П.П. И аз днес се загубих отивайки към и връщайки се от Младост. За протокола съм родена в София, но мъжът ми ми казва "аман от гости на столицата" всеки път, когато се загубя в родния си град.  

The Doris,  ще пробвам ноу-хау-то ти )

И като заговорихме за транспортни фирми, имам приятелка, която работи в такава. Много мило и елегантно момиче е. Та, по изключение й се налага да занесе някакви документи на
накакъв преминаващ камион, уговарят си среща с шофьора, знае се, че ще той ще мине покрай накакъв паркинг извън града между 9 и 10 часа, при което тя е в 9.00 часа там. Застава чинно на видно място и започва да се вглежда в идващите превозни средства.
По едно време някой я потупва по рамото, обръща се и вижда една мургавелка с поизбити зъби, ярко червило и и къса пола, която й казва: "Ало, малката, бЕгай от тука,че т'ва е мойта територия!".
 

Днес, на четвъртата минута в солариума установих, че съм с чорапки до коленете. Пека се щото ще слагам една къса рокля със сандали, на които не  върви чорапогащник, а краците са ми като сирене. сега са на чорапки, де.

 

Това ми напомни за "блестящата" ми идея да покрия няколко бенки с лепенки - точки от "Билла".
Докато се печах, бях изключително доволна от себе си, но като излезнах от солариума... имах интересни фигури по тялото си )))

Нека и аз да се присъединя!Като малка муня реших да поливам магданоза на баба ми с едно шиши вода и наливам смело в градинката а от пръските чорпогашника ми се надупчил все едно съм била на война...оказа се,че съм поляла цветята с киселината на дядо 
Друга простотия...като бяхме малки решихме да измием с брат ми краката на братовчедка ми която беше тогава на 3 години.Сложихме я в мивката и и казахме,че пастата за зъби е течен сапун.Маже тя ние се хилим,ама на детето му запари на крачетата и като се разциври а ние с брат ми набързичко избягахме.

Още нещо от преди година.На квартира съм и решавам ,че ще се боядисвам,после ще се къпя с пълна програма бръснене и т.н. Боядисвам си косата намазала съм я цялата с боя и се сещам,че нямам самобръсначка.Викам си е кои ще ме види магазина е до входа на блока пак и в 3-4 часа след обяд кои ли ще има...Да ама не в магазина сумати хора аз с боядисаната глава търча из магазина с наведена глава и си мисля,че не ме забелязват.Отивам на касата и там касиеркато с която сме на здравей,здрасти избухва в смях,а аз като буреносен облък излизам от магазина.
А колко пъти съм посрещала полицаи по гащи
И още една история...Обажда се един приятел на баща ми и аз вдигам телефона,но през целия разговор тои ме мисли за брат ми и аз си мълча...казвам му да звънне в баба ми ,защото баща ми ще е там да но брат ми вдигнал телефона...
С брат ми редовно си правихме номера,но един път беше сложил над вратата канче с вода,но преди мен влезе майка ми и хубаво беше полята...
Като малка живеехме в Бургас на една от главните улици а  аз си имах лейка и винаги исках да поливам нещо с нея.Та на терасата на парапет имаше разстояние през което перфектно се провираше лейката и аз смело наливах чиста вода по главите на хората...
Като ученичка се гонихме по коридорите с един съученик и се целихме с мокри гъби.Аз съм напоила една гъба и го гоня тои слиза по стълбите и аз си мисля еи сега ще го уцеля и хвъелям гъбата да но попадна на гърбът на една учителка.... направих се на тъпа и си продължих по пътя ни лук яла,ни лук мирисала....

Една жена на светофар отваря вратата на колата на баща ми и му вика "Свободен ли сте?" Той -  Колата му златиста, ама не жилта и не е таксиджия. Тя без да чака отговор се качва и казва "До пощата." На път му било та я закарва до пощата без дума да обели и като спират тя открива че няма нито апарат, нито лампичка, нито надпис "такси" нито нищо Много я досрамяло жената и се заизвинявала, той много се смя

Дали не е била майката на Бронте или пък самата the Дорис 

Такаааа да се изпитосам и тук  Embarassed Вече ви разказах, как бъркам нашата кола с чужди - това е защото хич, ама никак хал-хабер си нямам от коли (то ми е видно и от ник-а, де). Ама като казвам никак - никак! Това марки, модели и пр. ми звучат като кантонски диалект. Е, разбира се, най известните ги знам, дори им различавам емблемите на 3-4 от тях. Всичко съчетано многобройната ми челяд   доведе до следната случка вчера:
Спира, пред офиса една непозната кола от която излиза мъжът на колежката. Ама така спира, че виждам емблемата отзад почти в профил. На нея има някакви букви (аз виждам само крайните откъм мен и не съм достатъчно близо да ги разчета - просто 1-2 големи букви), самата тя е кръгла и под нея има някакво изображение. И аз нали съм "познавачка" решавам, че са си купили кола и то БМВ. Влиза човека, а аз съм много възмутена - цял ден сме заедно и тя (колежката) дума да не обели за придобивката! Crossing Arms Тва да не е репи от пазара! КОЛА, хубава, добре изглеждаща... По цял ден си разказваме какво ли не, а тя да не сподели най-важното! Та, влиза човека и аз ги почвам - така значи!, нова кола имате, а се правите на застреляни!, как може! ..... Те ме гледат умно и мигат. Аз пак - не ви е срам да не се похвалите! няма да ви урочасам, толкова се радвам за вас, браво, това е чудесно, БМВ даже - здрава, мощна кола и така натам.... Той плахо: Ти за нас ли говориш? Аз - ми да, видях те като паркира! Той, много смутено: ама тя (колата) не е БМВ- Шкода е... и не ни е нова - от 2 години я имаме...нали всеки ден идвам с нея...  На мен вече ми се иска да настане катаклизъм, земята да се отвори и да ме погълне мигом! Как можах да кажа такава простотия! Опитвам да замажа - Ами тя... може да е била мръсна предните пъти, затова да не я познах... (Още по неуспешно се омазах, както виждате  ooooh!) Той, (още по смутено) ами.. да... сигурно ... Да, бе, да - цели две години е била мръсна! Просто човека си ме знае, какъв съм шемет и ми прощава

 
Да сбъркаш шкода с БМВ наистина трябва да си голям шемет 

Пешеходке 
За успокоение - не си единствена. Имам приятелка, за която колите са ... червени, черни, сини ...

И за мен са такива ...

А моля, моля   ако бях аз щеше да има опити да му дам пари накрая, той щеше да ми ги връща и аз в импулса си и боричкането "на-не ща"  щях да налетя да му ги пъхам по джобовете. От тук вариантите щяха да са два:
- таман съм го награбила и му пъхам банкнотата в джоба на ризата и се появява жена му, повдигнала въпросително вежда;
- няма джоб на ризата и аз атакувам джоба на панталона   таман съм завряла ръка там и се появява жена му, аз изпадам във вербален дрисък да се обяснявам и омазвам цялата ситуация   Та щом човека се е разминал така лесно друга булка ще да е била  

А относно колите - та това си е предимно женски форум, нека си признаем   - колите са малки и големи и се познават по цвета /прасковен, зелена ябълка, узряла вишна, /