Номинации за най-голяма муня

Моята класна в гимназията беше много елегантна, обличаше се много внимателно, класически, косата винаги с прическа, дрехите подбирани, абе имаше британско излъчване жената.
Обаче един ден се гласила, красила, ризата, къдриците, грима, сакото... шлифера отгоре... токчетата... пристига в училище, минава през учителската стая, сваля шлифера и хвърля последен поглед в огледалото - за да установи, че е пропуснала да си сложи полата У тях огледалото било до кръста.

Отхвърчала до тях и обратно, но после не можа да се сдържи и сама ни разказа какви ги е свършила

Като заговорихте за учители  се сетих за учителката ми по география.
Изключително строга, още помня в 11 клас как ми писа 2ка и каза, че няма да завърша годината.  
Та идва тя една сутрин за първи час. Влиза и почва да ни проверява по дневника кой присъства и кой не. Всичко точно, но като се изправи и отиде до дъската видяхме, че си е гримирала само едното око   При това с тъмни зелени сенки. Голям смях ни напъна, обаче никой не посмя да се изсмее. Имахме голям страх от тази учителка.
Та, като излизам от  вкъщи винаги много внимателно се оглеждам от горе до долу да няма изцепки.

Не знам за тази тема ли съм или за другата, че никога не е късно да се изложиш, ама айде тука:

Вчера се возя в един доволно пълен трамвай. С къса пола и чорапогащник (предния път, като сложих къса пола преди 2 седмици, валя сняг ). Измъквам се от трамвая, пазя си чантата усърдно слизам и тръгвам. Трябва да мина по особено оживен булевард. Вървейки към него усещам, че чорапогащникът ми вече се е смъкнал отвратително и ми идва гениалната идея както съм преди булеварда в уличка тип "квартална" да си повдигна каквото имам за повдигане, "скрита" между една сграда и паркиралите коли.

Оправих се аз, вдигнах си хуууууууубаво чорапогащника нагоре , поогледах се да не съм го закачила в трамвая и да съм "пуснала" бримка, тръгвам с навирен нос и самочувствие на МАХ и ........ забелязвам една доволно ухилена мъжка физиономия в страничното огледало на предната кола. Паркирал човека да чака нещо и се насладил на гледката. 

Добре че не си оправях и сутиена.... 

Аз  пак ще  изтипосам майка ми

Звъни  ми тя днес  по телефона, но едва  разменили  няколко  думи, малката   започва  да  настоява  да й дам "алото",  за да си "гоои" с "бабата"  и аз й предавам  щафетата. Говори майка ми нещо, дребното  отговаря и то нещо, подсмихва се,  чупи стойки, абе все  едно  мен  наблюдавате, ама в умален вариант След  около две минути  ми писва на  шапката,  убеждавам Мария да каже "чао" и да ми  даде телефона, малката учтиво се сбогува   и аз  продължавам  разговора с майка ми. Говорим си глупости, общо взето, от рода на  "Как си?", "Жива ли си?" и др. подобни, след което  си  казваме  "чао" и  разговора приключва нормално. Няколко часа по- късно, около 18.10, мъжа ми решава да идем до "Пени" да  пазаруваме. Натоварваме се тримата  в колата и отпрашваме. По средата на пътя, в най- големият трафик, телефона ми звъни. Наругавам наум неизвестният  нахалник, но вдигам телефона, докато с другата  ръка  ловко маневрирам  сред потока коли. Пак майка ми. Разговорът ни имаше следното съдържание:
- Бронте, къде сте, майче, в парка ли сте с детето, че идвам към вас.
-Не, майче,   отиваме до "Пени" да пазаруваме.
-Как така отивате да пазарувате, защо днес не ми каза, че  ше ходите, та да не  се разхождам напразно- повишава тон тя.
-Е, че аз откъде  да знам, че ще идваш, че да се съобразя с плановете ти- раздразвам се съвсем основателно аз.
-Е, как не знаеш, бе, мамо...толкова пъти казах на Мимето по телефона, че баба ще дойде да я види тази вечер и ти  сега  ми казваш, че не знаеш- възмущава се майка ми.
Тук вече се захилих с глас.
- Ами, майче, сърди се на  Мимето...нищо  не ми каза, маймуната
За протокола- набеденото Мими е на година и десет месеца
Тук майка ми усети, че  ситуацията й се изплъзва от контрол и пак метна камъните в моята градина:
-Ама аз и на тебе  казах!
Казала е, нъцки
Както и да е де, чукнахме си среща на паркинга на Пени, та любящата баба и  потайната внучка осъществиха лелеяната среща

Всеки път като прочета нещо тук и се досещам какви съм ги вършила.
За изгореното...имам 2 големи резки изгорено на дясната си бузка на дупето  от един радиатор.
А веднъж сме на дискотека и отивам до тоалетната.Облечена съм в много къси панталонки,а в кенефа постилам половин руло тоалетна хартия, за да мога да седна на седалката.Ставам си аз като пич,свършила съм си работата и тръгвам да излизам.Излизам аз, а след мен лелчето от тоалетната хукна и се опитва да ми каже нещо,ама нали музиката гърми и нищо не чувам... В един момент ме кара да се обърна към огледалото и ми показва какво имам на задника си,а то едно парче т.хартия ми се залепило за крака,тъй дълго около 2 педи и си го размахвам като опашка зад мен  .Махнах го веднага,огледах се,изхилих се и благодарих на леличката,че не се изложих още повече...

С моя позната която изобщо не знае английски гледаме един сериал и чакаме с нетърпение някой да качи субтитри. Ставам сутрината и гледам по форумите навсякъде писала, че серията е страхотна , превода е вече готов... Приготвям се за "великото" събития и сядам да гледам, само че усещам че нещо се разминават субтитрите и започвам едни гимнастики, трия, свалям, трия, свалям и по едно време се заслушвам субтитрите нямат нищо общо с говора. Викам дъщеря ми, че е по веща в езика, тя потвърждава, че това са суб от друг филм. Усещам се аз какви ги е свършила и започвам да я подпитвам, за какво се разказваше и тн. Накрая не издържах и и казах, до последно твърдеше, че серията била страхотна, само че картинките или превода, не можа да ми обясни

Най-после да успея и аз да се разпиша тук 
Работя като касиерка в малък магазин.Прекарвам времето си предимно сама и за да не ми е скучно си търся занимавки. Днес реших да покрия клавиатурата на компютъра с найлон за да не се праши.
Кабела не стигна до работния плот за това сложих клвиатурата на земята и на колене започнах опаковането. Слагам клавиатурата с бутоните на земята, и в момента, в който натискам с найлона прааааааааааас, отвори се чекмеджето на касата и ме цапна в челото 
Усетих се, че на клавиатурата има бутон за бързо отваряне и докато си мисля да внимавам прааааааааааааас чекмеджето се отвори и отново в челото  . Почнах аз да се хиля като идиотка, но в този момент чувам шум...Мисля си, че чекмеджето ще се отвори отново за това бързо залегнах ... 
В крайна сметка опаковах клавиатурата, шефа ми обеща, че ще извади от охранителните камери записа и ще го сложи във фейсбук а мен малко ме боли глава 

Ако го пусне, метни линк насам  

И аз се наредждам, да чакам.. Само за пуканки ще отскокна

Много отдавна не съм се изтипосвала, време настана.
Снощи решавам да звъня на приятеля ми. Хващам телефона, от който предимно му звъня и набирам. Не вдига. След 5 минути пак пробвам, пак звъня и нищо. На четвъртият път издивях и взимам М-телския си телефон да го набера оттам на неговия М-телски. Гледам, че имам доста пропуснати повиквания от непознат глобулски номер. Набирам и започва да звъни моят телефон. Затварям М-телския с мисълта, че той е видял пропуснатите повиквания и ми звъни. Докато вдигна, вече беше спрял да звъни. Неизвестен глобулски номер. Ядосана, набирам номера, никой не отговаря, а виждам как другият ми телефон свети (вечер му изключвам звука). Пак неизвестен номер... По едно време лека-полека започна да ми светва една лампичка, като в анимационните филмчета... странно, този номер ми е познат... А! Набирам себе си! От един оператор на друг После се свързах с приятеля ми, като не пропуснах да се похваля каква съм кифла ненагледна 
Едно уточнение: през деня нямах обхват на М-тел и се набрах сама от глобул, за да видя дали ще ми звънне другият телефон. Вечерта само натисках зелена слушалка, без да погледна, че набирам последния избран номер, т.е. моя 

Момичета, исках за разкажа една история от преди няма и час,
но май по-голяма изцепка щеше да стане с начина, по който започнах историята:

Покрай работата ми съм добре запозната с магистралите в Европа ...

Хахаха )

Началото е интересно

 

Историята всъщност е доста банална. В София живея почти от 4 години, все в района на "Младост", но съм доста зле с ориентацията, ходя навсякъде с карта и поне в 2 от 5 случая стигам до крайната цел след лутане.Това - за лошата ми ориентация.
Днес обаче шефът се оплака от технически проблем с колата,
сервизът се намирал на края на "Малинов" и веднага се "сетих" за кой сервиз става въпрос -
предложих да отидем заедно с колите, за да може след това да го върна. Натискам газта, той едва ме достига и гордо спирам пред някакакъв сервиз. Той ме гледа, гледа и вика: "Е хубаво де, ама това е "Лапчев" и съвсем не е това сервизът, който търся!  Супер глупаво се почувствах!

А всъщност се чудих как да замажа гафа си пред вас с лошата ми ориентация из софийските улици и
щях да си се самопохваля, че покрай работата си (в транспортна фирма) съм доста добре запозната с пътищата из Европа, зная номерата на магистралите, от кой до кой град са, с второстепенните пътища също съм на ти, но ...  нещо на местна почва се излагам

eeeх krasimilo, в такива случаи освен да се усмихваш чаровно друго не може да се направи.