Ха, идентична случка, само че наопаки, имаше моя приятелка наскоро!! На рождения ́и ден мъжът ́и се обажда и упорито честити имен ден. Докато се разберат, даже аха да се ядоса тя що се прави на интересна и не приема поздрава... 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Хайде да се запиша и аз като муня-юзър 
Преди 2 дни по повод един общ компютър, коментираме в работата на кой на РСто има DVD и кой CD. Аз решавам, че моето е CD, " 'щото е стар" на общия също е CD.
Днес колежка ми дава да си кача някакви документи. Записвам ги аз от CDто, но решавам, че е добре да ги има и на общия. Слагам бланката в него, усещам как се завихря устройството - бюрото вибрира, но йок, няма никой като кликна. Повторих процедурата още 4-5 пъти и нищо. Заключвам: "Явно CD-рома се е сдухал, ще трябва да се обадя на IT-тата". Вземам CDто и решавам преди да звънна за техническия проблем да го върна. В момента в който го пъхам в опаковката нещо привлича вниманието ми и установявам, че техническия проблем е в мен - бланката е DVD
Преди 2 дни по повод един общ компютър, коментираме в работата на кой на РСто има DVD и кой CD. Аз решавам, че моето е CD, " 'щото е стар" на общия също е CD.
Днес колежка ми дава да си кача някакви документи. Записвам ги аз от CDто, но решавам, че е добре да ги има и на общия. Слагам бланката в него, усещам как се завихря устройството - бюрото вибрира, но йок, няма никой като кликна. Повторих процедурата още 4-5 пъти и нищо. Заключвам: "Явно CD-рома се е сдухал, ще трябва да се обадя на IT-тата". Вземам CDто и решавам преди да звънна за техническия проблем да го върна. В момента в който го пъхам в опаковката нещо привлича вниманието ми и установявам, че техническия проблем е в мен - бланката е DVD
И аз ще се запиша с една случка от днес.
Днес имах среща с важен клиент от една голяма фирма, на която ще ставаме доставчик. Предните няколко дни се чувахме с този клиент нееднократно и той всеки път разговаряше с мен доста троснато, все едно ми се кара.
Пристигам днес на уговорената среща и той пак ме посреща в познатия стил, не особено дружелюбно. Започваме да говорим и забелязвам как той започва да омеква, поглежда ме по-благо и леко се усмихва. Аз пък започвам да си мисля, че явно съм по-чаровна отколкото си мислех, но все пак забелязвам, че господина доста често поглежда към бюста ми.
Тук вече заподозрях, че нещо не е наред, защото не съм особено надарена, а клиентът е турчин и предполагам, че харесва по-заоблени прелести. Освен това, съм облечена в съвсем делови стил: тъмен дълъг панталон и много свежа ризка с копченца.
В този момент, телефонът му звъни и докато той говори, аз реших да погледна към деколтето си. И както можеше да се очаква, копчето на бюста ми се беше откопчало, щедро разкривайки бельото ми. Закопчах се спокойно под погледа на господина, все едно нищо особено не се е случило и после разговора потръгна значително по-леко и дружелюбно.
Голяма излагация беше, кой знае как са ме коментирали господата като си тръгнах.
Днес имах среща с важен клиент от една голяма фирма, на която ще ставаме доставчик. Предните няколко дни се чувахме с този клиент нееднократно и той всеки път разговаряше с мен доста троснато, все едно ми се кара.
Пристигам днес на уговорената среща и той пак ме посреща в познатия стил, не особено дружелюбно. Започваме да говорим и забелязвам как той започва да омеква, поглежда ме по-благо и леко се усмихва. Аз пък започвам да си мисля, че явно съм по-чаровна отколкото си мислех, но все пак забелязвам, че господина доста често поглежда към бюста ми.
Тук вече заподозрях, че нещо не е наред, защото не съм особено надарена, а клиентът е турчин и предполагам, че харесва по-заоблени прелести. Освен това, съм облечена в съвсем делови стил: тъмен дълъг панталон и много свежа ризка с копченца.
В този момент, телефонът му звъни и докато той говори, аз реших да погледна към деколтето си. И както можеше да се очаква, копчето на бюста ми се беше откопчало, щедро разкривайки бельото ми. Закопчах се спокойно под погледа на господина, все едно нищо особено не се е случило и после разговора потръгна значително по-леко и дружелюбно.
Голяма излагация беше, кой знае как са ме коментирали господата като си тръгнах.
Desem твоето е разбираема грешка - чакай да видиш аз каква съм муня 
. Използвам за пренос на данни USB-та и хич ме няма в записването на CD, DVD и съответно на програмата Неро (само да подчертая, че добре се справям с компютъра и точно в това е най-муньовското на ситуацията).
Налага ми се да запиша от вкъщи 1 диск. Благоверният обаче не е у нас и понеже не можах сама да се ориентирам в програмата му звънкам за инструкции по телефона. Правя всичко каквото ми казва и в момента в който натискам бутона ЗАПИШИ CD-рома в който аз си мислех че съм сложила диска се отваря празен. Аз поглеждам тъпо и буквално изпищявам ужасена по телефона "Компютърът глътна диска!!!"
Милото се попика от смях!
А то моля ви се да се окаже, че компютъра имал и CD i DVD (за който факт аз съм забравила, защото никога не съм ги ползвала) и аз да взема да ръгна CD-То в DVD записвачката. И компютъра разбира се ми отваря сам СД-то да ми покаже, че ми липсва носителя.
А аз тъпата наистина си представих как диска е изпаднал някъде вътре в копютъра и сега ще трябва да го отварям за да го извадя
. Използвам за пренос на данни USB-та и хич ме няма в записването на CD, DVD и съответно на програмата Неро (само да подчертая, че добре се справям с компютъра и точно в това е най-муньовското на ситуацията). Налага ми се да запиша от вкъщи 1 диск. Благоверният обаче не е у нас и понеже не можах сама да се ориентирам в програмата му звънкам за инструкции по телефона. Правя всичко каквото ми казва и в момента в който натискам бутона ЗАПИШИ CD-рома в който аз си мислех че съм сложила диска се отваря празен. Аз поглеждам тъпо и буквално изпищявам ужасена по телефона "Компютърът глътна диска!!!"
Милото се попика от смях!А то моля ви се да се окаже, че компютъра имал и CD i DVD (за който факт аз съм забравила, защото никога не съм ги ползвала) и аз да взема да ръгна CD-То в DVD записвачката. И компютъра разбира се ми отваря сам СД-то да ми покаже, че ми липсва носителя.
А аз тъпата наистина си представих как диска е изпаднал някъде вътре в копютъра и сега ще трябва да го отварям за да го извадя
Малко офф: един от най-ужасяващите филми, които съм гледала, е със следната сцена: група младежи карат след камион с дървени трупи. Укрепителните въжета се късат, трупита падат, както камионът е в движение и на пътя настава едно мазало ... С половинката винаги, като караме след такъв камион, се стараем да го изпреварим, че гледката от филма още ни преследва.
Цитат
Малко офф: един от най-ужасяващите филми, които съм гледала, е със следната сцена: група младежи карат след камион с дървени трупи. Укрепителните въжета се късат, трупита падат, както камионът е в движение и на пътя настава едно мазало ... С половинката винаги, като караме след такъв камион, се стараем да го изпреварим, че гледката от филма още ни преследва.
Аз имам познати,които преживяха такава катастрофа и жената почина на място.
Аз имам познати,които преживяха такава катастрофа и жената почина на място.
Много съжалявам
**
И една случка от уикенда, макар участницата да не съм само аз: с половинката потегляме за В. Търново, аз- въодушевена, че ще видя приятели там, той - притеснен заради държавния си изпит. Той прави някаква сложна маневра, за да излезе от паркинга, кара назад и се е обърнал съответно назад. Чуват се някакви станни шумове, аз дори усещам под краката ми как нещо се удря. Споглеждаме се, ослушваме се, даваме си някакво абсурдно обяснение и той продължава да кара назад. В същия момент забелязвам сака ни пред нас, самотно да седи върху плочките, смачкан, мръсен и оръфан. Прегазили сме го!!!
Има доста поражения, всичко вътре изглеждаше така, сякаш е минал валяк отгоре
Хубавото е, че поне държавният изпит вече е взет )) И една случка от уикенда, макар участницата да не съм само аз: с половинката потегляме за В. Търново, аз- въодушевена, че ще видя приятели там, той - притеснен заради държавния си изпит. Той прави някаква сложна маневра, за да излезе от паркинга, кара назад и се е обърнал съответно назад. Чуват се някакви станни шумове, аз дори усещам под краката ми как нещо се удря. Споглеждаме се, ослушваме се, даваме си някакво абсурдно обяснение и той продължава да кара назад. В същия момент забелязвам сака ни пред нас, самотно да седи върху плочките, смачкан, мръсен и оръфан. Прегазили сме го!!!
Има доста поражения, всичко вътре изглеждаше така, сякаш е минал валяк отгоре Хубавото е, че поне държавният изпит вече е взет ))
Има доста поражения, всичко вътре изглеждаше така, сякаш е минал валяк отгоре
Хубавото е, че поне държавният изпит вече е взет ))
Ох, от 5 мин. се заливам от смях! Представих си го тъжния ранен сак все едно е жив...
Важното е, че изпитът е взет!
Сакът ме подсети за моя случка в чужбина. Прибираме се от разходка, аз натоварена с няколко чанти от покупки и раницата/тогавашната ми дамска чанта/, качаме се в колата и потегляме. Веднага се започва едно свирене от всички страни, ръкомахане... Аз притеснена започвам да гадая,да не би стопове да не работят, пушек ли излиза... филмирам се веднага. Намерихме къде да отбием и започнахме прецизен оглед на колата, оказа се че съм си забравила раницата на покрива - със задграничните паспорти и всичките ни пари, доста солидна сума, няма да разказвам колко викане отнесох
Преди години се записвам на шофьорски курс с още 2 приятелки. Двете сме на 17години,а третата е на 25год. и женена . Много често се случваше мъжа и да я кара на курса. Като ме види на спирката да ме карат и мен. Единият ден, седя на спирката и закъснявам.Спира кола ,същият цвят и модел, като тяхната. Отваря се стъклото и ми предлагат да ме закарат. Аз влизам в колата и сядам на задната седалка. Колата тръгва и аз установявам, че нещо не е наред. Отпред седят двама грамадни мъже . Обръщат се към мен и ме питат: На къде?
Упътих ги. Лошо ми стана , но си казах, че поне курса е наблизо и там ,ще се спася.
През цялото време си повтарях на ум ,спокойно , ще ме закарат. Закараха ме .
Даже се уговорихме да ме вземат. Аз естествено си тръгнах по рано. Не, ги видях повече.
От тогава много внимавам, къде се качвам.
Упътих ги. Лошо ми стана , но си казах, че поне курса е наблизо и там ,ще се спася.
През цялото време си повтарях на ум ,спокойно , ще ме закарат. Закараха ме .
Даже се уговорихме да ме вземат. Аз естествено си тръгнах по рано. Не, ги видях повече.
От тогава много внимавам, къде се качвам.
Цитат
Спира кола ,същият цвят и модел, като тяхната. ...quote]
Toва с качването в чужда кола винаги ми е било странно как става.
Но и на мен ми се случи. Миналата седмица половинката ми беше в отпуск
да чете за държавен изпит, но през тази една седмица
се превъплъти в идеалната домакиня. От сутринта се уговаряме как
ще направи обяд и ще ме вземе от работа. Заставам на спирката
в уречения час и започвам да го чакам, опитвайки се да се скрия от слънцето.
Пече, жега е, не се диша, а него го няма. На 4-тото обаждане най-накрая вдига -
бил заспал над учебниците (
) и ей сега идвал, аз да съм тръгнела към къщи.
Тръгвам и вървя около 10 минути по една прашна улица, псувайки наум цялата ситуация.
Най-накрая срещу мен се задава синята кола, отбива на първото място,
възможно за спиране, аз - умряла от жега - отварям вратата и без "Добър ден!"
решавам, че е време да се вживея в ролята на сърдита мрънкаща съпруга,
затова и не поглеждам към шофьорското място и започвам да спретвам скандал. След третото изречение усещам, че нещо не е наред, миризмата в колата е някак различна, няма ми я поставката за кафе ... А! То и шофьорът различен...
Toва с качването в чужда кола винаги ми е било странно как става.
Но и на мен ми се случи. Миналата седмица половинката ми беше в отпуск
да чете за държавен изпит, но през тази една седмица
се превъплъти в идеалната домакиня. От сутринта се уговаряме как
ще направи обяд и ще ме вземе от работа. Заставам на спирката
в уречения час и започвам да го чакам, опитвайки се да се скрия от слънцето.
Пече, жега е, не се диша, а него го няма. На 4-тото обаждане най-накрая вдига -
бил заспал над учебниците (
) и ей сега идвал, аз да съм тръгнела към къщи.Тръгвам и вървя около 10 минути по една прашна улица, псувайки наум цялата ситуация.
Най-накрая срещу мен се задава синята кола, отбива на първото място,
възможно за спиране, аз - умряла от жега - отварям вратата и без "Добър ден!"
решавам, че е време да се вживея в ролята на сърдита мрънкаща съпруга,
затова и не поглеждам към шофьорското място и започвам да спретвам скандал. След третото изречение усещам, че нещо не е наред, миризмата в колата е някак различна, няма ми я поставката за кафе ... А! То и шофьорът различен...
преди да побегнеш, успя ли да се извиниш
Преди години работех в едно ресторантче,и бях сама сервитьорка доста време.Шефа ми намери един колега,ама много беше зле горкия,не беше виждал джин през живота си.Та един ден след около месец обучения на новия колега,решавам че ми е писнало всяка сутрин да ставам рано,да отварям ресторанта,да го затварям всяка вечер,и си викам готов- не готов, давам му ключ и сам вече да се оправя!Обаче това става преди да затворя ресторанта и съответно трябва да му кажа кода на СОТ-а,да ама нали не съм пред самия СОТ и му казвам пин кода на телефона ми,и без да се усетя вече съм доволна.Идва време да затваряме,аз включвам СОТ-а с правилния код,понеже съм пред него,и няма как да се объркам,излизам и заключвам с ключа,и си викам абе аз нещо други цифри му дадох на колегата,как ли съм се объркала,а той до мене,дава ми листчето с цифрите,и смях,смях,казвам му объркала съм се,и тръгвам да казвам верния код,обаче за зла беда вече сме навън,не съм пред СОТ-а и пак не мога да се сетя за кода.Накрая за да съм сигурна отключих вратата,изключих СОТ-а и докато съм пред него му записах кода на колегата и така 
Добре,че тия от СОТ ми бяха свикнали,че често ми се случва да си тръгна и да си забравя я телефон,я цигари в ресторанта и да се върна да си ги взема,та онзи път изобщо не дойдоха да проверят какво става
Добре,че тия от СОТ ми бяха свикнали,че често ми се случва да си тръгна и да си забравя я телефон,я цигари в ресторанта и да се върна да си ги взема,та онзи път изобщо не дойдоха да проверят какво става Цитат
krasimilo, hahaha преди да побегнеш, успя ли да се извиниш Mr. Green
Извиних се, извиних се.
Той влезе в тона и каза, че ако не съм била толкова слабичка,
щял да се заблуди, че съм жена му,
щото и тя била толкова кисела и непоносима през последните дни.
Ако не ме беше толкова срам, щях да вкарам предположенито и теорията за ПМС,
но гледах да се изнеса колкото може по-бързо
Неделя ... с мъжо решаваме да отидем на плаж и аз понеже се познавам добре, оставих халката си на шкафчето до телевизора за да избегна неприятната ситуация, да подсмърчам по плажа и да кърша ръце без любимото си пръстенче. До тук добре ... цял ден забавления. Да ама не. Вечерта късно се сещам да си надяна на пръста обратно брачното свидетелство. И ... О УЖАС 
него го няма там!
Полудях, откачих, всичко ми се преобърна! Започна се едно търсене ... прерових боклука (и то два пъти), обърнах всичко наопаки, размествах мебелите (включително и хладилника). Прерових торбичката с боклук от прахосмукачката. Търсих къде ли не, вече започнах да се вкарвам във филми ... Честно казано търсих и там където не съм сигурна, че може да е и там където няма логика и да е. Накрая минах цялата къща с металодетектора. Преслушах и котарака, реших че може да го е изял ...
И ... никъде нищо, сега съм хвърлила око и на пералнята ... мисля да я разглобя
Е това ако не е муня ... да си загубиш халката.
Смешно ... всъщност доста ми е тъжно 
него го няма там!Полудях, откачих, всичко ми се преобърна! Започна се едно търсене ... прерових боклука (и то два пъти), обърнах всичко наопаки, размествах мебелите (включително и хладилника). Прерових торбичката с боклук от прахосмукачката. Търсих къде ли не, вече започнах да се вкарвам във филми ... Честно казано търсих и там където не съм сигурна, че може да е и там където няма логика и да е. Накрая минах цялата къща с металодетектора
. Преслушах и котарака, реших че може да го е изял ... И ... никъде нищо, сега съм хвърлила око и на пералнята ... мисля да я разглобя
Е това ако не е муня ... да си загубиш халката.
Смешно ... всъщност доста ми е тъжно 