Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.

Номинации за най-голяма муня

3 551 468
18 481
1

1
...
261
262
263
...
1233

# 3 915 10 дек. 2012, 13:50 ч.

Мнения: 1 455

Тези заключвания на терасата ми напомниха една случка отпреди много години, когато с мъжа ми още бяхме гаджета.
Сдърпахме се за нещо незначително, точно преди да тръгна на аеробика и докато той рине снега на терасата. Аз в яда си затворих вратата и го оставих навън, а той с един умилителен поглед ми почука и каза - "дай ми поне шапката! немога да стоя навън без шапка!" Joy

Сякаш в тоя момент тихомълком се съгласи душичката да си изтърпи наказанието на студа, само да е със шапка!

# 3 916 10 дек. 2012, 15:12 ч.

Шумен
Мнения: 5 276

Ето ме и мен в муните пак с балконска изцепка. Със стара дограма сме и вратите към терасите се затварят от две страни горе и долу. Пролетта натъпках цепките долу да не ме затворят по погрешка децата и днес решавам да врътна и долу на двете врати, поизпотих се а то не става Blush

отворих и чак тогава се усетих че вината да не става е натъпканата от мен хартия Crazy

# 3 917 10 дек. 2012, 15:47 ч.

София
Мнения: 1 555

По повод на заключването в нашето семейство имаме още една изцепка. Като бях на 13 се преместихме в ново жилище и нямахме в началото стационарен телефон, щото в целия квартал нямаше централа и телефони. Мобилните още не бяха измислени. Та, един ден баща ми и майка ми стават и тръгват за работа, аз - втора смяна на училище. Идва време да тръгвам и виждам вратата заключена, а ключа никъде го няма. Претърсих цялата къща - няма и няма и така и си останах вкъщи, щото живеем на последен етаж и няма откъде другаде да излизам. Прибира се майка ми вкъщи и много учудена как така съм се прибрала преди нея от училище. И аз и обясних, че изобщо не съм стигала до училище, щото не съм си намерила ключа. Отваря си тя чатата и какво да види- моят ключ се мъдри вътре наред с нейните. Така поне си спестих един ден ходене на училище не по моя вина.

# 3 918 10 дек. 2012, 16:03 ч.

Варна
Мнения: 758

Хм, твоето нищо не е. Аз съм заключвала мъжа ми 2 пъти в едната къща и един път в другата.
И не се признах за муня ни веднъж. Той като знае, че сутрин спя, на автопилот съм и излизам първа, защо вечер си оставя ключовете на вратата?

# 3 919 10 дек. 2012, 16:49 ч.

Шумен
Мнения: 5 276

Обратното ми се е случвало. Беше първите дни като тръгна мъжо на лекции след раждането, децата на 2 месеца и аз сама с двете. Взел ключа от бравата а той моя, звъня му и го питам какво ще правя като трябваше и АМ нея сутрин да ходим да си купим (кутията беше почти празна), припка да ми отвори а следобеда като се разчистих намерих неговите ключове до стола на който са били дънките му Whistling

# 3 920 10 дек. 2012, 17:28 ч.

София
Мнения: 6 044

Оххх опасни сте,като сте си заговорили за ключове и заключваници и аз ще си призная нещо.
Бързам един ден за изпит,хванала съм си телефона в едната ръка,в същата държа и ключовете си.В един момент забравям че държа ключовете и шаш и паника,край,няма ми ключовете,не мога да си отключа ooooh!

Започвам да се въртя из апартамента и трепереща и притеснена обръщам къщата да ги търся,но в същото време стискам телефона в ръката си (да не и той да изчезне някъде Laughing

),изтърсих си чантата на спалнята,залягах по земята,прерових всички възможни джобове,проверих под масите,под леглата,в пералнята и в един момент вече супер отчаяно седнах на дивана да звънна на моя приятел да не ми ги е взел погрешка,отпускам ръката и що да видя ooooh!

В нея освен телефон държа и ключове hahaha

# 3 921 10 дек. 2012, 21:41 ч.

софия
Мнения: 5 147

Цитат на: *Bubble* в пн, 10 дек 2012, 17:28

В нея освен телефон държа и ключове hahaha

ей тоя номер съм си го погаждала, обаче посред нощите, търсеща биберона на шерката! Добре, че все пак тя беше що годе спокойно бебе Simple Smile

Гушкам я, люлям я, клякам тук, клякам там, таткото и той търси, а аз вече пред истерия, че край няма да се спи и тая вечер ....толкова имах нужда от сън!!! И точно по същия начин- отчаяно сядам на дивана с бебто в ръце- в стил "предавам се " и хоп, ето гооооооо! леле колко сме били изтрещели и двамата с таткото- никой да не се усети!

# 3 922 10 дек. 2012, 21:46 ч.

Мнения: 326

И на мен мис е случва това доста често Laughing

преди няколко месеца си изгубих телефона и с новия съм голяма параноя(много се привързвам към тях и рева като магаре Laughing

) та редовно ми се случва да си цъкам в автобуса и като сляза да изпадна в паника дали не съм го изпуснала там.И се почва ровене в чантата, викам си "Ох, хайде в нас ще ровя, че така с една ръка не мога" Laughing

И няколко секунди по-късно осъзнавам, че това в другата ми ръка е телефона.

# 3 923 10 дек. 2012, 22:11 ч.

Мнения: X

Е,аз реших да не се хваля как стоях два часа на терасата/децата ми врътнаха бравата и отидоха да гледат детски филмчета в стаята си,която е на другия край на апартамента...и така бяха надули ТВ-то,че никакъв шанс да чуят виковете ми....,добре,че мъжът ми се прибра,а него пък го бяхме заключили отвътре и не бяхме дръпнали ключа,та след като се разбрахме през терасата,отиде да хвърля камъни по прозореца и най-накрая разбраха,че имат и родители...които искат да влязат и да се движат спокойно из апартамента/,нито пък да се хваля как на един купон се заключих в тоалетната/ама сакън,да не влезе някой,така съвестно врътнах резето,че чак го превъртях/ и стоях заключена сума време,щото музиката беше силна,а и в калабалъка никой не беше отбелязал,че ме няма.....та,след като си покрещях на воля,прочетох "История на футбола"-понеже гова имаше налично,като занимавка.....Но,след поста на Бел-чето,се сетих,как наскоро/напълно убедена,че вдигам моя си телефон/,така навиках един клиент на мъжа ми,че човека си глътна граматиката и накрая се съгласи,че звъни на грешен номер/а,да кажеш,че телефоните ни си приличат-освен по марката,са коренно различни и като модел и като визия/....Та,то аз в тая тема май трябва да съм писана в първия постинг....като редовна муня Mr. Green

# 3 924 10 дек. 2012, 22:22 ч.

Мнения: 326

По телефона веднъж, звъня от служебния уж на шефа Laughing

Нямам идея кой съм набрала, но в първия момент усетих, че мъжкият глас е друг, ама викам си"няма значение" и с най-безцеременния тон казвам"ще дойдеш ли за малко?" и отсреща"Не" , "Защо пък не?" и се започна една тирада от моя страна , как от една седмица не са идвали в офиса, как ме пренебрегват, как не мога да си свърша работата, като не идват да оправят някои неща...отсреща мълчание..и реших да видя да не е прекъснал разговорът и гледам някакъв непознат номер ми изписва, че съм набрала Laughing

Веднага затворих и голям срам брах Laughing

На една клиентка в магазините и бях казала, че е дебела Laughing

не знаех, че стои зад мен и чак обяснявах с жестове колко е огромна Laughing

# 3 925 10 дек. 2012, 22:49 ч.

Cyprus, Пловдив
Мнения: 812

Люба, опасни сте smile3532

# 3 926 10 дек. 2012, 23:26 ч.

Мнения: 1 361

Преди години, точно след като взех шофьорска книжка, взимам колата на баща ми и излизам вечерта. Трябваше да мина през някоя бензиностанция да заредя бензин. Шофирам си аз, спокойна, щастлива и горда, че ще зареждам на бензиностанция за първи път в живота. Карам си и изведнъж се сещам, че не знам от коя страна е капачката на резервоара, оглеждам в огледалата - нищо не се вижда. Спирам аз до едната колонка, излизам и въздъхвам доволна, че съм спряла от правилната страна. Идва момчето и аха да кажа бензин, се сещам, че те са няколко вида. Изчервена му казвам да почака, звъня на баща ми и с мило гласче питам " Тате какъв бензин?". Момчето започва да се смее без глас. Затварям телефона и горда от себе си и леко изчервен заявявам гръмогласно " 95", а момчето вече задъхвайки се от смях ми казва" Знам, пише го на капачката, аз за ключовете чакам".
Докато наливаше бензин се тресеше от смях. Умрях си от срам. Пикла с шофьорска книжка! Joy

# 3 927 10 дек. 2012, 23:32 ч.

Мнения: X

Е,пак добре че си спряла на колонка с бензин....аз редовно спирам на газ и дизел,добре,че момчетата само като ме видят и почват да изпитват съмнения...,та ме разпитват подробно какво точно гориво искам/карам на бензин/....И,да съвсем наскоро,толкова подробно го обсъдихме,и така съм му обяснила,че вместо 20 литра,се оказа че ми е сипал за 20лв.....,но поне беше точното гориво.

# 3 928 11 дек. 2012, 00:25 ч.

Мнения: 201

По страшно от нормалната муня и мунята албански реотан, която се усеща каква я е свършила,но с голяяямо закъснение!
Днес позната ми споделя, че нейния мъж си намерил хоби, от известно време се занимавал с авиомоделиране и всичките си почивни дни прекарвал в изпробване на макетите си,в компанията на някакъв, да го наречем Иван,с когото все не я запознавал. И всеки път Иван му пращал смс с благодарности в стил колко хубаво прекарали. И се пита жената, цитирайки ми го дословно,мъже чак пък толкоз да се разтапят от благодарности, съмнително и се струвало, на което аз едва се въздържам да я попитам къде изобщо място за съмнение, особено като си знае стоката...И се плесвам по тиквата ooooh!

Преди седмица аз самата, изпратих на един скромен младеж, организатор на едно събитие за децата в града ни, следното съобщение „Момичетата ви благодарят, много се забавляваха, И ТРИТЕ!„ hahaha

Ха го е прочел който не трябва, ха си е спечелил младежът я кютек, я репутация! Blush

# 3 929 11 дек. 2012, 10:41 ч.

Мнения: 939

Любимата ми тема Joy

Изцепки имам доста, но бледнеят в сравнение с моного от случките тук, не ги намирам за достойни Grinning

. Обаче онзи ден се посмяхме с мъжа ми на една ситуацийка. Тръгваме с колата, но той нещо се разсея и пропусна пресечката, в която трябваше да завие. Връщаме се. Наближавайки същата пресечка аз му правя знак с ръка (`щото бъркам ляво и дясно Embarassed

- предпочитам да покажа, вместо да кажа) да свие. Но той отново пропуска и същевременно, раздразнен, ме пита "Кой беше тоя, що му мяташ?!". Аз се пуля и обяснявам смисъла на жеста си. Така, връщаме се отново. При третото минаване по същия път мъжът ми ръкомаха и поздравява някого. Следва моят въпрос:
- Ти пък на кого мяташ?
- Ами на онзи, дето ти му мяташ.
- Абе, аз не мятам на никого, ти защо му мяташ - познаваш ли го?
- Не, ама и той мята.
И така си се поздравявахме целокупно Grinning

Препоръчани теми

В тази криза се ПЛЕТЕ: бримка-дупка, вместо две /44/

Какво ви пречи/пречеше да заченете? А какво помогна?

Школа за подготовка за DELF по френски език

Зъболекар/ка-Сливен

Причина:

Причина: