Номинации за най-голяма муня

Като заговорихте за зареждане на коли се сетих как един колега сипал собственоръчно нафта в колата си, карал 5-6 мин и тя започнала да се дави, давила се и спряла. Той естествено е убеден в себе си, започва да звъни на жена си, да пита как е успяла да му разсипе колата толкова бързо. После звънял на бензиностанцията да пита, какъв боклучав бензин зареждат в колонките. Накрая докато чакал асистанс кола да го изтегли от пътя, намерил касовия бон, на който пишело какво и колко точно е заредил
На някои мъже все някой друг им е виновен

Като чета, любими теми сте подхванали.
Заключвала съм се на гости в банята, нещо се прецака бравата. Първо 40 минутки докато се усетят че ме няма, после един час се опитваха да ме извадят, уви бравата все така си седеше упорито заключена. Домакинята ходи до тоалетната в съседите, че то много нерви. Вратата беше бая здрава, накрая с една щанга от колата, успяха да повредят качествено и вратата и касата, но ме извадиха след час и половина. След този случай много внимавам къде се заключвам.
На Милото колата е на дизел, моята е на бензин. Преди 3-4 години, бях отпуска или болничен, но ми се обаждат че дават заплатите. Това беше голямо събитие, а не си отишъл, а си останал без заплата, поне в следващите седмица - две. Мятам се на милото на колата, защо и аз не помня и отпрашвам към работата. Минавам и сипвам гориво - 5 литра само, от бързане и еуфория дори не проверих какво сипват. Ама и този който сипва горивото е блял някъде, на капачката и на вратичката на резервоара си пише ДИЗЕЛ, той сипал бензин. Минавам аз по алея Яворов и колата придърпва яко, тоз баир и на 2-ра предавка, не иска да го вземе таз кола. Някак стигнах до работата взех заветната заплата и се обаждам на мъжа ми и почвам да го обвинявам във саботаж над мен, как е толкова немарлив, че колата му не върви, как може така да подлага моите шофьорски умения на изпитание. Той от мен дума не може да каже. Трясвам му телефона много възмутена и той привиква неговия приятел, работещ наблизо, да идва да ми гледа сеира с колата. Дойде момъка, гледа, сумтя, изслуша и той моята триада за лошия и зъл съпруг и после ми поиска касовия бон от бензиностанцията. Проблема беше фиксиран тутакси. Добре че наблизо има друга бензиностанция и напълних догоре резервоара с нафта, разминахме се само с това. Но от тогава много внимавам кой, какво сипва в колата.

Снощи.
Ще пера.
Сипвам течен препарат. Пускам, затварям и въобще песен си пея.
След 30 минути стоя и гледам - бе много се пени тоя препарат!?

Замислям се ... аз от коя бутилка сложих ... и не беше ли малко гъстичко  ?
След кратко разследване, установихме, че съм сложила веро. Но пък имаше внушителна пяна.

Като прочетох Jessika123 се сетих за едно боклучено изпълнение на мама 
Вика си тя такси за работа. Обажда й се диспечерката и мама излизайки взима торбата с боклука да я хвърли (кофите ни бяха в безистена към входа, т.е няма как да не мине покрай тях). Качва се в таксито, стигат до работата, плаща си и тръгва, а след нея шофьора "Госпожо, забравихте си боклука" 

Кофти изпълнение в 00 и аз съм имала. Във фирмата, в която работих до днес, преди 3 г започнах в офиса. Отделът ни е на единия край на офиса, тоалетната на другия. Още не познавах много хората и отивам до тоалетна, но естествено телефоните ми остават на бюрото (за к'во са ми). Тоалетната е с една външна врата - дебело, тежко, матово стъкло. На излизане вратата се откачва от пантата и почти пада в/у мен. Аз на никъде - да викам, но кого, не мога и да излезна, вратата се крепи на мен. Реших, че ще устоя, докато на някоя колежка не й се доходи. Слава Богу, не беше за дълго. Спасиха ме  След това и там ходех с телефоните.

Сама се урочасах, като се похвалих, че няма какво толкова да пиша в тази тема. Такава простотия сътворих, чееее  ... Съвсем прясна, с коледен привкус.
Та значи, дойде време за коледните картички. Тъй като изпращам от не знам си колко години, наизуст знам повечето пощенски кодове и адреси, до които пращам. Сядам и машинално надписвам пликовете, без особено старание. Е, не знам къде съм бляла и за какво толкова съм си мислила в този момент, обаче... днес си ги получих. На три от тях съм се изтипосала като получател и за първи път се самопоздравих за Коледа!
Абе, може да е собствена, но друго си е да получиш пощенска картичка!...

Майка ми го направи същото, но за първи март... да прати мартенички за децата, чакахме чакахме и след 2 дни тя  се обади да каже че ги е получила ))) И то защото според нея получателя се пишел горе в ляво, а не в долу в дясно както  е правилно

И зарадва ли се,че си получила картичка за Коледа?

О, да! Особено в началото - малко недовиждам и докато фокусирам добре и си разпозная почерка вече бях засияла. Тръпка си е, НЕ на електронните картички!!!

Следя първолака, докато си пише домашните и едновременно с това храня малката, сложена на столчето си срещу мен. Младежът решава, че му липсва някаква тетрадка и се изнася в другата стая да я търси. После забравя да се върне, разбира се. Аз се провиквам, така че да ме чуе "Ивооо хайде". После се обръщам към беба с лъжица в ръка и с тих тон повтарям същото. Детето отваря уста, но ме гледа с такова изумено изражение, че ми трябват няколко секунди да се усетя. Вместо Мили ам, което повтарям на малката съм и казала, това, което съм извикала на брат и.

Ееехехехехех 

Алоу, какво ми се правите на разсеяни на бензиностанция? Значи такъв срам не съм брала.
Отивам за първи път на бензиностанция. Обаче в суматохата спирам от грешната страна на колонките, хем си повтарях "ляво, ляво, ляво". Зад мен други коли, маневрирам и се набутвам на правилното място. Излизам от колата, обяснявам, че искам А-98 и гледам как момчето протяга ръка. А, да - ключовете. Давам му ги и отивам да плащам. Връщам се, сядам в колата, обаче се сещам, че ключовете са в него. Обаче не го виждам и изпадам в дива паника. Влязох в бензиностанцията, обясних кого търся и служителката каза да го изчакам, защото е отишъл до тоалетната. Зад мен вече паркирали 2 коли, чакат хората... Излезе пичът и аз му викам "Дай ми ключовете!" На вратата били  Не е за вярване, нали?
А миналата седмица трябваше да изпратя много важен мейл. Имам навика в полето на получателя да натискам първа буква, като ми излязат опциите, избирам и пращам. Хората ми звъняха, че не са получили нищо, а чакат документи за лизинг. След третото обаждане им се скарах. Реших все пак да проверя в Изпратени. Да, изпратено, ама на една моя поща...

     Като каза бензиностанция... моя приятелка реши да си тръгва от една, заедно с колонката за газ. Зареждането беше приключило, но маркучът още се намираше на входа към бутилката.  Не мога да опиша физиономиите на момчетата на бензиностанцията и виковете, които се разнесоха в една топла лятна вечер. А приятелката ми просто спря, попита какво толкова е станало, изчака да откачат маркуча и невъзмутимо потегли. 

Има време да ги препратиш.
Преди две - три години пращаме картички с дъщерята, избираме внимателно картичките, адресите разпечатваме, тя пише на нейните си дечица, аз на моите хора и една картичка остана уж тя да надписва на наша близка, не много млада приятелка, но в бързането съм я прибрала в плика ненадписана. Като капак се оказа, че и номерът е бил сгрешен та след 2-3 месеца скитане из Европа на пролет си се върна при нас. Тогава пък какво чудене от кого е това писмо за детето  

Така се посмях на ваш гръб...

Да споделя и аз една изцепка...
Не помня на колко съм била, около 5-6-годишна може би. Звъни се на вратата и аз, любопитната, веднага тичам да отворя. Някаква възрастна баба търси нашите. "В банята са, къпят се", казвам. Обаче бабчето с цялата си (не)съобразителност решава да влезе вътре... Хоп-троп по коридора и се озовава точно пред вратата на банята... Оттам-нататък е ясно колко е нелепа ситуацията. Помня, че много ми се караха после и дъъълго време ми беше забранено да отварям вратата.