.... После бях заспала до толаетната, докато се добера до леглото заспивах на места из целия коридор.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Една случка с ММ.
В Бургас има един магазин за френски сапунчета във формата на торти,кексове,шоколади.Докарват го на вид и аромат.Купих си едно мъфинче-сапунче,едно към едно с истинско,даже на ванилия миришеше и го сложих на тоалетната си масичка.Минал ММ,той горкият не може да мине равнодушно покрай храна,че го захапал здраво.
После ме обвини в саботаж,нарочно съм го била сложила там.
В Бургас има един магазин за френски сапунчета във формата на торти,кексове,шоколади.Докарват го на вид и аромат.Купих си едно мъфинче-сапунче,едно към едно с истинско,даже на ванилия миришеше и го сложих на тоалетната си масичка.Минал ММ,той горкият не може да мине равнодушно покрай храна,че го захапал здраво.
После ме обвини в саботаж,нарочно съм го била сложила там.
Дъщеря ми се прибира от ваканция в Испания. Отварям сака й и виждам... парче торта! Гледам и не вярвам на очите си- парче торта на хартиена подложка, с целофанче отгоре, вярно, но пуснато ей така върху дрехите й! Ау, отворих едно гърло... А детето стои и се хили- ами за теб я нося, мамо, испанска торта да опиташ
Баща й се присъединява към мен 
Ама и двамата само се цъклим и дори не пипваме тортата. Накрая дребното не издържа и се разсмя- оказа се точно сапун 
.... После бях заспала до толаетната, докато се добера до леглото заспивах на места из целия коридор.
Къс, ама широк коридора
Той беше много малък, но ми се видя цяла вечност.
Като ученичка се бях напивала.Прибрах се, но тъмно на площадката на етажа.Аз не се сещам за лампа.Светя си с телефона, но бравата се клати и не мога да я уцеля.Лапнах си телефона, с другата ръка държа вратата да не се клати, а с дясната бутам ключа
Бях си пиянде в младините
Като ученичка се бях напивала.Прибрах се, но тъмно на площадката на етажа.Аз не се сещам за лампа.Светя си с телефона, но бравата се клати и не мога да я уцеля.Лапнах си телефона, с другата ръка държа вратата да не се клати, а с дясната бутам ключа
Бях си пиянде в младините
Аз, мъжа ми и детето живеем на 2 етаж в къща, а майка ми живее на 1 етаж. Всяка сутрин мъжът ми пие кафе и пуши цигара на терасата преди да отиде на работа. Когато е студено не давам на малкия да излиза. Е, един ден беше студено и реших, както често правя, да заключа вратата на терасата отвътре и като си изпуши цигарата да му отворя. В това време обаче малкия писна "Бабууу!!" , а той като каже нещо, трябва веднага да стане, не търпи ни минута, ни две. И аз съответно го дигнах на ръце и слязахме долу при баба му.. и си говорииимм, давам му играчките, пускам му детско по тв-то. По едно време детето взе да гледа през прозореца и да се усмихва нещо, и аз си помислих, че е видял някакви птички и затова. Тъй като радостта му продължи доста дълго, реших да се обърна и гледам някаква метла се мята на ляво и надясно, но изобщо не загрявам и си мисля, че мъжа ми чисти някакви работи, чак стига до асмата и черешата на двора. И като ми просветна!!!! Газ нагоре! И ще се пукна от смях, а на него му беше кипнало яко.. 
Аз, мъжа ми и детето живеем на 2 етаж в къща, а майка ми живее на 1 етаж. Всяка сутрин мъжът ми пие кафе и пуши цигара на терасата преди да отиде на работа. Когато е студено не давам на малкия да излиза. Е, един ден беше студено и реших, както често правя, да заключа вратата на терасата отвътре и като си изпуши цигарата да му отворя. В това време обаче малкия писна "Бабууу!!" , а той като каже нещо, трябва веднага да стане, не търпи ни минута, ни две. И аз съответно го дигнах на ръце и слязахме долу при баба му.. и си говорииимм, давам му играчките, пускам му детско по тв-то. По едно време детето взе да гледа през прозореца и да се усмихва нещо, и аз си помислих, че е видял някакви птички и затова. Тъй като радостта му продължи доста дълго, реших да се обърна и гледам някаква метла се мята на ляво и надясно, но изобщо не загрявам и си мисля, че мъжа ми чисти някакви работи, чак стига до асмата и черешата на двора. И като ми просветна!!!! Газ нагоре! И ще се пукна от смях, а на него му беше кипнало яко..
Qosata
Благодаря ти душко, че така ме накара да се смея....няАм простУ въздух от смях и ми ФЪрчат сълзитИ
*Belle-Etoile*
И ти не лъжеш със светещия тИлИфонЬ и клатещата се брава
Само на още едно такова място се смея в Мамата, както сега
Оф, момичета, сЯ се върнах назад да ви чета и останалите..............Много яко, ама мноУУУ беее!!! Благодаря ви
.....заболя ме тумбака от смях 
Ох, малчуганите от клипчето са страхотни.
Иначе се присетих за една от най-големите ни изцепки с ММ (която си е живо доказателство, че сме един за друг). Та бяхме на сватба на моя приятелка в Ст.Загора. Тъй като живея в близък град познавам доста този, но не чак толкова подробно. Та отидохме ние с него на подписването в обредния дом, после и в църквата. И тъй като имаше повече от час до ресторанта, а младоженците заминаха към някакво фото за снимки, ние решаваме, че ще пием по един чай с ром в близко заведение. И докато си пием ние и бъбрим ММ ми вкарва репликата: -Абе, ресторанта се казваше "Флавия", нали? ... При което аз започвам да опонирам, че това са глупости и се казва "Грация". Разбира се не носехме поканата, тъй като не можеше да се побере с мини дамската чантичка, която най отиваше на тоалета ми. И се започна един спор. И решаваме, че все пак аз съм права.. Качваме се в такси, съобщаваме.. Цъ, бакшиша вика: - Такъв няма!.. Пробваме с второто предположение, обаче отговора отново е отрицателен.
Ние вече в паника. Бива ли такова нещо, да не отидем да тържеството. Вече след десеторно превъртане на всички възможности в главата ми, звъня на майка и тя ме разстрелва с въпроса: - Е, ресторанта не се ли казваше "Тифани" 
Значиииии... както е казал един баща: - Сине, не мога повече да се грижа за теб, нека те поемат децата ти.
Та и ние така сме оправни. Добре, че се имаме един друг.
Иначе се присетих за една от най-големите ни изцепки с ММ (която си е живо доказателство, че сме един за друг). Та бяхме на сватба на моя приятелка в Ст.Загора. Тъй като живея в близък град познавам доста този, но не чак толкова подробно. Та отидохме ние с него на подписването в обредния дом, после и в църквата. И тъй като имаше повече от час до ресторанта, а младоженците заминаха към някакво фото за снимки, ние решаваме, че ще пием по един чай с ром в близко заведение. И докато си пием ние и бъбрим ММ ми вкарва репликата: -Абе, ресторанта се казваше "Флавия", нали? ... При което аз започвам да опонирам, че това са глупости и се казва "Грация". Разбира се не носехме поканата, тъй като не можеше да се побере с мини дамската чантичка, която най отиваше на тоалета ми. И се започна един спор. И решаваме, че все пак аз съм права.. Качваме се в такси, съобщаваме.. Цъ, бакшиша вика: - Такъв няма!.. Пробваме с второто предположение, обаче отговора отново е отрицателен.
Ние вече в паника. Бива ли такова нещо, да не отидем да тържеството. Вече след десеторно превъртане на всички възможности в главата ми, звъня на майка и тя ме разстрелва с въпроса: - Е, ресторанта не се ли казваше "Тифани" Значиииии... както е казал един баща: - Сине, не мога повече да се грижа за теб, нека те поемат децата ти.Та и ние така сме оправни. Добре, че се имаме един друг.
Хаха...ние с моя имаме много истории с объркани посоки, места и подобни, но той е муньото там.Иначе се изживява като големия мъж, но аз винаги знам на къде да отидем.Естествено той спори и се налага...казвам"Ок" отиваме, където ти казваш.Ввъв всеки един от случаите се е оказвало, че аз съм права.
Веднъж с една компания тръгнахме към Трявна,но от Силистра.Спираме по едно време(някъде след 2 часа) и шофьора разпъва картата и почва"Значи Троян е еййй тук...иаме още незнамсиколко" И ние се оцъклихме, викаме"Ама то е Трявна бе!" Та на обратно...още 100 часа.
Веднъж с една компания тръгнахме към Трявна,но от Силистра.Спираме по едно време(някъде след 2 часа) и шофьора разпъва картата и почва"Значи Троян е еййй тук...иаме още незнамсиколко" И ние се оцъклихме, викаме"Ама то е Трявна бе!" Та на обратно...още 100 часа.
ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ!!! Това с бикините така ме разсмя, че щях да си плювна следобедното кафе! И на мен ми се е случвало много пъти.
Иначе по въпроса с ориентацията аз имам една история с ММ. Тя е съвсем пресничка, отпреди 2-3 месеца. Та... карам си аз очните за магистратурата в Пловдив и на общежитие, чик-чирик, и накрая ММ ще идва с колата от Ямбол да си ме прибира, че имах багаж за 300 камили. Ама вика ми милия - аз в Пловдив никога не съм ходил, викам - ми и аз, знам само как да стигна от общежитието до унито и това е. И той взел, че разпитал баща ми кое как е, защото майка ми и баща ми също са били студенти в Пловдив (и аз съм студентско бебе ), и отца ми му обяснил всичко от-до.
Във въпросния ден ММ звъни: 'на някакъв вход на магистралата съм, Пловдив-Калековец', аз суфлирам 'не бе, мише, следващия е, Пловдив-Хисаря, ама да не идеш в Хисаря'; отговор 'няма, ти луда ли си'. Отивам аз да го чакам на пресечката на 2 големи булеварда (България и Карловско шосе) и сядам там до оградата на едно училище и си слушам музика, по едно време той пак звъни 'айде, до едно училище съм, идвай, къде си', викам 'ми и аз съм до училището, не ме ли виждаш' и почвам да се оглеждам за нашта каручка, ама йок, ни кола, ни ММ на хоризонта. Почвам да обикалям даскалото и държа радио-връзка с него, при което той ме хвърля в 10та глуха, че бил на няква павирана уличка между училище и детска градина - ха сега де! А той ми вика 'идвай да ме намериш', пък аз грам не познавам Пловдив и си играем на криеница общо взето. Намерих го най-накрая на предишния успореден булевард и викам - кво прайш тука, а той ми вика - ми баща ти ми каза да свия на втория светофар надясно! Та баща ми му обяснил Пловдив отпреди 25 години и ни пратил за зелен хайвер! (само да вметна, сега светофарите са цели 4)
Смеем се със сълзи и досега на тоя случай, но поне ми се призна, че аз съм шефа на ориентацията и че него хич не го бива.
Иначе по въпроса с ориентацията аз имам една история с ММ. Тя е съвсем пресничка, отпреди 2-3 месеца. Та... карам си аз очните за магистратурата в Пловдив и на общежитие, чик-чирик, и накрая ММ ще идва с колата от Ямбол да си ме прибира, че имах багаж за 300 камили. Ама вика ми милия - аз в Пловдив никога не съм ходил, викам - ми и аз, знам само как да стигна от общежитието до унито и това е. И той взел, че разпитал баща ми кое как е, защото майка ми и баща ми също са били студенти в Пловдив (и аз съм студентско бебе
), и отца ми му обяснил всичко от-до. Във въпросния ден ММ звъни: 'на някакъв вход на магистралата съм, Пловдив-Калековец', аз суфлирам 'не бе, мише, следващия е, Пловдив-Хисаря, ама да не идеш в Хисаря'; отговор 'няма, ти луда ли си'. Отивам аз да го чакам на пресечката на 2 големи булеварда (България и Карловско шосе) и сядам там до оградата на едно училище и си слушам музика, по едно време той пак звъни 'айде, до едно училище съм, идвай, къде си', викам 'ми и аз съм до училището, не ме ли виждаш' и почвам да се оглеждам за нашта каручка, ама йок, ни кола, ни ММ на хоризонта. Почвам да обикалям даскалото и държа радио-връзка с него, при което той ме хвърля в 10та глуха, че бил на няква павирана уличка между училище и детска градина - ха сега де! А той ми вика 'идвай да ме намериш', пък аз грам не познавам Пловдив и си играем на криеница общо взето. Намерих го най-накрая на предишния успореден булевард и викам - кво прайш тука, а той ми вика - ми баща ти ми каза да свия на втория светофар надясно!
Та баща ми му обяснил Пловдив отпреди 25 години и ни пратил за зелен хайвер! (само да вметна, сега светофарите са цели 4)Смеем се със сълзи и досега на тоя случай, но поне ми се призна, че аз съм шефа на ориентацията и че него хич не го бива.
Мдаа, като заговорихме за гащи...Мъжката Туна отива в командировка и аз му спрятам багажче за 2-3 дена. Като се прибра и ми вика :"Абе жена, какви бяха тези боксерки, взеха ми здравето! Хем къси, хем тесни, през цялото време си ги вадих от д..то!"Кога поглеждам, дала съм му гащите на синчето 
, което тогава беше на 14...Нищо чудно, че са му стискали на горкия, а той каза : "Е, поне не бяха прашки, че току-виж ми излязъл късмета с колегите " 
, което тогава беше на 14...Нищо чудно, че са му стискали на горкия, а той каза : "Е, поне не бяха прашки, че току-виж ми излязъл късмета с колегите "
Туната, още не мога да спра да се смея с гащите на мъжа ти
Хайде и аз да се запиша с една случка от последното посещение при свекърва ми. Тя е вдовица от доста години и води активен любовен живот, сменяйки доста ухажори.
Когато отиваме у тях ни настанява в най-голямата стая на къщата, към която има и баня. Една сутрин, докато мъжът ми още спи, ставам тихо по сатенена нощничка, и отивам до кухнята, защото ми се пиеше вода. В коридора срещам новия, непознат ухажор на свекърва ми, с който конфузно си разменихме по един поздрав. Връщайки се в спалнята, виждам че вратата на банята е отворена и чувам, че има някой вътре. Решавам, че е мъжът ми, който е станал и е отишъл в банята за сутрешния си тоалет и му подвиквам: "Ако излизаш от стаята, непременно се облечи, защото аз се озовах по нощница очи в очи с новата сексуална жертва на майка ти, чието име дори не знам". Изведнъж виждам силует, излизащ от банята, и.... свекърва ми с тих глас ми просъска името на кавалера си!
Та жената ме чула, че ставам и решила да ни остави хавлии в банята, а мъжът ми се спи кротко, завит през глава в леглото.....
Мисля, че този път няма да предложи да вземе внук си за ваканцията.
Хайде и аз да се запиша с една случка от последното посещение при свекърва ми. Тя е вдовица от доста години и води активен любовен живот, сменяйки доста ухажори.
Когато отиваме у тях ни настанява в най-голямата стая на къщата, към която има и баня. Една сутрин, докато мъжът ми още спи, ставам тихо по сатенена нощничка, и отивам до кухнята, защото ми се пиеше вода. В коридора срещам новия, непознат ухажор на свекърва ми, с който конфузно си разменихме по един поздрав. Връщайки се в спалнята, виждам че вратата на банята е отворена и чувам, че има някой вътре. Решавам, че е мъжът ми, който е станал и е отишъл в банята за сутрешния си тоалет и му подвиквам: "Ако излизаш от стаята, непременно се облечи, защото аз се озовах по нощница очи в очи с новата сексуална жертва на майка ти, чието име дори не знам". Изведнъж виждам силует, излизащ от банята, и.... свекърва ми с тих глас ми просъска името на кавалера си!
Та жената ме чула, че ставам и решила да ни остави хавлии в банята, а мъжът ми се спи кротко, завит през глава в леглото.....
Мисля, че този път няма да предложи да вземе внук си за ваканцията.