Мисля, че този път няма да предложи да вземе внук си за ваканцията. 
хаха, и аз мисля така
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
хаха, и аз мисля така
Мисля, че този път няма да предложи да вземе внук си за ваканцията.
хаха, и аз мисля така
Уф, тия свекървища!
Аз слава богу нямам такъв домашен 'любимец', ама ММ има и тъст, и тъща, с които да се разправя. Най-големия майтап беше, когато го заведох да им го представя (а те с баща ми се познават от 4-5 години, преди аз да разбера, че съществува
) и ММ по навик започна да казва на баща ми 'бате Петьо', а на майка ми разбирай уважително 'лельо Боянке'.
Мадрето още не може да преглътне подобно състаряване, ама те със зет си се обичат и му е простила донякъде.
Аз слава богу нямам такъв домашен 'любимец', ама ММ има и тъст, и тъща, с които да се разправя. Най-големия майтап беше, когато го заведох да им го представя (а те с баща ми се познават от 4-5 години, преди аз да разбера, че съществува
) и ММ по навик започна да казва на баща ми 'бате Петьо', а на майка ми разбирай уважително 'лельо Боянке'. Мадрето още не може да преглътне подобно състаряване, ама те със зет си се обичат и му е простила донякъде.
Тя и моята история е по ориентиране от вчера с главен виновник ММ аз само му пригласям 
, този път го минаваме за втори път с колата, първия път баща ми подробно даде описание първо на мъжо, после в движение го питах за уточнения, че мойто мило хич го няма в пространственото ориентиране 
Вчера пак се забутахме горе-долу на същото място, стараейки се да не се заблудим пак по същата табела тръгнахме в обратна посока . ММ ербап заяви ми "Нали гледам мога и сам", но на мен ми светна че едни антени са ми от грешната посока останали зад нас му заявих "Карай до следващата табела, после обръщаме". Права се оказах и той се ядоса, че и ни чакаха а 20 мин въртя напразно като не слуша 
, този път го минаваме за втори път с колата, първия път баща ми подробно даде описание първо на мъжо, после в движение го питах за уточнения, че мойто мило хич го няма в пространственото ориентиране Вчера пак се забутахме горе-долу на същото място, стараейки се да не се заблудим пак по същата табела тръгнахме в обратна посока . ММ ербап заяви ми "Нали гледам мога и сам", но на мен ми светна че едни антени са ми от грешната посока останали зад нас му заявих "Карай до следващата табела, после обръщаме". Права се оказах и той се ядоса, че и ни чакаха а 20 мин въртя напразно като не слуша Оф,много неудобно се е получило. 
Признавам, че още ми е кофти като се сетя. Реших, че като го напиша ще се надсмея над себе си и ще ми мине, но....не е точно така.
По принцип обичам и уважавам свекърва си. За тази ситуация съм виновна аз и мунската ми реплика идва от факта, че бях афектирана от срещата с въпросния господин. Питах мъжа ми как да се реванширам. Той ми каза да оставя нещата да се уталожат, че майка му не е злопаметна и ще забрави. Ще видим.
Баща ми работеше надзирател в затвора. И един ден те излезли с майка ми, аз сама вкъщи, втора смяна съм на училище. И намирам белезниците на баща ми, като решавам да си поиграя с тях. С идеята, че знам къде е ключа. Закопчах си аз едната ръка и тръгвам да търся ключ - йок! Няма! Ами сега! Започнах да си мажа ръката с олио, не излиза пущината. Още повече се стяга. Аз паника, ще изтърва автобуса, трябва да отида на училище, че контролно ще правя. В 8-ми клас хич не ми и идваше на акъла да пропусна един ден. Слагам якето, мушкам другата половина от белезниците в ръкава и тръгвам. Съответно всички разбраха за какво иде реч, аз си се разхождах с белезници на ръката из училище. Ужас! Вечерта си изпросих скандал. Ама аз не съм виновна! Защо баща ми оставя белезниците без ключ вкъщи! 
Вечерта си изпросих скандал. Ама аз не съм виновна! Защо баща ми оставя белезниците без ключ вкъщи! 
Като казахте гащи, та се сетих. В Сандански сме, в хотел Пирин. И ще ходя аз на някаква СПА процедура-ще ме мажат цялата с някакви водорасли. За целта човекът дето ще ме маже, ми дава гащички за еднократно ползване и излиза, докато се преоблека. Аз ги обувам набързо в тъмното и лягам на масата. А то те били почти прашки и аз съм ги обула наопаки. Смятайте каква гледка съм била. Такъв срам брах през цялото време, като се усетих, че едвам съм си прикрила слабините. После мъжът ми ме подиграваше, какво ли си е помислил масажиста.
Не си сама, сестро!
Преди повече от година ходих на масаж в едно студио. Оказа се, че ще ме мачка мъж. Свършва процедурата, почвам да се обличам и фиксирам етикет от външната страна на бикините.
Обула съм си ги наопаки сутринта. Остана да се надявам, че кърпата, която мятат върху четирибуквието ми, е била достатъчна да прикрие това.
Преди повече от година ходих на масаж в едно студио. Оказа се, че ще ме мачка мъж. Свършва процедурата, почвам да се обличам и фиксирам етикет от външната страна на бикините.
Обула съм си ги наопаки сутринта. Остана да се надявам, че кърпата, която мятат върху четирибуквието ми, е била достатъчна да прикрие това.
Аз редовно ги правя тия номера с гащите, или се пъхам в грешната дупка, или наопаки ги обувам. Даже един път бях си залепила дамския памперс на страничния шев, като съм ги нахлула в грешната дупка. И си викам, 'тия превръзки все по-неудобни взеха да ги правят'... Пък то пусто! 
Преди години ще ходя на море и глася багажа вечерта. Най-важното: бански. Имам няколко вида, грабвам черния (половинки), че е най-удобен. На следващия ден установих, че съм взела правилното горнище, ама не и долнище - обикновени черни прашки, които не знам защо съм взела за долнището. И си купувах бански по спешност.
А пък свако ми преди много години го командировали. Леля му гласила багажа, но по погрешка му сложила нейни бикини. Свако не забелязал. Чак като тя му разопаковала багажа, го овикала какви са тези гащи и тогава се усетила, че са си баш нейните, с цветенце отпред
А пък свако ми преди много години го командировали. Леля му гласила багажа, но по погрешка му сложила нейни бикини. Свако не забелязал. Чак като тя му разопаковала багажа, го овикала какви са тези гащи и тогава се усетила, че са си баш нейните, с цветенце отпред
Пътуваме с половинката по магистралата София-Бургас, шофира той. По спомен отбивката за Стара Загора, към която сме се устремили, е на км 208-210. Около 205 км той се сеща за много интересен виц, който да разкаже на приятел. Дава ми инструкции да му включа телефона на спийкър, закрепя си го на таблото и се започва разказването на най-интересния виц за седмицата. По моя скромна преценка съвсем не е сега моментът за хумор, но... да не съм някоя мърмореща съпруга! Неее!
Осмирявам си гнева и се отнасям в приятни мисли колко хубаво е да е пролет, какво хубаво слънце е напекло, еййй, какви хубави къщички отляво, отдясно - зимният сняг явно ги е крил усърдно!
Тогава поглеждам мантинелата и ясно виждам означенията, че сме на 215 км и сме пропуснали отбивката
И така - карахме си в тоя прекрасем слънчев ден 32 км в ената посока до първия изход още толкова в обратна посока
Осмирявам си гнева и се отнасям в приятни мисли колко хубаво е да е пролет, какво хубаво слънце е напекло, еййй, какви хубави къщички отляво, отдясно - зимният сняг явно ги е крил усърдно!
Тогава поглеждам мантинелата и ясно виждам означенията, че сме на 215 км и сме пропуснали отбивката
И така - карахме си в тоя прекрасем слънчев ден 32 км в ената посока до първия изход още толкова в обратна посока 
И понеже съм набрала скорост, да си разкажа снощи как се държах като кифла.
Имам чат-познат, с когото от години си разменяме по някое-друго изречение покрай празници.
Отначало имаше тенденция да е свалка, но след като разбра, че съм обвързана, си говорим за хобита, спорт и т.н. Та, бил отново в България, дали съм искала най-накрая да се видим
да играем тенис на маса, както преди сме били говорили. Може, отговарям аз разсеяно,
цяла зима не съм спортувала, така че е време да се раздвижа. Следва въпрос: "Слаба ли си?".
Малко разочаровано колко тъпо от негова страна да ме пита такива неща, но отговарям:
"56 кг, почти 170 см, сигурно съм слаба... ".
Оказа се, че ме питал дали съм добра на тенис или не...
Имам чат-познат, с когото от години си разменяме по някое-друго изречение покрай празници.
Отначало имаше тенденция да е свалка, но след като разбра, че съм обвързана, си говорим за хобита, спорт и т.н. Та, бил отново в България, дали съм искала най-накрая да се видим
да играем тенис на маса, както преди сме били говорили. Може, отговарям аз разсеяно,
цяла зима не съм спортувала, така че е време да се раздвижа. Следва въпрос: "Слаба ли си?".
Малко разочаровано колко тъпо от негова страна да ме пита такива неща, но отговарям:
"56 кг, почти 170 см, сигурно съм слаба... ".
Оказа се, че ме питал дали съм добра на тенис или не...
Препоръчани теми