Номинации за най-голяма муня

И по-зле има    В училище си бях харесала хубавеца на съседния клас. Един ден той мина, огледа ми краката и казва:

- Ах, ти днес си с пола ...

А аз ...

- Ми ... да.

 

Говоря с приятеля ми по телефона и се приготвям да излизам. Качвам се в асансьора, като все още говоря.
Стряскам се, че съм забравила нещо вкъщи и му казвам:
-"Сетих се, забравих си телефона. Връщам се да го взема"
Моя умря от смях!

На вила сме с детето и съпруга. Вечерта се събуждам и гледам мъж ми излязал навън да "излее душата" (тоалетната на долния етаж с външна стълба). Аз страхлива много - скачам и търча навън да не изпусна "охраната"  Свършвам си и аз работата и се прибираме вътре... ама не би! Като съм блъснала вратата се е заключила  Детето вътре спи само (на 2 години), работи печка на ток, телефоните, ключовете и дрехите ни вътре, ние по бельо зъзнещи в студа!

Jes, а развръзката?

Разбихме вратата... Нямаше никакъв друг начин. Към 1 по сред нощите, голи като пищови  наоколо само гора, на прозорците решетки.

Извинявай, но това, което ти е разказала въпросната дама е случка от много известна книга. 

Да, пък аз така влязох в "Радисън" - през въртящата се врата - ама не видях, че още не се е извъртяла докрай и не е стигнала до отвора. И праааас!  Не знам как рецепционистите останаха като каменни, явно често виждат подобни неща...

Много се смях, за чужда сметка , че да си платя: 21часат -синът ми/прохождащ пуберитет/седи на компютъра и яде сандвич, аз влизам в стаята и той ми казва да изгася осветлението защото му блести.Без да помисля дори му отговарям, че няма да си намери устата и ще я обърка с някой друг отвор. Следва мълниеносен отговор: - Аз устата и на светло не си я виждам,пък и от 12г живея с нея и знам къде е. Аз:-   Мъ

Много смях,ей втора вечер седя и се смея пред компа.Та да се разпиша и аз.По-голяма част от муньовщините си не си спомням вече..толкова са много,но докато четох си спомних някой случки.Та значи на предишната ми работа назначават двама младежи,ние сме 7-8 девойки и се разбираме отдавна едва ли не с поглед.Та работехме на комп. в мрежа,нещо се беше скапала системата и трябваше да излезнем от мрежата,въпросният колега седи срещу мен и аз му викам:Владо излез...и той човека ме погледна учудено...ама к'во да прави стана и излезна от стаята аз ядосана ставам и викам:Абе на тоя човек к'во му стана,къде изчезна  ,след малко се връща,аз го питам:Абе човек къде изчезна? А той:Емииии ти нали каза да излезна...а колешките цвилеха по бюрата в несвяст.Докато работех там,вечно ми се случваха велики преживявания докато стигна до заветната служба, ток ми се е счупил,цялата в кал и мокра,щото някой кретен с бясна скорост е минал покрай мен и аз съм /както винаги/до най-мръсната и дълбока локва..с бримки,дето и от самолет се виждат..и ей такива неща.
Ето още една..от сватбата ми 
Та значи в ритуалната зала сме..,мъж ми глътнал бъстуна завалията,девойката говори някви неща/кой ли я слуша/ и ни казва имената...нали се сещате "Вие...еди кой си..." и казва моето :Вие Даниела еди коя си еди коя си...и прави кратка пауза,при което аз решавам,че явно трябва да отговоря нещо и се изцепвам много гордо: АЗ ,настъпва тишина,всички  ,а  някъде отзад братовчет ми се изцепва: СВОБОДНО  като прихнахме да се смеееем,с комувете та чак до края на церемонията,а мъж ми през цялото верме притеснен,та като тръгна да се разписва,чак химикалката метна от зор милия    Имам още от вермето когато бяхме пресни гаджета,ама по нататък...ще разправям 

Е, толкова много досега не съм се смяла

Да ви разправям и аз:
Имам ново гадже, с кола която още не разпознавам добре. Един ден сме се уговорили да ме чака зад ъгълчето, в колата. И отивам аз зад ъгълчето, виждам колата, отварям вратата, мятам си якето отзад, сядам на предната седалка и си слагам колана. След което се обръщам към гаджето за целувка и да му кажа да тръгваме.  При което виждам един непознат, който се пули удивено насреща ми. Почвам да се оглеждам и разбирам грешката си. А гаджето спряло съвсем наблизо,  гледа ме, чуди се какво става и понеже не ме познава добре, си трае.

И това не ми е единичен случай. Веднъж дори се опитах да вляза в чужд автомобил, който досущ приличаше на моя. И понеже не можех да си отключа, ядосах се много, обадих се на мъжа ми и му вдигнах скандал, защо не мога да си отключа вратата на колата.  А той, горкия, няма ни най-малка представа. Чак после ес загледах и видях, че ги няма обичайните столчета за кола, играчки и беше твърде чиста, за да е моята кола.  Тихомълком се изнизах.    

Разбих се от смях.Аз съм голяма издънка,ето някои мои случки

На посещение съм във Военноморска баз Варна.Наредени там едни кораби,един капитан обяснява и разяснява.Гледам в морето едни перки и викам "Извинете,т'ва акули ли са  ",като пърхам срамежливо с мигли.Капитана пъво  така с очите,после  така и : "не,делфини".

Седим с една приятелка в едно кафе.Нейното детенце щъка покрай нас,играе си там.По едно време гледам на една масичка се покачило детето и една жена нещо бръчи вежди,пък приятелката ми няма видимост.И  аз като отпуснах едно гърло "Иване,веднага слизай от там".Жената ме гледа изумено,приятелката ми се обръща и вика "Ма то това не е моето дете".
Божкеее,скарала съм се на чуждото дете,пък жената му била майка.

Аз пък съм го гледала в един филм за едно семейство възрастни хора, дето тръгнаха да пътешестват из Европа. Но как се казваха- Рут ли бяха, не помня

Ето и една моя изцепка. Работя към онлайн-магазин, където се правят тениски с щампи по дизайн на клиента. Обаждам се на един клиент от Зоологическата градина в София, който си поръчал тениска със снимка на непознато за мен животно. И аз го питам с риск да се изложа: "Това на снимката СКУНКС ли е?". А той отговаря: "Не, това е ЯЗОВЕЦ"   Такова хилене настана, че започнах да се извинявам на човека, не стига, че обърках животното, ами и не запазих поведение

  момичета, безкрайно ви благодаря за страхотния смях   ще опитам да се включа и аз  
Работя в офис с клиенти, сама съм в стая. Звъни ми колежка, че ще дойде да ме види. Пиша нещо на компа с гръб към вратата. Тя се отваря без почукване, аз решавам че е тя и казвам-"влизай, скъпа", обръщам се и виждам мъж на около 50 г. Извинявам му се, а той- "аааааааа, нищо, от 20 год. никой не ме е наричал така"......... Друг път пак влиза един мъж, но доста по- млад и казва-" Какво да си извадя", а аз невъзмутимо му отговарям- "Засега личната карта"..... Горкият, скоро не бях виждала толкова червено лице.........  

Язовец и скункс е едно и също