- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
както казва един колега хубавия виц е "БрЪз, къс и мръсен" та на думата (и е съвсем реална история 
честна дума)
преди 2-3 дена се нося към пощата с ведра душа, благо изражение и картичка в плик - без марка. нареждам се на опашката, дочаквам реда си и след отправената учтива молба бъм млекопитаещото насреща получавам заветната марка от 50 и няколко стотинки. поглеждам марката - на гърба и няма и следа от лепило, оглеждам се за тампонче с лепило или поне вода - цЪ. подавам марката на нещото зад стъклото и най-учтиво моля да ми я сменят с друга, с лепило или поне да ми дадат такова за да я залепя. каката ме поглежда диво и заявява "Ближи ма" няма да ви мъча да отгатвате отговора ми - ще ви го тръсна веднага, както направих и там.
"Аз мога и да и духам, но от това тя няма да се залепи"
честна дума)преди 2-3 дена се нося към пощата с ведра душа, благо изражение и картичка в плик - без марка. нареждам се на опашката, дочаквам реда си и след отправената учтива молба бъм млекопитаещото насреща получавам заветната марка от 50 и няколко стотинки. поглеждам марката - на гърба и няма и следа от лепило, оглеждам се за тампонче с лепило или поне вода - цЪ. подавам марката на нещото зад стъклото и най-учтиво моля да ми я сменят с друга, с лепило или поне да ми дадат такова за да я залепя. каката ме поглежда диво и заявява "Ближи ма" няма да ви мъча да отгатвате отговора ми - ще ви го тръсна веднага, както направих и там.
"Аз мога и да и духам, но от това тя няма да се залепи"
И от мен нещо весело:
В офиса има много екшън. Трябва спешно да се звъни в Швеция. Аз съм хванала телефонната слушалка, а един колега ще набира номерът, да го не объркаме, уж, и по-бързо ставало.
Кодът за избиране на Швеция е 0046. Набира моят колега номерът, дава сигнал за свободно и аз готова да говоря на английски.
Изведнъж от другата страна прозвучава едно звучно"алооо" и аз толкова ошашавена питам: "Ало, Швеция ли е?", а отсреща ми отговарят: "Не, Ямбол е" (кодът на Ямбол е 046).
В офиса има много екшън. Трябва спешно да се звъни в Швеция. Аз съм хванала телефонната слушалка, а един колега ще набира номерът, да го не объркаме, уж, и по-бързо ставало.
Кодът за избиране на Швеция е 0046. Набира моят колега номерът, дава сигнал за свободно и аз готова да говоря на английски.
Изведнъж от другата страна прозвучава едно звучно"алооо" и аз толкова ошашавена питам: "Ало, Швеция ли е?", а отсреща ми отговарят: "Не, Ямбол е" (кодът на Ямбол е 046).
Резервираше той самолетни билети на друг човек с неговата кредтна карта и му искаха оторизация. Набира номера (в САЩ), за да говори с хората и да поиска факс сигнал, а той започва с 1-600-и още нещо нататък. Ето го разговорът:
-Ало
Приятелят ми се учудва, но решава, че може да имат някакъв call center за България
И продължава: -Пуснете ми факс сигнал, изпращам ви оторизация за кредитната карта
-Какво изпращате?
-Оторизация за кредитната карта за билетите.
-Кого търсите?
-Една фирма за самолетни билети, трябва да изпратя оторизация.
-Господине, тук е пожарната.
Оказа се, че трябвало да сложи 00 пред номера, а така както го набрал телефонът възприел само първите три цифри - 160, защото са за спешен номер.
На море сме, голяма компания. Там е и любовта на живота ми в момента, несподелена, естествено. Рожденният ми ден. Горещ ден изпълнен със здравословна консумация на диня и цигари. Настъпва вечерта и купонът за рожденния ми ден. Аз изпивам бутилка и половина бяло вино на гладно. Чувствам, че нещо не съм на ред и решавам да се оттегля с достойнство...Лягам си по гръб. ..Таванът пада, стените дишат...Решавам да се обърна...голяма грешка. Тичам до тоалетната, намираща се на другия край на коридора, облекчавам си стомахчето и така няколко пъти. При последното завръщане вилзам в стаята и напирам да се бухна в леглото си, което би трябвало да е до вратата, но го няма 
. Сигурно съм замаяна, продължавам да вървя и да търся леглото си /тия гадове са разбрали, че съм фиркана и са ми го преместили/иии се блъскам в гардероб /е поне гардероб можеха да не слагат.../.Опипом се връщам и намирам ключа на лампата, паля иииииииииии на едно легло лежат момчето и момичето от съседната стая, прегърнати, а в очите им се чете ужас. Опс, извинете, казвам аз и излизам с достойнство.
Подобен на техния ужас се четеше и в очите на любовта на живота ми в момента, несподелена, естествено.
. Сигурно съм замаяна, продължавам да вървя и да търся леглото си /тия гадове са разбрали, че съм фиркана и са ми го преместили/иии се блъскам в гардероб /е поне гардероб можеха да не слагат.../.Опипом се връщам и намирам ключа на лампата, паля иииииииииии на едно легло лежат момчето и момичето от съседната стая, прегърнати, а в очите им се чете ужас. Опс, извинете, казвам аз и излизам с достойнство.Подобен на техния ужас се четеше и в очите на любовта на живота ми в момента, несподелена, естествено.
Много якаааааааааааа темичкааааа. Записвам се редовно вече да я следя, и като се сетя за някой муньовщина ще пиша. Сега само вашите са ми в акъла. 
Тръгнах за лекции, както и всеки друг ден. Нещо обаче хората се хихикат зад гърба ми, някои коли свиркат. След като повървях една спирка пеша, една баба ме спря и ми каза: "Момиче, оправи си полата, че ти се смеят хората." Оказа се, че съм си загащила полата в гащите и съм си ходила така. Добре, че беше добрата жена да ме предупреди за този позор и да не вляза в час в такъв вид.
Сетих се за една моя изцепка, много ме беше срам тогава, като осъзнах какво правя, но сега ми е смешно, пак е случка със сядане в кола.
Имам "тайна" среща с едно старо гадже, но той често си сменя колите и аз не знам с какъв автомобил ще се появи. Разчитам, че ще бъде точен и ще го позная през стъклото на колата. Срещата беше пред една поликлиника, коли много, хора много, а аз с диоптър -1.5, ама не си слагам очилата, за да съм по-красива, нали разбирате. Човекът закъснява, аз се оглеждам на всички страни и изведнъж, О! щастие! Червена кола и вътре едно момче, викам си, ей го на моя Х... се появил вече, а аз блея. Засилвам се гордо, усмихната, отварям вратата, настанявам се в колата и започвам небрежен разговор, че е закъснял, какво прави. Едно поне 2 минути дрънкам без да спирам и го питам къде ще ходим... Човекът се стъписа яко, усмихна се и ми вика:
- Аз не чаках точно теб!
Помислих си, че се шегува, обръщам се към него, взирам невиждащите си очи и О! ужас, той друг човек... Исках да потъна на мига. Извиних се, излязох от колата и се чудех къде да застана да чакам, че да не ме вижда тоя човек... За мой "късмет" той остана да чака и след като Х... се появи и се качих в правилната кола.
Имам "тайна" среща с едно старо гадже, но той често си сменя колите и аз не знам с какъв автомобил ще се появи. Разчитам, че ще бъде точен и ще го позная през стъклото на колата. Срещата беше пред една поликлиника, коли много, хора много, а аз с диоптър -1.5, ама не си слагам очилата, за да съм по-красива, нали разбирате. Човекът закъснява, аз се оглеждам на всички страни и изведнъж, О! щастие! Червена кола и вътре едно момче, викам си, ей го на моя Х... се появил вече, а аз блея. Засилвам се гордо, усмихната, отварям вратата, настанявам се в колата и започвам небрежен разговор, че е закъснял, какво прави. Едно поне 2 минути дрънкам без да спирам и го питам къде ще ходим... Човекът се стъписа яко, усмихна се и ми вика:
- Аз не чаках точно теб!
Помислих си, че се шегува, обръщам се към него, взирам невиждащите си очи и О! ужас, той друг човек... Исках да потъна на мига. Извиних се, излязох от колата и се чудех къде да застана да чакам, че да не ме вижда тоя човек... За мой "късмет" той остана да чака и след като Х... се появи и се качих в правилната кола.
Покрай чорапогащниците, висящи от панталони (голям смях, ама и на мен ми се е случвало) се сетих за една приятелка.Миналата зима отиваме на кръчма- аху-иху, веселба, танци, тя хвърлила око на един младеж от съседната маса.След поредното посещение на WC, тя, връщайки се крещи:"Мойта песеееен" и започва да се кълчи, приближавайки се към въпросния младеж.Аз, естествено я наблюдавам, за да видя как ще го прелъсти , обаче виждам, че над дънките и се вее някаква "опашка".Придърпах я набързо, оказа се, че е забравила да си закопчае бодито
се сетих за една приятелка.Миналата зима отиваме на кръчма- аху-иху, веселба, танци, тя хвърлила око на един младеж от съседната маса.След поредното посещение на WC, тя, връщайки се крещи:"Мойта песеееен" и започва да се кълчи, приближавайки се към въпросния младеж.Аз, естествено я наблюдавам, за да видя как ще го прелъсти , обаче виждам, че над дънките и се вее някаква "опашка".Придърпах я набързо, оказа се, че е забравила да си закопчае бодито
И аз да се разпиша тук,отиваме с колежки за нова година да празнуваме аз имам навика винаги да се оглеждам във витрините(стар навик 
)обаче този път се оглеждам в една кола и пристъпвам по към колата да се огледам по внимателно как изглеждам, обаче на колата прозореца се отваря и от вътре жената се показва и ми вика- миличка едната очна линия на окото ти е по-голяма от другата, аз събрах малко срам и смелост и казах само благодаря и се обърнах назад а колегите умират от смях след това и аз доста се посмях.
)обаче този път се оглеждам в една кола и пристъпвам по към колата да се огледам по внимателно как изглеждам, обаче на колата прозореца се отваря и от вътре жената се показва и ми вика- миличка едната очна линия на окото ти е по-голяма от другата, аз събрах малко срам и смелост и казах само благодаря и се обърнах назад а колегите умират от смях след това и аз доста се посмях.
Аз се бях изтипосала в една друга тема, но нещо не успявам да я намеря...
Та работя в завод на края на града. Всяка сутрин в 6.30 чинно се строявам на спирката. Всяка сутрин сме едни и същи хора с малки пропуски и допълнения, и макар да не си говорим вече се познаваме поне по физиономии. Понякога колеги минавайки край спирката с колите си спират и ми спестяват возенето с автобуса.
И такааааа Седя си близо да ръба на тротоара, увита в палтото си тип шинел и чакам автобуса за работа. И ето, че една жигула спира пред мен и шофьора отваря вратата и вика "Да те карам ли?" И аз айде хоп в колата! Не се сещам кой точно е тоя колега ама как да запомня 500 колеги?! Така де! Започвам едно лудо прибиране на безкрайните поли на палтото тип шинел и чувам как някой се качва на задната седалка. Уууу аман от нахалници! Нагласям се, ухилвам се и викам "Карай"! А шофьора ме гледа и вика "Къде?". А аз "Е в ЛВЗ-то де!" И той тръгва. Седя си аз и гледам как човека отбива от главния път, стига до пряката за портала и спира. Поглежда ме и казва "Хайде да те оставим тука, да не влизам чак до портала, че после няма къде да обърна, а и без това докато се върна на главния път и стигнем до работа сме вече закъснели!" И аз тогава зацепих 
Човека не ми е бил колега от завода, а един от тези дето сутрин висим на една и съща спирка. Този ден явно е решил да иде на работа с колата и е спрял е да вземе свой колега застанал зад мен на тротоара /нахалника от задната седалка/, а аз като кучка в каручка му се настаних на предната седалка
Та работя в завод на края на града. Всяка сутрин в 6.30 чинно се строявам на спирката. Всяка сутрин сме едни и същи хора с малки пропуски и допълнения, и макар да не си говорим вече се познаваме поне по физиономии. Понякога колеги минавайки край спирката с колите си спират и ми спестяват возенето с автобуса.
И такааааа
Седя си близо да ръба на тротоара, увита в палтото си тип шинел и чакам автобуса за работа. И ето, че една жигула спира пред мен и шофьора отваря вратата и вика "Да те карам ли?" И аз айде хоп в колата! Не се сещам кой точно е тоя колега ама как да запомня 500 колеги?! Така де! Започвам едно лудо прибиране на безкрайните поли на палтото тип шинел и чувам как някой се качва на задната седалка. Уууу аман от нахалници! Нагласям се, ухилвам се и викам "Карай"! А шофьора ме гледа и вика "Къде?". А аз "Е в ЛВЗ-то де!" И той тръгва. Седя си аз и гледам как човека отбива от главния път, стига до пряката за портала и спира. Поглежда ме и казва "Хайде да те оставим тука, да не влизам чак до портала, че после няма къде да обърна, а и без това докато се върна на главния път и стигнем до работа сме вече закъснели!" И аз тогава зацепих Човека не ми е бил колега от завода, а един от тези дето сутрин висим на една и съща спирка. Този ден явно е решил да иде на работа с колата и е спрял е да вземе свой колега застанал зад мен на тротоара /нахалника от задната седалка/, а аз като кучка в каручка му се настаних на предната седалка 
И аз имам доста истории, ама все пиянски предимно, но ще разкажа тук една, две 
С едно мое гадже и с най-добрата ми приятелка сме на дискотека и по някое време аз порядъчно подпийнала решавам да отида до тоалетната сама, макар обстановката в тази дискотека да ми е непозната, но навръщане не можах да скивам къде е нашта маса, колкото и съсредоточено да се взирах и накрая понеже и краката ми бяха станали гумени и не ме държаха та поседнах на най-близката маса до мен, а хората на нея ме гледаха недоумяващо. В това време приятелката ми и гаджето ми ме били наблюдавали и се заливали от смях, но накрая ме съжалили и взели да ми ръкомахат за да ги видя и да си седна където трябва
Другата история е от времето когато бях омъжена за най-ревнивият човек на земята...
След дълги уговорки мъжът ми ме беше пуснал да изляза сама с приятелки на дискотека, но естествено с вечерен час и понеже малко съм се била позабавила той излезнал на терасата да ме чака. Понеже тъкмо се бяхме нанесли в квартирата, а блока беше с цели пет входа аз умишлено бях се напънала да запомня предвидливо, че сме в средния вход- демек и от двете страни все третият се пада, но след няколко напитки кой да преброи правилно... и бум наврях се в предния вход. Качвайки се на етажа ни изведнъж чувам някакво злобно куче да лае зад вратата ни и аз загрявам, че май съм объркала входа... не знам какво съм се била позабавила толкова, ама като се прибрах моя беше избеснял, понеже нали ме бил наблюдавал през цялото време... какво съм била правела в оня вход, с кой съм имала среща там и пр.А аз завалийката бях толкова невинна в случая 
На трезво май съм нямала издънки като се замисля
С едно мое гадже и с най-добрата ми приятелка сме на дискотека и по някое време аз порядъчно подпийнала решавам да отида до тоалетната сама, макар обстановката в тази дискотека да ми е непозната, но навръщане не можах да скивам къде е нашта маса, колкото и съсредоточено да се взирах и накрая понеже и краката ми бяха станали гумени и не ме държаха та поседнах на най-близката маса до мен, а хората на нея ме гледаха недоумяващо. В това време приятелката ми и гаджето ми ме били наблюдавали и се заливали от смях, но накрая ме съжалили и взели да ми ръкомахат за да ги видя и да си седна където трябва
Другата история е от времето когато бях омъжена за най-ревнивият човек на земята...
След дълги уговорки мъжът ми ме беше пуснал да изляза сама с приятелки на дискотека, но естествено с вечерен час и понеже малко съм се била позабавила той излезнал на терасата да ме чака. Понеже тъкмо се бяхме нанесли в квартирата, а блока беше с цели пет входа аз умишлено бях се напънала да запомня предвидливо, че сме в средния вход- демек и от двете страни все третият се пада, но след няколко напитки кой да преброи правилно... и бум наврях се в предния вход. Качвайки се на етажа ни изведнъж чувам някакво злобно куче да лае зад вратата ни и аз загрявам, че май съм объркала входа... не знам какво съм се била позабавила толкова, ама като се прибрах моя беше избеснял, понеже нали ме бил наблюдавал през цялото време... какво съм била правела в оня вход, с кой съм имала среща там и пр.
А аз завалийката бях толкова невинна в случая На трезво май съм нямала издънки като се замисля