Номинации за най-голяма муня

 

Сега се сетих една стара случка................осъзнавам се аз в кревата седейки с наполовина облечена или съблечена пижама. И започвам усилено да разсъждавам, аз ставам ли или си лягам. В крайна сметка реших, че прекалено много ми се спи, та сигурно си лягам и хоп под завивките. Е да, ама не. Майка ми влезе със сърдит тон да ме изкара от кревата, защото съм закъснявала за работа.

точно като теб, онзи ден , возя се в метрото, и по средата между две станции, не мога да се сетя , накъде пътувам - към центъра, или обратно...на работа ли отивам ,или се връщам

Ох, ще ме съсипете!
Тогава съм някъде на 19 години.Отиваме голяма компания на кино в НДК. В компанията е и ТОЙ-знае се ,че се харесваме, но никой не е направил първата крачка към нещо "сериозно ".Свършва филма и аз с надежда очаквам, че ще отидем някъде да си поговорим, но негов приятел го "отвлича" и аз оставам сама. Решавам да се утеша с един дюнер от Витошка и ядейки доволно се отправям към Славейков. Мотая се  и изведнъж поглеждам към МакДоналдс и какво да видя-там е моят възлюбен с приятеля си , хапват и си говорят. Е този път ще действам, решавам аз и гордо се отправям към касите, уж искам нещо да ям(дюнера е вече история) и се правя , че не ги забелязвам. Естествено те ме виждат и ме канят на тяхната маса. Отивам аз леко превъзбудена, не спирам да говоря, казвам, че още съм под въздействието на филма("ЗВерски нощи") и затова не съм ги видяла, абе правя се на интересна. В един момент усещам ,че моят човек гледа смутено  и е леко зачервен( от притеснение, решавам аз) а приятеля му се хили  гледа ми бюста(простака му с простак!.) и ми го сочи. С подобаващо възмутен вид аз проследявам погледа му и какво виждам! Цялата ми пухенка ( от тези първите, дето им се събираше "пуха" в долната част след две пранета)от гърдите до корема е изцапана с нещо приличащо на повръщано! В момента на безумен ужас и срам се сещам,че това е смес от кетчуп, горчица и майонеза , която е текла спокойно от долната част на дюнера по якето ми без да усетя и така съм преминала Витошка, Солунска и Славейков! Но това е нищо пред унижението да съм така пред НЕГО! Не знам какво съм казала и как съм си завлякла краката до тоалетната, как съм се бърсала и мила, но след десет минути се завърнах триумфално с огромно мокро и мазно петно, простиращо се вече по цялото ми яке. Все пак останах и вечерта завърши с целувка. Като се прибрах си помислих-След като в този ми вид ме целуна, значи ме обича!!

И аз да се включа. Аз бременна отивам на пазар с моя съпруг и съм направила списък за всичко което ми трябва. Първото го нямаше, второто също, третото и аз взех да е изнервям гледам една жена стои в едното коридорче със стелажите и аз не знам защо я взех за продавачка и като я хванах тази жена да и викам как може за събота да не са си заредили магазина няма да се разкарвам по 100 пъти, мъжо само се опитваше да ме прекъсне, но аз тъкмо бях набрала  Накрая двамата ме прекъснаха и жената успя да ми обясни, че е клиентка като мен срам, срам.
Втора случка - Бях на почивка в Палма и с моя колежка се качваме на самолета за София. По три седалки на ред и аз се падах в средната, а тя на тази към пътеката. Ама си рекох дай да седна до прозореца, че много обичам. След 10 минути идва един младеж и на английски ми обяснява, че това е неговото място и ако обичам да стана. И аз по български както си знам докато ставам почвам - "Да ти е.а ..., и други сочни такива. Той се обръща към мен и на български ми казва "не знаех, че  говориш български все щяхме да се разберем  " Ей срам срам и 2 часа и половина до него стоях.

Офтопик - а защо?

В тази връзка, един мой колега разказваше, че от Мюнхен отива на екскурзия с нощувка в Залцбург. На сутринта нашият става и само по слипове отваря широко иначе ниския прозорец. През това време две мадами минават пред хотела, едната го забелязва и се провиква на български: "Ще ти изстинат бъбречетата" и се хихикат. А той: "Па ела ми ги стопли!".

(двоен офтопик )
A защо не?

Исках да съм до прозореца все пак съм дама, а той въобще не отстъпи дори не се поколеба. 

Значи си седнала на чуждо място и понеже човека не е искал да ти го отстъпи, си почнала да го псуваш?

Дама си, няма що! 

А на теб не ти ли мина през ума че вероятно е от нашите , сиреч българско момче !!!!

офффф - Тука аз изпадам в чуденки цели 2 броя   
1. Дай ми на мен да съм до пътеката, да мога да си се движа свободно и да не се съобразявам с никакви досадни хора. Питайте ме как се връщах от Япония на средно място от 5 в Джета, а от двете страни спят по двама жълтурковци.... Е, от тогава, аз "командвам парада".....
2. Дама не дама, всеки да си седи на мястото, освен ако не отиде на по-удобно. На презокеанските все се местя, да съм при по-малко хора, но иначе всеки да си иска място от стюардесите, като се чекира или сам на електронните чек-ове.

Тръгнах да помогна на любимата ми баба....
Та с две думи жената има тука едно малко местенце близо до София и от време на време взима автобусчето от Банишора и ходи да се чопка по градината и да си убива времето. Един ден дойде до нас една такава усмихната, доволна и със зачервени бузи и вика...."Лелеее колко ягоди има. Ще ви направя сладко ама а да ме закараш?" 
И аз като една послушна и обичлива внучка се съгласих естествено /пък и много обичам да ми мирише на трева,топъл хляв и бебе, а там поне от едното имаше/
Тръгваме ние/баба, детецето и аз/ музиката гърми в колата, баба я надвиква и хващаме черния път....за кратко.
Усещам,че нещо се случва. Спирам колата до една къща /абе оказа се че било обор /. Слизам.Предна дясна на джанта...лошо...От оказалата се къща-обор се стичат едни миризливи локви..около цялата кола...лошоооо.
Слиза бабка и обявява тържествено "аз отивам да бера ти докато смениш гумата", а аз само примигвам срещу нея невярващо....ама тя защо си мисли ,че мога да я сменя и докато изстрелям въпроса тя вече е изчезнала зад обора.
Започвам да вадя нещата от багажника и се чудя как съм успяла да ги побера всичките....падат и мидички от някъде..тесте карти...но не ми пука какво ръся по земята защото трябва да се добера до резервната.
И така гордо заставам с гума до мене/и крик да не вярваш/ по дънки и искрящо бял потник с още по искрящи камъчета по него и.....започва една луда борба ...ама..колата толкова легнала,че няма как да мушна крика /бе не бях сигурна и къде се мушка точно/
И в този прекрасен и ужасно слънчев ден от нищото се появява кола...с мъж шофьор,който нахилен изплюва клечката за зъби от устата си и ме пита " Да помагам ли а?"
А аз само дето не му се хвърлям на врата въпреки,че преосмислих тази възможност няколкостотин пъти кимам в знак на съгласие. И почва човека с опитностна на мъж ,който е сменил поне 200-300 гуми в живота си да помага , като не пропуска да ми поиска телефонния номер , да се осведоми детето мое ли е и дали не съм разведена случайно....
Доволна,че ми е сменил гумата му бутам 20 кинта и му помахвам за чао, а малката ме поглежда с огромните си син очи и ми вика "Мамо без да искам наджапах в локвата" ..краката и са потънали в нещото /дето определено не е вода/ , сандалите не се виждат, а аз повече няма сили за емоции от такова естество...

Правилно! Ако си дама си щяла да се оправиш с достойнство в ситуацията, а не да псуваш като §$%($/ когато вината и без това си е твоя Надявам се поне да си му се извинила на човека? Следващия път може да се опиташ просто да си поискаш място до прозореца при чек-ин-а, вместо да се правиш на ударена. От близо 40-50 полета през последните години точно един път не получих място до прозореца като си поисках, но отидох късно, а и самолетът беше абсолютно пълен.

И за да не е само офф топик постингът ми, ще разкажа и аз една случка. Столът за хранене на работата ми е страхотен, направо е първокласен ресторант, при това на смешни цени. Някои приятели, които работят в други фирми, но наблизо, идват понякога да обядват с мен и другите български колеги. По принцип столът е само за служители и се плаща с фирмената карта. Винаги можеш да вземеш и някой друг "колега" на твоята карта, но все пак гледаме да не прекаляваме, защото малко или много хората във фирмата се познават.

Едното момиче беше работило при нас, но се премести в друга фирма точно на отсрещния ъгъл. Тя идваше почти всеки ден да яде с нас, но все пак си е бивша служителка и се срещаше и с други колеги. Но един ден тя ми писа имейл, в който просто ми заяви "Днес ще дойда с още една колежка при вас", без поне от учтивост да пита дали ще е удобно Аз се поядосах, но не съм конфликтна личност, та оставих писмото й без коментар. Но тръгнах да пиша на другия колега от моята фирма, че трябва да дойде и той с нас, за да плати яденето на момичето, което бившата ни колежка е "решила да домъкне без да ме пита". Грубичко се бях изразила... И точно в секундата след като натиснах "Изпрати" видях, че съм го изпратила на въпросната "непитаща", вместо на колегата! 

Страхотни истории, много се смях!
Като става дума за телефонни изцепки, няма как да не се сетя за една бивша колежка ( ). Милата, е много разсеяна и мисли едновременно за хиляди работи. Редонивният й номер:
Набира номера, изчаква да й вдигнат отсреща, много съсредоточена е през цялото време. Казват й "Ало" и тя "А, извинявайте, къде се обаждам?"
Но бисерът, който искам да споделя е следният.
Повторя се горната сцена с набирането, съсредоточената ми колежка знае къде звъни този път. Вдигат й отсреща и тя изтърсва: "Аууу, забравих от къде се обаждам!"

                    О, и аз днес се панирах, още докато телефона набираше, че не знам къде се обаждам и какво трябва да кажа. И като се включи машинката отсреща си спомних, че звъня на *88 да си проверя сметката...