Обличам детето, избирам си тоалет и решавам да го изгладя.
Приготвям ютията, приготвям полата и почвам да търся дъската за гладене.
Тук дъска, там дъска, търся я и си мисля разни работи.
По едно време триумфално намирам дъската,
след което седя, гледам я си се мъча да си спомня за какво ми е трябвала.
Ами как ще се сетя - в хода на търсенето съм забравила коя дъска ми трябва,
извадила съм дъската за рязане на хляб и си се рааадвам колко съм прибрана, че и намерена!
Сега се сетих една стара случка................осъзнавам се аз в кревата седейки с наполовина облечена или съблечена пижама. И започвам усилено да разсъждавам, аз ставам ли или си лягам. В крайна сметка реших, че прекалено много ми се спи, та сигурно си лягам и хоп под завивките. Е да, ама не. Майка ми влезе със сърдит тон да ме изкара от кревата, защото съм закъснявала за работа.