и аз искам да се включа
като малка много исках да стана певица - даже си мислех, че пея хубаво....................
като малка много исках да стана певица - даже си мислех, че пея хубаво....................
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Момичета, от вчера не спирам да се смея с вас 
страхотни истории. Цял ден вчера цвилих и се държах за корема
Ето една от мен:
Подреждам гардероба и в една чанта намирам теста за бремнност с двете чертички. Умилявам се и припкам при милото с теста в ръка и му викам "Виж, виж!". Той, както дъвчеше нещо, се задави, взе да кашля, зачерви се, изцъкли се
. Мисля си "Леле как не съм разбрала, че е толкова чувствителен?!" и му викам "Ах, колко хубаво, че се развълнува при такъв мил спомен!", а той изхриптя - "Какъв ти спомен, помислих, че е от сега".
страхотни истории. Цял ден вчера цвилих и се държах за корема Ето една от мен:
Подреждам гардероба и в една чанта намирам теста за бремнност с двете чертички. Умилявам се и припкам при милото с теста в ръка и му викам "Виж, виж!". Той, както дъвчеше нещо, се задави, взе да кашля, зачерви се, изцъкли се
. Мисля си "Леле как не съм разбрала, че е толкова чувствителен?!" и му викам "Ах, колко хубаво, че се развълнува при такъв мил спомен!", а той изхриптя - "Какъв ти спомен, помислих, че е от сега".
Имам и една детска история!
Макар да бяхме 6-7 клас с приятелките ми си бяхме високички и пооформени. Седяхме пред един блок по пейките, а ходехме на водопой зад блока на чешмичката. В една такава експедиция за водопой към 19 часа решавам да им спретна номер и хуквам напред ужким да ги изпреваря. За да не заобикаляме дългия блок минавахме през един вход с отворени врати от двете страни на блока. Живущите се сърдеха, ама кой ли ги слуша ...
Та решавам аз да се скрия на едно закътано място на нивото на вратата на асансьора и като ги чуя, че са на нивото на асансьорната площадка да изскоча в сумрака на входа и да ги уплаша. Чух ги как влязоха без да си говорят, чух ги как се качват и когато вече бяха пред асансьора вдигнах ръце над главата, направих ги като нокти на птица, озъбих се и със съскащ звук нещо между К и Х изскочих към тях. И О УЖАС! Мъж и жена носещи тави за курбан предполагам ме гледаха ужасено и дръпнати леко назад. Жената носеше тава с непокрито печено агне, когато изскочих с вик и поза видях как тя се стресна и подскочи , а агнето се отлепи от тавата и падна пак в нея със пльокащ звук. Мъжа носеше увита във вестник кръгла тава, която притисна към гърдите си. Но очите им .... ех да бяхте видели очите им в сумрачния тих вход, със моя скок и звук, със ехото и обезоръжени с тави в ръцете имаше неприкрит ужас в очите им. Аз започнах да се хиля като луда, казах "О не беше за вас!" и с див кикот и преди те да се размърдат изхвърчах от входа.
Приятелките ми вече лочеха вода когато ги настигнах. видели, че влизат хора във входа и да не им мърморят заобиколили блока.
Макар да бяхме 6-7 клас с приятелките ми си бяхме високички и пооформени. Седяхме пред един блок по пейките, а ходехме на водопой зад блока на чешмичката. В една такава експедиция за водопой към 19 часа решавам да им спретна номер и хуквам напред ужким да ги изпреваря. За да не заобикаляме дългия блок минавахме през един вход с отворени врати от двете страни на блока. Живущите се сърдеха, ама кой ли ги слуша ...
Та решавам аз да се скрия на едно закътано място на нивото на вратата на асансьора и като ги чуя, че са на нивото на асансьорната площадка да изскоча в сумрака на входа и да ги уплаша. Чух ги как влязоха без да си говорят, чух ги как се качват и когато вече бяха пред асансьора вдигнах ръце над главата, направих ги като нокти на птица, озъбих се и със съскащ звук нещо между К и Х изскочих към тях. И О УЖАС! Мъж и жена носещи тави за курбан предполагам ме гледаха ужасено и дръпнати леко назад. Жената носеше тава с непокрито печено агне, когато изскочих с вик и поза видях как тя се стресна и подскочи , а агнето се отлепи от тавата и падна пак в нея със пльокащ звук. Мъжа носеше увита във вестник кръгла тава, която притисна към гърдите си. Но очите им .... ех да бяхте видели очите им в сумрачния тих вход, със моя скок и звук, със ехото и обезоръжени с тави в ръцете имаше неприкрит ужас в очите им. Аз започнах да се хиля като луда, казах "О не беше за вас!" и с див кикот и преди те да се размърдат изхвърчах от входа. Приятелките ми вече лочеха вода когато ги настигнах. видели, че влизат хора във входа и да не им мърморят заобиколили блока.
А това ме подсеща каква муня бях аз на моята сватба. Беше на 14 юли, жегаааа страшна. Според мен е било най-горещо от 100 г насам. Отиваме в ритуалната зала съвсем навреме, а там не са готови нещо да ни приемат. Чакаме,чакаме, а аз умирам от жажда. Приятел на мъжа ми отива до една близка сладкарница да ми купи нещо за пиене. Но в това време от ритуалнатани канят да влезем. Бла-бла, едвам изтраех до момента с шампанското. Че каго го надигнах цялото на един дъх ( чашата на екс де ), изпих си го, свалям чашата, поглеждам мъжа ми,а той горкичкия стои и ме гледа втрещено 
. Той очаквал, че ще си кръстосаме ръцете и така ще пием, а аз няма- бързам да пия. Стана ми много неудобно, какво ли са си казали гостите- егати булаката-алкохоличка. Обърнах се да видя колко хора ме гледат ( колко ли хора гледат булката на сватбата , как мислите- ами всички погледи бяха в мен вперени 
) И най-накрая видях на вратата на ритуалната приятелят на мъжа ми с една бутилка пепси в ръка, само я повдигна леко,сякаш ми казваше "Наздраве".
. Той очаквал, че ще си кръстосаме ръцете и така ще пием, а аз няма- бързам да пия. Стана ми много неудобно, какво ли са си казали гостите- егати булаката-алкохоличка. Обърнах се да видя колко хора ме гледат ( колко ли хора гледат булката на сватбата , как мислите- ами всички погледи бяха в мен вперени ) И най-накрая видях на вратата на ритуалната приятелят на мъжа ми с една бутилка пепси в ръка, само я повдигна леко,сякаш ми казваше "Наздраве". И като почнаха да го базикат, той горкичкия какъвто си е срамежлив.... 
Като заговорихте за свадби и кумове, да кажа моя какъв е муньо и той. Кумове сме. Стига се до момент в който сме изпили виното и DJ пита моя любим съпруг - "Как е виното куме" и нашия един такъв наперен "Перфектно" а всички гости чакат да чуят ГОРЧИВО, е на втория път го чуха, ама ....... той милинкия забравил.
а всички гости чакат да чуят ГОРЧИВО, е на втория път го чуха, ама ....... той милинкия забравил. 
Не знам за муня, много ги имам, но не се сещам за нещо конкретно.
Виж мъжът ми обаче за мен просто изби рибата. Поглеждаме се ние три месеца след запознанството ни по-така и изведнъж се оказва, че сме влюбени. Дава ми той неговия телефон, давам му аз моя. Бре един ден, втори ден след паметния купон - не звъни! Викам си - не издържам повече, ще се обадя.
Звъня аз, а отсреща глас на вещица, с едни високи истерични нотки, съвсем като в приказките, и вика: "Няма тука такъв!" Аз - в недоумение. Ама как така, ето той ми даде този телефон... А съществото отсреща: "Аа, ама то всъщност това е телефонът на племенника му!" И ми дава истинския телефон. Въпросният племенник е една година по-голям от мъжа ми и са си дружки от край време. А госпожата - негова майка и на живо е така, както звучи по телефона.
Оказа се, че моят разсейко толкова често звънял на племенника, че по грешка дал неговия телефон, вместо своя. Още се майтапя с него на тази тема
Виж мъжът ми обаче за мен просто изби рибата. Поглеждаме се ние три месеца след запознанството ни по-така и изведнъж се оказва, че сме влюбени. Дава ми той неговия телефон, давам му аз моя. Бре един ден, втори ден след паметния купон - не звъни! Викам си - не издържам повече, ще се обадя.
Звъня аз, а отсреща глас на вещица, с едни високи истерични нотки, съвсем като в приказките, и вика: "Няма тука такъв!" Аз - в недоумение. Ама как така, ето той ми даде този телефон... А съществото отсреща: "Аа, ама то всъщност това е телефонът на племенника му!" И ми дава истинския телефон. Въпросният племенник е една година по-голям от мъжа ми и са си дружки от край време. А госпожата - негова майка и на живо е така, както звучи по телефона.
Оказа се, че моят разсейко толкова често звънял на племенника, че по грешка дал неговия телефон, вместо своя. Още се майтапя с него на тази тема
Е, и аз съм достойна за приза "голяма муня"-учителка съм на малките и един ден пия кафе и проверявам тетрадки в едно кафе до училище, по едно време на съседната маса сяда мъж,който ми е страшно познат и аз естествено решавам ,че е баща на мой ученик и започвам да се чудя на кого точно 
Да ,ама като съм учила толкова много деца,не мога да се сетя Аз го гледам вторачено и човекът естествено и той ме гледа Накрая прибирам тетрадките и на излизане се спирам при него и питам "извинете, вие нали сте мой баща?" Човекът ме поглежда,не помръдва и отговаря: Едва ли ,аз съм Андрей Слабаков... 
Затова ми е бил познат
Да ,ама като съм учила толкова много деца,не мога да се сетя Аз го гледам вторачено и човекът естествено и той ме гледа Накрая прибирам тетрадките и на излизане се спирам при него и питам "извинете, вие нали сте мой баща?" Човекът ме поглежда,не помръдва и отговаря: Едва ли ,аз съм Андрей Слабаков... Затова ми е бил познат 
Тръгнах за лекции, както и всеки друг ден. Нещо обаче хората се хихикат зад гърба ми, някои коли свиркат. След като повървях една спирка пеша, една баба ме спря и ми каза: "Момиче, оправи си полата, че ти се смеят хората." Оказа се, че съм си загащила полата в гащите и съм си ходила така. Добре, че беше добрата жена да ме предупреди за този позор и да не вляза в час в такъв вид.
От тази сутрин.
Обличам детето, избирам си тоалет и решавам да го изгладя.
Приготвям ютията, приготвям полата и почвам да търся дъската за гладене.
Тук дъска, там дъска, търся я и си мисля разни работи.
По едно време триумфално намирам дъската,
след което седя, гледам я си се мъча да си спомня за какво ми е трябвала.
Ами как ще се сетя - в хода на търсенето съм забравила коя дъска ми трябва,
извадила съм дъската за рязане на хляб и си се рааадвам колко съм прибрана, че и намерена!
Обличам детето, избирам си тоалет и решавам да го изгладя.
Приготвям ютията, приготвям полата и почвам да търся дъската за гладене.
Тук дъска, там дъска, търся я и си мисля разни работи.
По едно време триумфално намирам дъската,
след което седя, гледам я си се мъча да си спомня за какво ми е трябвала.
Ами как ще се сетя - в хода на търсенето съм забравила коя дъска ми трябва,
извадила съм дъската за рязане на хляб и си се рааадвам колко съм прибрана, че и намерена!
действието се развива преди 3-4 години , аз бременна в 6-7 месец, мъжа ми, и братовчедка ми и нейния мъж/най-културните хора на планетата/...седнали сме на едно кафе , и аз вече не издържам , пишка ми се, почвам да се оглеждам за тоалетна , и мъжа на братовчедка ми , ми показва една от тези преносимите/химическа , май се казваше /...запътвам се аз натам, ама нали ми е за първи път, нещо не мога да се справя с оная ми ти врата, не мога да разбера от къде се отваря, някаква много странна 
...връщам се на масата , и припряно казвам, че има някой вътре 
,а аз не мога да чакам...всички скачат с мен, и тръгват да търсиме тоалетна...съответно намираме , влизам аз, естествено не сядам , а заставам в полуседнало положение, но от шкембето не виждам, точно какво правя и не съм нацелила съвсем тоалетната ...закопчавам си гащеризона и като се погледнах отзад - Ужас! , напръскала съм си целия крачол...решавам аз, че ще ходя най-отзад , зад мойте хора и така никой няма да забележи...добре ама , тръгваме да излизаме от сградата и на вратата , мъжа на братовчедка ми , спира за да мина първа, прави ми човека път, а аз се запъвам и му викам:"Давай , минавай" .А той нали си е културен и възпитан , отговаря:"Не, не!Първо дамите"...и понеже не мога толкова бързо да измисля , нещо сносно, аз му викам отсреща"Абе минавай, аз съм бременна!!! 
човека ме изгледа странно и мина, кво да прави ... бременна съм...
/...запътвам се аз натам, ама нали ми е за първи път, нещо не мога да се справя с оная ми ти врата, не мога да разбера от къде се отваря, някаква много странна ...връщам се на масата , и припряно казвам, че има някой вътре ,а аз не мога да чакам...всички скачат с мен, и тръгват да търсиме тоалетна...съответно намираме , влизам аз, естествено не сядам , а заставам в полуседнало положение, но от шкембето не виждам, точно какво правя и не съм нацелила съвсем тоалетната ...закопчавам си гащеризона и като се погледнах отзад - Ужас! , напръскала съм си целия крачол...решавам аз, че ще ходя най-отзад , зад мойте хора и така никой няма да забележи...добре ама , тръгваме да излизаме от сградата и на вратата , мъжа на братовчедка ми , спира за да мина първа, прави ми човека път, а аз се запъвам и му викам:"Давай , минавай" .А той нали си е културен и възпитан , отговаря:"Не, не!Първо дамите"...и понеже не мога толкова бързо да измисля , нещо сносно, аз му викам отсреща"Абе минавай, аз съм бременна!!! човека ме изгледа странно и мина, кво да прави
... бременна съм...
Служебна кола ме чака пред магазин.
Излизам от магазина, влизам в колата и казвам нещо.
Мълчание. Поглеждам шофъорът- не е колегата ми. На задната седалка имаше и жена.
"Ау, извинете" и излязох.
Имам идеално зрение, да чукна на дърво.
Иначе на сина ми, Борис, съм му казвала "- Оризе!"
И още хиляди неща...
Излизам от магазина, влизам в колата и казвам нещо.
Мълчание. Поглеждам шофъорът- не е колегата ми. На задната седалка имаше и жена.
"Ау, извинете" и излязох.
Имам идеално зрение, да чукна на дърво.
Иначе на сина ми, Борис, съм му казвала "- Оризе!"
И още хиляди неща...
И от мен нещо весело:
В офиса има много екшън. Трябва спешно да се звъни в Швеция. Аз съм хванала телефонната слушалка, а един колега ще набира номерът, да го не объркаме, уж, и по-бързо ставало.
Кодът за избиране на Швеция е 0046. Набира моят колега номерът, дава сигнал за свободно и аз готова да говоря на английски.
Изведнъж от другата страна прозвучава едно звучно"алооо" и аз толкова ошашавена питам: "Ало, Швеция ли е?", а отсреща ми отговарят: "Не, Ямбол е" (кодът на Ямбол е 046).
В офиса има много екшън. Трябва спешно да се звъни в Швеция. Аз съм хванала телефонната слушалка, а един колега ще набира номерът, да го не объркаме, уж, и по-бързо ставало.
Кодът за избиране на Швеция е 0046. Набира моят колега номерът, дава сигнал за свободно и аз готова да говоря на английски.
Изведнъж от другата страна прозвучава едно звучно"алооо" и аз толкова ошашавена питам: "Ало, Швеция ли е?", а отсреща ми отговарят: "Не, Ямбол е" (кодът на Ямбол е 046).
Еееей, душата, как ми я припомни тая случка и си се хиля тука самичка
Сетих се и за оня път, в който така усърдно се опитваше да си потиснеш лудия хилеж по телефона, че човека отсреща те попита "Ама, госпожо, защо плачете"
Извинявай, че истории на твой гръб разказвам, ама ми домиля за стария офис