Номинации за най-голяма муня

Тая тема ще я върна на първа страница, макар да е от преди почти месец, защото и аз днес се изявих като голяма муня. Само да не ме осъди някой за "безотговорност". Значи, приготвяме се за кухня, беба се наакала, махнах й памперса, измих я, както му е редът и я оставих да се проветрява, а аз взех да се приготвям. Приготвих уж всичко, вземам я, слагам я в количката и потегляме. Отидохме до кухнята, взехме храна, купони и тръгнахме да се връщаме. Тя почна да недоволства в количката, извадих я, хванах я за ръчичка да върви до мен, после я взех на ръце. По едно време взех да си мисля - ама аз тая сутрин смених ли памперса? - Смених го. Сложих ли нов??? Пипам - дупето й голо! А тя с една рокличка, хем къса, а нищо не съм забелязала, сещам се чак по пътя към къщи! Леле, като се засрамих, все едно аз съм излязла гола! Не за друго, ами какво ще кажат хората - каква е тая майка, дето извела детето си по голо дупе, като циганчетата! И сигурно са ме видяли и са се чудили. И я нося в една ръка, като се мъча с късата рокличка да й скривам дупето, с другата тикам количката... По едно време стигнахме до една улица, която трябва да пресечем, а тя разкопана, едни дупки, един ужас, а аз се мъча да прекарам количката през нея и не успявам. Добре, че един човек ми се притече на помощ и прекара количката. И накрая реших да не нося беба повече на ръце, че взеха доста да ми отмаляват, и я сложих в количката - добре, че отпред има колан, който минава между крачетата и не се вижда има ли гащи, няма ли.  Тя обаче не беше на това мнение, иска или да я нося, или да ходи, и като почна един рев... едва сме се прибрали. Абе с една дума, ужас. Поне имам невероятния късмет, че не се изпика отгоре ми, докато я носех. Ами ако беше свършила друга работа? 

П.П. Много ме кефи аватарът на Сенди! Това е любимецът на мъжа ми, че напоследък и на мен!

   

И аз имам  едни изпълнения....
На поход сме на Рила. Ама мъгла, нищо се не види и ръми на всичкото отгоре. Ние с дъждобраните пердашим и очакваме пред нас да се появи хижа Рилски езера. Аз съм най отпред и срещам двама мъже с куче- овчарка. Питам ги близо ли е хижата, а те се подсмихват и показват силуета и в далечината. Аз се обръщам и вървейки назад се провиквам на групата,че сме стигнали. Обаче нещо ми дърпа дъждобрана. Кучето. Почвам да крещя на мъжете: "Махнете кучето!Кучето! Махнете кучето!"А те: " Кво куче, бе момиче, настъпала си си дъждобрана!" Срам голям беше.

Чак сега я прочетох тази тема ама цял ден съм се смяла 
Ей страшни сте, да знаете!
Аз не съм имала май много такива изпълнения, или поне сега не си спомням
Единственото, за което се сещам е как веднъж бях с една приятелка, върви си и някой ни спира да пита колко е часа. И аз нали имам часовник, вдигам си ръката да погледна ама не мога да разбера колко е часа. Щото часовникът ми е само с четири чертички, а не на всеки час и ми е малко трудно  Та пуля се аз известно време и накрая като не можах да отговоря на този сложен въпрос бутнах часовника под носа на приятелката ми и викам "Я кажи ти колко е часа". Та сега ако някой ме спре за часа гледам да си бутна часовника пред някой друг директно, щото аз само му се пуля   
Сега се сетих и за още нещо. Бяхме на почивка в Малайзия миналата зима и хотелът беше много хубав. Само дето в тоалетната имаше много вода, не като нашите на дъното да има малко ами направо до половината беше пълна. Като се пуснеше водата ставаше нормално и после направо започваше да излиза отвътне докато стигне същото равнище. И се чудехме с майка ми това нормално ли е Ама беше малко неприятно и едната вечер като се прибирахме отивам на рецепцията и обяснявам какъв е проблемът и те ми викат, че щели да пратят някой. Е никой не дойде и на следващата вечер пак се отбих. Този път дофтаса един, показах му тоалетната и се мъча да му обяснявам, че има много вода (тва на английски). Той уж разбира, след малко се връща и почва да я чисти. Е изчисти я ама аз пак се мъча да му обяснявам, че има too much water    И тоя изчезна, след малко се връща с един друг и започва наново чистене на тоалетната. Ама аз не, държа си на моето. Двамата се измитат и след малко идва трети, аз отново обяснявам същото нещо за водата и питам дали е нормално. Този взе че сипа някакъв препарат и каза че ще се върне след 5 минути. И като се върна пак едно чистене и на мен вече ми писна. Може пък и нормално да е било, но влизах в други тоалетни и там си бяха нормални. Наложи се да се примирим с многото вода в тоалетната, но затова пък беше най-чистата 

Издири темата за най-голям Муньо, е там вече ще направиш голямата работа, пробвай и с темата Излязох с две различни обувки. Все култови за форума теми

а да, тази за муньото я четох, аз и оттам попаднах на темата за муня, и двете се култови наистина 
сега ще потърся и тази за обувките

Е, не, това не може да е истина  .

отключ

И такаа...  Темата за муня е отключена и аз се замислих кое момиче или жена познавам, която да опиша тук.  И установих, че всяка една има лоши и добри страни, и само в зависимост от светлината на гледната точка може да се нарече "муня" или "не-муня".  Всеки върши глупости.  Всеки попада в кофти ситуации.  Какво точно е муня - временно състояние или неразделен етикет към човека?

временно състояние, също както и "муньо" впрочем.

Да взема да върна веселата темичка аз.От три дена се опитвам да работя но само чета и се хиля.

Преди време бях диспечерка в таксиметрова служба. На една от нощните смени се обажда се жена:
-Добър вечер. Едно такси на "Васил Левски" №5 ,Вх.Г, Ет .5- си рецитира жената съвсем сериозно.
 А аз културно:
- На 5 етаж казахте нали?
-А не пред входа!

Тая случка ми напомни за сестра ми. Преди бяхме на друг нет доставчик - Револта, който ни създаваше мн проблеми и буквално всеки ден им се обаждахме по няколко пъти, че нет няма. Съответно те вдигат и казват "Револта добър ден", и ние си казваме проблема. Веднъж сестра ми им се обажда, те вдигат и казват "Ало". И тя "Револта, добър ден".

Аз вкъщи обичам да шашкам отсрещната страна като им вдигна все едно съм на работа А на времето много ни бъркаха гласовете с на брат ми и разбирах всичко от момите дето му се обаждаха - кой, къде , как - не че ги познавах

Хм, и аз два дни я чета тая тема (много обемиста, бе )
Да дам принос.
Всеки ден се изявявам като муня, до толкова, че вече не ми прави впечатление, освен ако не е серия муньовщини. Като на сватбата 
Първо, както винаги всяко нещо се върши в последния момент. И така в деня преди подписването (гражданският го сключихме преди 2 месеца, църковният ще бъде след месец) след работа се засилвам да си търся пола, да съм по-така все пак. За моден консултант взех сестра си, тя обаче решила в същия ден, че трябва да си търси чанта. Половината време след работа докато стане време за затваряне на магазините търсихме чанта на сестра ми  В останалото малко време, вече със счупени крака и напълно отчаяни (най-вече аз) търсихме пола. Накрая намерихме една, малко в стил 80-те - раирана, ама на верев. На другия ден майка ми заяви, че преди 25 години тя се оженила със същата пола 
Сутринта ставаме с любимия да се оправяме и аз установявам, че нямам чорапогащник (що ли трябва да се сетя да си купя). Подходящи обувки за новата пола нямам, сандали не вървят, понеже е април и е хладно. Така че нахлузих едни ботуши на гол крак... с пролетна пола...  Понеже ми се виждаха само коленете, реших, че никой няма да забележи. Е, всички забелязаха..
Отидохме в ритуалната, започна какичката (не беше лелка типична) да ни чете разни дрън-дрън, а ние гледаме като телета в железница. Кумата ме беше подкукуросала да настъпя скъпия в момента, в който станем съпрузи, така че веднага след като се подписах му фраснах един ток, но така, че цял ден го боля палеца... Обявиха ни за съпруг и съпруга и ние се разцелувахме страстно (като по филмите). Да но тя церемонията не била свършила. Мацката се разтрепери малко (май беше нова) и продължи, все едно не ни забелязва. А ние едвам си сдържахме хилежа.
Междувременно зад нас по някое време се чу нещо като хлипане и аз реших, че майка ми и сестра ми са се развълнували. Да ама не. Като се обърнахме накрая очите им бяха насълзени, но не от плач, а от хилеж... били сме много смешни, обясниха после... Съсипаха ми романтиката направо...
След което в 10.30 сутринта забихме в една кръчма с бири, където всички отново ни гледаха странно..
Малко по-късно се завлякохме в офиса (работим с мъжа, пък и с кумовете, на едно място) където колегите ни гледаха като паднали от небето, защото бяхме гаджета от има-няма 4-5 месеца...

А това ме подсеща каква муня бях аз на моята сватба. Беше на 14 юли, жегаааа страшна. Според мен е било най-горещо от 100 г насам. Отиваме  в ритуалната зала съвсем навреме, а там не са готови нещо да ни приемат. Чакаме,чакаме, а аз умирам от жажда. Приятел на мъжа ми отива до една близка сладкарница да ми купи нещо за пиене. Но в това време от ритуалнатани канят да влезем. Бла-бла, едвам изтраех до момента с шампанското. Че каго го надигнах цялото на един дъх ( чашата на екс де ), изпих си го, свалям чашата, поглеждам мъжа ми,а той горкичкия стои и ме гледа втрещено . Той очаквал, че ще си кръстосаме ръцете и така ще пием, а аз няма- бързам да пия. Стана ми много неудобно, какво ли са си казали гостите- егати булаката-алкохоличка. Обърнах се да видя колко хора ме гледат ( колко ли хора гледат булката на сватбата , как мислите- ами всички погледи бяха в мен вперени ) И най-накрая видях на вратата на ритуалната приятелят на мъжа ми с една бутилка пепси в ръка, само я повдигна леко,сякаш ми казваше "Наздраве".