Като ученичка в прогимназията или началните класове - не помня точно, съм горила метална купа и джезве. Единият път си топлих боб чорба, другият си правех чай. Е, накрая се озовах с изгорени съдове, но поне уроците ми бяха научени /варих чай и топлих манджа, докато си уча уроците/. От липовия чай беше останал само прах по джезвето, купата замина в кофата, без да давам много обяснения къде е.
Навремето баща ми, Бог да го прости, ми разказва следната случка - слага да вари боб и отива на центъра в Цар-Симеоновата градина /живеели са с майка ми в близост до колелото на Панаира в Пловдив, тава са около 2-3 км./ да слуша ораторите по политически теми. Който е от Пловдив, може би ги помни, събираха се в градината, до кръглия фонтан, в близост до пощата преди 1989 г. По някое си време решава да се прибира. Стигайки до Панаира /в онези времена знаете колко "редовен" е бил транспорта, та бая време е минало/, вижда пожарна кола спряна до квартирата им. Подкосили са му се краката и едва се е прибрал. Бобът бил доволно изгорял, тенджерата залепена за котлона, но пожар няма. Пожарната била по случайност спряла там. От тогава готвеше рядко и предимно пържени картофи, макарони и чай.
Навремето баща ми, Бог да го прости, ми разказва следната случка - слага да вари боб и отива на центъра в Цар-Симеоновата градина /живеели са с майка ми в близост до колелото на Панаира в Пловдив, тава са около 2-3 км./ да слуша ораторите по политически теми. Който е от Пловдив, може би ги помни, събираха се в градината, до кръглия фонтан, в близост до пощата преди 1989 г. По някое си време решава да се прибира. Стигайки до Панаира /в онези времена знаете колко "редовен" е бил транспорта, та бая време е минало/, вижда пожарна кола спряна до квартирата им. Подкосили са му се краката и едва се е прибрал. Бобът бил доволно изгорял, тенджерата залепена за котлона, но пожар няма. Пожарната била по случайност спряла там. От тогава готвеше рядко и предимно пържени картофи, макарони и чай.
В Русия съм, в Русия съм!!! 
Колкото да ни изложат. 
