Номинации за най-голяма муня

Току що си пратих ЛС от БГ мама до себе си. Бях много изненадана да си видя отговора толкова бързо и се чудих известно време защо съобщението, което имам си е от мен. После го пратих накъдето трябва.

Днес заради една муня се наложи аз да се изпръскам порядъчно. 
Ще слизаме от автобуса - тя пред мен, след мен други хора и така. В автобуса си има порядъчно хора. Тя като се запъна на вратата, ни напред, ни назад. Почнаха да се качват хора покрай нея, тя вика нещо от рода на: "Пуснете ме да сляза", шофьорът започна да дава сигнал, че ще затваря вратата и ще тръгва, аз се изнервих, зад мен хората също...
Та промъкнах се някакси между нея и напиращите да влязат хора, и вече със засилка (понеже нямах и никаква опора), скочих в локвата, намираща се между автобуса и тротоара. Напиращите хора да слязат след мен направиха забележка на въпросната персона, запречила вратата, а тя се изцепи: "Ами как да сляза в този гьол?!"
Аз, вече изнервена (тъй като ако всичко беше протекло по нормален начин, нямаше да се изпръскам толкова много), и казах: "Ами ей така!" Жената, която трябваше да слезе след мен, но все още в автобуса (явно не успяла да се промъкне): "С мерак!"

Честно, не знам как някой не я метна тази "принцеса" в локвата.  После май реши да звъни да се оплаква на някого по телефона "принцесата". 

Преди 15-тина години, сдобила се с първия си мобилен телефон( солидна нокия, с антена), свекърва ми беше лепнала на гърба му листче с номерата на ММ, сестра му и моя 

Баба ми пък( на 80 години е) ползва от няколко години мобилен. Няма нито един номер в указателя- помни всички необходими й номера! Вярно, 5-6 са, но ги помни наизуст и си ги набира, когато й потрябват.

Малка муньовщина от мен.
Отиваме с приятеля ми до болницата, трябваше да му правят малка интервенция и уж уверяваха, че ще го пуснат почти веднага, обаче решиха да го приемат и да го оставят там. Аз, естествено, се ошашквам, а трябва да се прибера до вкъщи, за да му приготвя багаж, който да му занеса.
Мислено правя списък и вече у дома почвам да трупам нещата. По някое време се сещам за носни кърпички, но ги държим най-долу в гардероба, а на мен кръстът ми беше схванат и беше абсурд да се наведа. Сещам се, че имам цяло пакетче в джоба на якето, което винаги стои в гардеробчето в коридора.
И следва:

Отивам до гардеробчето, отварям го. Вадя закачалка.
Връщам се в стаята, слагам на закачалката якето на приятеля ми (накараха го да се съблече и ми дадоха дрехите му).
Връщам се до гардеробчето, закачам го ОТВЪН на вратата му.
Връщам се при купчината багаж и почвам да се чудя какво още трябва да сложа. Сещам се за кърпичките.
Отивам до гардеробчето, виждам якето, което виси отвън, казвам си "А това яке що е тук!", отварям гардероба, закачам го вътре, затварям.
Връщам се при купчината багаж. Сещам се за кърпичките.
Отивам до гардероба, отварям го. Вземам чантата, с която ходя на аеробика (която също стои там).
Връщам се при купчината багаж и почвам да го слагам вътре. Сещам се за кърпичките.
Връщам се до гардероба. Отварям го. Якето ми го няма вътре.  Почвам да се чудя аз дали изобщо съм го взела от болницата. Ама трябва да съм го взела, вътре ми бяха ключовете.
Връщам се при купчината багаж, а якето ме чака там, на фотьойла, където в бързината съм го метнала и откъдето съм минала поне 9 пъти до този момент, но изобщо не съм го отразила.
Успокоявам се, че е там. Събирам багажа, обличам якето, отивам в болницата. Оставям багажа и чак на тръгване си давам сметка, че кърпичките са все още в джоба ми. 

В своя защита ще кажа, че се бях ошашкала доста. Та не му оставих кърпички, но пък за късмет го изписаха същата вечер и си го прибрах у дома. 

От както съм бременна, това ми е ежедневие. Особено от началото на 7-мия месец вече... 

Амин сестро!

Което ми напомня и последната ми глупост - канени сме на детски РД, аз отивам и купувам подарък. Малко преди да прибера малкия от градина решавам да скрия подаръка от него, защото няма да успея да го запазя цял до следващият ден. Речено- сторено! На следващият ден започваме да се приготвяме за РД- тук подарък, там подарък, няма го! Обърнах цялата къща! Два пъти!!! Няма и няма! ПОнеже вече закъснявахме, просто отидох и купих друг подарък и приключихме!

За мое оправдание - бях бременна с 8-я месец! По- интересното е, че вече не съм бременна, от случката мина повече от месец, а пустият подарък още е скрит някъде вкъщи 

Ужас е, ужас... Хващам се дори, пишейки например тук във форума, че не мога да намеря думата, с която искам да изразя мисълта си. Никога не съм имала проблем с изразните средства като цяло и твърдя, че имам що годе богат речник. Е, сега явно голяма част от него е изтрита....  Надявам се,, не безвъзвратно...

Кали, не бой се, временно е  Още малко остана

Ами. Свободното място бързо се запълва с бебешка информация и не остава място, на което да се възстанови "възвратно" загубената 

Не я лъжи  След раждането се започва кърмене, пампирси, после каши, пюрета, агу-гу, бу-бу, мяу, бау.... Затъпяването прогресира поне до 1вия РД на детето, когато рязко осъзнаваш, че имаш точно 3 теми за разговор  и около 200 думи речников запас 

Стига сте плашили момичето, значи.  Връща се акъла рано или късно. Тя и бебешката информация е за временно.
 
А иначе в темата с муните можем да си признаваме, че акъла ни и по друго време си взима почивка, не само като децата са бебета  .

Аз онзи ден обърках темите, това за да се види по-добре каква съм муня.  С темата за селските пинизи ми бяха една до друга в отговорите и по невнимание там разказах, как загубих на детето чашата с чая, а той горкия пое вината сам, като мислеше, че той я е загубил. Само чаша не бяхме губили 
Щях тук да го пренасям, но бях забравила

Аз пък точно след като родих имах най-много време за себе си-бебето тогава си спеше в количката,аз си четях с часове,не съм се чуствала нито тъпа,нито нещо подобно,много се вживявате в глупости...

Ситият на гладния не вярва  аз си мечтаех да успея да отида до тоалетната нормално.

Нали? Когато имаш бебе, което си спинка в количката, се чудиш с к'ви глупости се занимават останалите майки... 
Но дори не е в това въпроса. Аз в момента не се занимавам с нищо. Трябва да лежа, така че дори с работа не се занимавам. Не бих казала, че и с бебешка информация съм се напълнила. Просто мозъка ми отказва да функционира правилно и това е. Преди малко намерих в хладилника при фраксипарина едно празно пакетче от магнезиев диаспорал... 

Дъщеря ми иска пица за вечеря. Речено-сторено. Решавам за разкош да сложа и маслини. Обезкостих една шепа маслини и внимателно, много внимателно посипах костилките върху пицата