Така съм хвърлила един пакет детски бисквити на малкия. Явно съм ползвала торбичката за боклука...А онзи ден отидохме на пазара с количката естествено. Купих диня, след което зърнах сурова царевица и си избрах пет кочана. През това време мина една жена и каза, че синът ми си е хвърлил шапката( от време на време я сваля). Наведох се вдигнах я. Платих на жената 2 лева. Втора жена ми каза, че ще си загубим шапката.Пак се наведох и му я нахлупих на главата. Прибрах царевицата в багажника и загледахме другите сергии... Докато обикаляхме видях праскови и подбирайки най- хубавите напълних около кило и половина в една торбичка. Жената я претегли и ми каза сумата, и аз тръгнах да вадя портмонето. Е, да, ама НЕ...Обърнах цялата чанта, погледнах в багажника, отгоре на количката, при детето...ТЦ
- Ами, госпожо, съжалявам, но съм си изгубила парите
Върнах се при царевицата. Жената ме помнеше, но не беше видяла нищо.
И така за да не загубим една шапката, загубихме 15 шапки.
Успокояващото е, че преди това бях платила тока и интернета, иначе вместо с 50 лв. щях да зарадвам някой със 150.
. С моя приятел имаме навика понякога да си казваме,овчичка,овца и т.н и после се заливаме от смях...та такааа. Една вечер,аз му се обаждам на мобилния телефон,знаех,че ще вечерят с колеги от общината в която работи. И в момента ,в който чух че отсреща се вдига, аз се изцепвам: "Как си,овца?" и само,чувам: "Не е овцата,заместник- кмета е."

Не знам горкият как го изяде цялото бурканче...Оставих майка ми да го храни и тя притеснена споделя вече попривършили с храненето:
Малеее, хващам се аз за главата, ти знаеш ли, че забравих да сложа захар
Аз отговарях едносрично, но той продължаваше да се опитва да води разговор с мене, като въвличаше в него и дъщеря си. Защо беше избрал мене и защо беше толкова настоятелен, не разбрах.
Виж колко е в час с темата 

Къде съм била всичките тия години, та да не забележа тази тема?