Номинации за най-голяма муня

То добре къмпинга не си сбъркала, че тогава 

Далечната 1996г и е лято.Аз бременна в деветия месец с третото дете.Бяха тежки времена във финансово отношение въпреки ,че имахме сладкарски цех но много често ,като платим на работниците и ние оставаме на сухо.
  Та ,събъждам се аз една сутрин и констатирам ,че мъжо е излезнал за работа а пък аз нямам и една пара в себе си пък трябва  къща да храня.Отивам да му се обадя по телефона ама го изключили хората,няма мене да чакат.Имахме един мобифон тогава ама го носеше мъжът ми ,нали се водеше парче бизнесмен! Решавам ,че ще ходя до цеха няма начин,какво като са четири ,пет километра до там ще ходя пеш,че и стотинки за рейса няма.Тръгвам аз ,пухтя по едно нагорнище и си викам малко остава още километър най-много и виждам колата на мъжът ми .Мале каква радост ,махам ухилена ама не ме вижда.Не ме вижда защото си има причина - една руса мацка в колата.В НАШАТА КОЛА!!!!Вкиснах се ама какво да правя ,много съм изморена и продължавам към цеха.По едно време гледам колата се връща ,махам пак усърдно ама не ме вижда.Божеее ,побеснях!!!!Направо се запених.Наближих цеха и се спрях до една ограда да се успокоя,че да не се излагам пред персонала да викам и да правя скандали.Викам си ще го оправя аз хубавичко насаме.Както и да е ,криво ляво се държа естествено ,до колкото мога .Даде ми парички и тръгваме да си ме води в къщи.Мене не ме сдържа и му казвам ,че два пъти ме е подминал по пътя ,така ли не ме видя.Той вика ами днеска е много натоварено" коте" извинявай мило, ама нищо не споменава за онази русата рошла в колата.Аз още по-бясна.Едва се сдържам и ми падна пердето.Започнах да крещя  да  ми каже коя е била тази дето заради нея не ме видя,пък той се хили.Аааааа не ,свърши ми културата!Нахвърлих се върху него и започнах да го скубя/тогава имаше къде/пък той още повече се смее ,бе много му смешно на човека.Доста силно скубех и този смях ме озадачи.Спрах и му викам ,бе ти какво се смееш,хич не е смешно.Пък той: Смея се защото тази русата рошла е доктор Еди си коя от ХЕИ ,имахме проверка сутринта и я закарах с колата до там.Не те видях ,че бях улисан да се разправям с нея ,че намерила нещо нередно и т.н пък най-смешно ми стана ,като започна да ме скубиш точно на едно натоварено кръстовище и аз трябва да гледам светофара какво ще светне и не мога да се защитя.За това се смея,но иначе много ме боли дето ме оскуба.
 Сега след 13 години често ми се подиграва и вика,че може да качва каквито си поиска жени в колата ,защото е плешив и не мога да го оскубя.

 

До този момент все си мислех, че пóла няма нищо общо със способностите да се пише.
Аз лично мога да пиша с всичко, което оставя следа. Мога да пиша и електронно...

Сетих се за няколко случки с полицаи.
             Отивам един ден на пазара и купувам краставици и други зеленчуци за салата,че ще имаме гости.Продавача на краставици много симпатично момче и му запомних физиономията.
Отивам си в къщи,започвам да правя салата и установявам,че краставиците дето ми ги продаде оня готин момък са горчиви.Оправям се как да е ,минава гостито и тръгваме да ги водим да спят в другия апартамент,че при нас с три деца няма място  пък и да се чувстват по-спокойни хората.
Да ама този апартамент е на другия край на града и се качваме в колата.Кара мъжът ми и аз накипрена отпред до него.Кара той и хоп спират ни ченгета.Идва полицая,представя се и започва да изрежда какво щял да проверява,какво да миу се даде и т.н.Гледам го аз оня пич от пазара с краставиците и не знам какво ми стана,нямам обяснение ,може би се издразних от държанието му /леко нагло/много различно от това, като продаваше краставици на пазара и се изцепих на висок глас: Не стига ,че днеска ми продаде 2 кг горчиви краставици на пазара ами сега и ще ни проверяваш! Онзи се опули и няколко секунди дава заето,после се окопити и вика:По-тихо госпожо да не ви чуе колегата,ще ми се подиграват колегите за тия краставици.Аз днеска замествах жена ми на пазара.Ами тръгвайте ,всичко е наред,няма проблеми,само не викайте!
        Излишно е да ви казвам какъв смях изригна в колата и как се смеем с мъжо ,като го видим този полицай на улицата  и се присетим за горчивите краставици.

И още една с полицай. Отивам до Пловдив да карам стока в едни складове с колата на моя съпруг.Тръгнах много на бързо  изобщо не погледнах дали има всичко в колата ама няма време.Спираме на пътя едно ченге и ми иска документите  и талона на колата.Аз отварям жабката и от там започват да падат разни ключове,отвертки и т.н.Изравям талона /той в окаяно състояние/и го подавам на полицая и в този момент виждам ,че това е един познат с който свирехме в духовия оркестър.Той взема талона и вика: Абе госпожа,какъв е тоя халваджийски тефтер? Аз пак не знам какво превключих и му отговарям:Ами халваджийски е ,защото в колата карам един тон халва ,пък ти едно време свиреше фалшиво в оркестъра!Е глоби ме с едно ,две кила халва! 

Явно и аз съм муня 

 

  супер истории

тази направо ме разби,хиля се самичка като лудите:)))))

Нашият програмист беше свикнал преди да му възложим задача да го почерпим нещо и понеже сред колежките аз бях най-млада, все на мен се падаше "честта" да му правя кафе...
Обаче още с поднасянето му тръгвах да го занимавам с моите идеи за промени в програмите, които мен касаят.
Един ден обаче му поднасям кафе с бисквити "Закуска" и му казвам да внимава, защото много бързо попиват и омекват... като демонстрирам това с моята бисквита... в този миг тя се счупи и потопеното парче се размаза точно на неговия панталон , който за зла беда се оказа рипсено кадифе...попи в кадифето и се размаза ужасно...
А пък веднъж тръгнах да си ходя от работа и що да видя - колата на колегата паркирана така, че заприщва изхода на моята, лято жега... а времето точно по обед... напича та се къса...
Погледнах сградата и си викам кой знае в коя стая е и се вбесявам докато не ми направи впечатление, че предното му стъкло е леко отворено отгоре, проврях си ръката, отключих вратата и влязох в колата, освободих от скорост и както си бях с токчета и копринена блузка и пола започнах едни неистови усилия да я избутам.
Като само началото беше трудно... после тръгна сама и в този миг се сетих за шахтата на паркинга, която имаше капак, но си беше бая дупка в асфалта и за отмъщение я насадих точно там със затънала задна гума.
После спокойно навих стъклото и се отправих към моята кола, разминавайки се в колата и хвърляйки доволен  поглед на пъкленото си отмъщение, забелязах, че на предното стъкло на манипулираната от мен кола има огромен син полицейски буркан...

В същия миг от дясно видях колата на колегата, която си беше двойник на полицейската... измъкнах се "ни лук яла, ни лук мирисала"  ама от тогава внимавам повече ...

Е не, това определено заслужава едно от пъривте места 

или с други думи т.нар горно място 
 

Направо ме уморихте от смях
Срам не срам и аз съм за тук, че то моите муньовски истории край нямат.
 
Преди доста години бяха излезли на мода дългите поли с волани, нещо от този сорт (долната част). Та накиприла съм се аз с една такава поличка от маминия гардероб, дълга до глезените, с ластик в талията, а отгоре съм се пристегнала с модно широко коланче. Качвам се на един автобус и отивам на центъра. Слизам на една от най-натоварените спирки в Пловдив - тунела-север. Да, ама зад мен един младеж се разбързал и той да слиза и стъпва върху полата ми, при което тя се измъква изпод коланчето, смъква се надолу, аз нали съм в движение напред и надолу и в желанието си да не се спъна и падна си измъквам краката бързо, полата ми остава на стълбите в автобуса, а аз се озовавам на спирката по сладки тийнейджърски бикини на сърчица и широко коланче на кръста  Аз все още в шок от случката изобщо не реагирам - просто си седя там и мигам на парцали. Младежът пък ужасно се притесни, взе ми полата и се опитва да ми я облече. Да, ама някъде в цялата история долните два волана се разпрали по шевовете и половината пола виси. При което аз вече влизам в час, докъсвам си двата волана, скътавам ги набързо в чантата и си тръгвам по минижуп. Ами така де, по-добре по мини с висящи конци, отколкото по бикини на сърчица 

Една неделя се шляем с мой приятел и зяпаме по витрините на магазините. Та зазяпали сме се по нещо си, ама мнооого вторачени и замислени. Лято е, аз съм по блузка без ръкави и една муха все ме кацаше по рамото и аз съответно я отпъждам с ръка. При поредното й кацане аз вече ядосано замахвам доста силничко без дори да поглеждам, но мухата ми се стори нещо много голяма и твърдичка  Обръщам се и виждам как един мъж се държи за носа  Оказа се че последното гъделичкане не било мухата, а ръкава на ризата му докато и той през рамото ми надничал по витрината. Даже не успях да се извиня от срам

И още една моя муньовщина:
Пак е лято, аз, тогавашното мило и една наша пирятелка решаваме да се почерпим в един ресторант. Седнали сме в градината на въздух, една оса се върти над масата ни и каца на чинията ми, пълна с пилешки дробчета с доматен сос. Гаджето ми замахва с менюто за да я отпъди, но аз си мисля че ще я тресне и вече виждам как бялата ми копринена блузка ще стане цялата в доматен сок, та се дръпвам назад със стола (от тези пластмасовите). Да, но задните му крака запъват някъде и аз мноооого бавно паднах назад и вирнах краката. Първата ми мисъл беше, че ей сега някой от двамата ще скочи да ми помогне да се изправя, поглеждам към тях и какво да видя - седят и не мърдат, стиснали силно устни. Не мърдат, защото а са мръднали - а са се напикали от смях. Е, в този момент и аз не издържах и почнах да се смея ама с глас и сълзи. И така си се въргалям по земята умирайки от смях, но вместо да успея да стана се заклещвам някак си още повече в стола и ми става още по-смешно. Поглеждам на страни и виждам на една маса около 7-8 мъже, които са надули бузите и само пръхтят в желанието си да удържат смеха си. Сервитьора пристига търчейки, и той се опитва да не се хили и пита да не се е счупил стола. Но все още никой не ми помага да стана и вече всички се смеят неудържимо. Е, най-накрая гаджето ми успя да се овладее и ме вдигна от земята, а аз тръгвам към тоалетните да се измия. Естествено блузата ми се спаси от доматения сос, но не и от мръсотията по земята. В момента в който се върнах на масата цялото заведение пак прихна да се смее. И като капак на всичко точно като си тръгнахме заваля пороен дъжд и познайте какво остана от милата ми бяла копринена блузка....

Сетих се за още една моя изцепка

Преди няколко месеца ми идва първия цикъл след раждането (кърмих малката 1 г). Беше сутринта, ставам и се мъча да си сложа превръзка на бикините. Почвам да се препотявам нещо, псувам, мисля си наум как пък са ги променили тези превръзки за толкова време, какви са тези нови модели, аз ли нещо съм затъпяла и не мога да се справя, ама не става нещо работата. Мъча от тук, мъча от там, чудя се  какви са тези нови крилца и защо нещо не пасват нещата и по едно време гледам мъжа ми (блаженно излежаващ се още на спалнята) как ме е зяпнал и се хили като ряпа и най-накрая загрях - опитвах се да си сложа памперс 

Това не е истина, нали??