
Самата истина, бях много ошашкана вече, почти не спях, малката по цяла нощ още сучеше, ходех като зомби. Даже същия ден случайно открих че нейни чорапки внасяки ги от простира вместо в шкафа съм ги наредила в кофата за боклук

, която той шофираше, спира без причина, поглеждам и виждам, че някакви работници са решили да запълват една дупка
... ей така, без знак, без сигнализация, без да е затворена улицата, а тя се намира в центъра на София, еднопосочна и навсякъде има паркирали автомобили. Побеснях заради неуредеността
(току що се бях върнала от Германия)... и излизам аз от колата, нервна и крещяща им разяснявам
, че не могат така да блокират движението, че се е образувла колона, че закъснявам, а не мога да се измъкна!!! Падна ми пердето и добре, че не ми се отдава да псувам... Фръцвам се и тръгвам към колата
... Сядам и извиквам КАРАЙ! Обръщам се и ха... това не е моят мъж, ха... това не е неговата кола...
А насреща ми стои едно симпатично момче и недоумява какво се случва!
Умрях от срам 


! Миналият петък , след тежък работен ден се прибираме с милото , разбира се първо ще минем да напазаруваме и вече прилично напълнили количката се запътваме към касите …. о и ето аз се сещам , забравила съм портфейлите ни в офиса … леле какво конско ми дръпна , не само моя , но и неговия с всички карти вътре , добре че имах ключове ! Пак съответно обиколка до центъра взехме ги и пак в магазина … Просто като се натоваря и изключва пилешкия мозък … ! По същия начин вчера забравих да си платя на козметичката и днес ще ходя и ще се извинявам! Явно имам нужда от Гинко билоба да си пораздвижа мозъка 





