
и си ме габарка както си знае. Отявлен шегаджия, решил да се помайтапи, ама и улучил с кой

А кракът ми толкова подут, че изпълва крачола на дънките и прелива през скъсаното коляно.
Докато ми гипсираха кракът докторът също видя творението ми и дълго и от сърце се смя. Колегата ме разнесе в целият курс. А когато мама дойде да ме вземе от болницата също се втрещи, но бързо се окопити и каза "Кажи ми, че това ще се махне?"
Та аз съм до там с бодиарта, даже и за татуировка не ми се помисля
!Да не е бил:"Прободи ме по-надолу!"



А за капак докато си чистех пясъка от крака, едно палаво кокер шпаньолче реши , че е прекрасна играчка обувката ми, добре че стопанина му беше строг, та с тъжен поглед ми я върна почти веднага.
Викам си край, свърши се с тебе Флоко, замина си на 18 години...крадци са това, ей сега ще влязат и при тебе и ще ти светят масълцето. Докато животът ми преминава на лента пред очите ми, чувам, че стъпките всъщност се чуват както от другата стая, така и от таванската такава. Решавам, че няма да се дам толкова лесно и със сетни сили изскачам през прозореца, както съм си по прашки и по оскъдно потниче и побягвам надолу, без да поглеждам назад. Събуждам на пожар другите две муни и тричките, събрали смелост, се отправяме нагоре да гоним крадеца. След бърз оглед- крадец не се вижда, но стъпките още се чуват и вратата на моята стая е заключена. Докато майка ми и баба ми викат с пълно гърло за помощ, аз взимам една пластмасова бутилка вода и започвам да удрям с всички сили по вратата на стаята, крещейки “ Излез, бе изрод такъв, хванахме те вече, няма къде да ходиш“. 10ина минути след това, след като първият съсед вече се е стекъл на помощ, ние се сещаме, че вратата на стаята е затворена от вътре с райбер(аз нали излязох през прозореца, та райбера си е останал пуснат
). Та влязох си обратно през прозореца и така и не разбрахме, какво се случи тази нощ. На другата година, по същото време историята се повтаря, този път без моето присъствие (пак стъпки, пак будене на съседи итн). Въпреки, че сме най-здравомислещите хора на света, след дълги размисли и дискусии, заключихме , че освен призрак друго не може да бъде
Това лято, на третата година, си седим трите в моята стая и чуваме така познатите ни стъпки, този път само на тавана. Излизаме навън в бойна готовност, аз с нож в ръка, баба ми с пръчка
та така се разбули мистерията с призрака, но вярвайте ми не знам как ходи това животно, но стъпките му се чуват досущ като човешки
Препоръчани теми