Номинации за най-голяма муня

Та да се включа отново... Преди години тръгвам с моя дружка на море. Хванали сме овтобус за Несебър. Двете сме коя от коя по-отнесени.... Настроени сме за супер купони и забавления. Неусетно стигаме в Стара Загора и автобусът спира за почивка на едно омв-и. Двете сядаме спокойно и си поръчваме шкембе чорба. Нещо се замотаха с поръчката, но след кратко чакане ни донесоха супите. Докато си ги хапваме аз гледам един автобус тръгва. Реших аз да изплаша мойта приятелки и й викам - Миме, гледай нашия автобус тръгна! И започвам аз да се хихотя, щото тя се хвана и скочи от масата да гони автобуса. Почнах да викам след нея, че това не е нашия автобус да не се притеснявам, обаче тя продължава да вика и да тича след него. Автобусът обаче си отпарши и тя се връща и крещи какво ще правим. Викам й споко бе, не беше нашия. да, ама не... Аз се оказах патката, защото автобуса наистина си беше нашия!!!! Ами сега. Като викнах и аз с пълно гърло - помощ, такси!!!! Че в автобуса са ни всичките дрехи, чаните, аме ужас. Един човечец както си обядваше ика- аз имам такси. Скочихме бързо да догоним автобуса. След петнайсетина минути го догонихме. Аз вече решена да вдигна луд скандал на шофьора и стюарда, които не са видели, че липсват хора. И аха да си отворя устата, а шофьорът се обръща към нас и ни вика - Къде ходите бе кокошки?! Направо онемях от ужфас, нестига, че ни забравил, а и обижда. Ама под всеобщия хихот в автобуса не посмях повече да кажа нищо и си седнахме обратно на седалките. Един друг път пък си обърках автобуса пак на Стара Загора. Тогава пътувах пак към морето и вместо в автобуса за Бургас си взех този за София. Добре, че като седна до мен човека се усетих, че не съм в същия автобус та бързо слязох. 

На работното ми място:
Звъни телефонът. Мъжки глас:
- Добър ден!
- Добър ден!
- Искаме една линейка за Инфекции!
- За кой блок?
- Втори.
Включвам станцията и викам :
- Боре, искат линейка за инфекции.
- Добре, идвам.- отвръща Борето
След минута телефонът звъни:
- Ало, отказваме линейката.
Казвам "Добре" и пак викам по станцията:
- Борка, отказват линейката.
- Добре.- отвръща Борката
След известно време телефонът пак звъни:
- Отново сме от инфекции...Извинявайте, ама може ли пак да пратите линейката.
- Пак ли на втори блок?
- Да.
И аз естествено пак на станцията докладвам на Борето за ситуацията, а той:
- Няма проблем, идвам.
Мина се време и телефонът отново звъни:
- Отказваме линейката...Абе,мадам, ти наистина ли не ме позна  
Внезапно в гласът по телефона долових познат нюанс.  
Той Борето седнал на раздумка при телефон, и радиостанция   и си ме габарка както си знае. Отявлен шегаджия, решил да се помайтапи, ама и улучил с кой   На мен и през ум не ми минаваше, че всичко е постановка (то и в действителност стават такива работи, та няма защо да се съмнявам и не съм се учудила)... щяхме цял ден да си прехвърляме топката  

 

Още една исторйка от мен 

За Свети Валентин прочитам статия как да изненадаме половинката и една от "оригиналните" идеи е да си нарисуваме/напишем нещо на тялото, което да провокира половинката.
С помощта на сестра ми, с много хихикане и перманентен маркер нарисувам на корема си под пъпа ОГРОМНО червено сърце с плътен черен закачлив/нецензурен надпис. Вярно, за когото бе бодиарта ми бе впечатлен, но на следващия ден навлякла къса блузка и тесни дънки тичам след автобуса и пусти разбити тротоари се спънах и паднах. Ударих си лошо коляното, но докуцуках до спирката и по натам не успех да мръдна.  За късмет покрай спирката минава колега - красавеца на курса!  А кракът ми толкова подут, че изпълва крачола на дънките и прелива през скъсаното коляно.
- Айде в спешното! - вика колегата, а аз:
- А, не аз ще си ида у дома!
В крайна сметка ума надделя и съвсем забравила за сърцето на корема си се озовавам в травматологията на градската болница. Лекарят каза да си махна дънките, а за не мога да се прегъна да ги изхлузя. Колегата съвсем грижовно ми предложи да ми ги събуе, а аз прехвърлям през главата си "Оправих ли си краката? М, да! Оле ами дали не са ми порасли косъмчетата по бикини зоната? И да са, няма да е много!  С какви гащи съм? Оле, с прозрачните прашки съм!" И момчето започва с братка грижа да изхлузва дънките ми и се втрещява вперил поглед в корема ми  Тогава се сетих, че на корема ми макар поразмазано и поизтрито от къпането се мъдри огромно аленочервено сърце. Дърпам блузката, но ако се покрия отпред повечко то дупето ми лъсва съвсем незащитено.  Докато ми гипсираха кракът докторът също видя творението ми и дълго и от сърце се смя. Колегата ме разнесе в целият курс. А когато мама дойде да ме вземе от болницата също се втрещи, но бързо се окопити и каза "Кажи ми, че това ще се махне?"    Та аз съм до там с бодиарта, даже и за татуировка не ми се помисля 

 Дорииис, кажи какъв беше надписа! Спуках се да се смея и гадая    Едно сърце никого нямаше да втрещи, виж- есенцията явно е в надписа 

Дорис-ВЕЛИКО!!! И аз съм любопитна за надписаааааааааааа

Вие пък как не се сещате- надписът е бил Прободи ме в сърцето  
 

Е сяяяяяяяя-сън не мога да спя !Да не е бил:"Прободи ме по-надолу!"

 

 

ахааааа!  текста е бил Свиркай!

Йе, отдолу, че чак в сърцето... Де го тоя юнак балкански?! 

А де го де??? Спешно имам нужда    .Може не чак до сърцето....

Нейното сърце е било на корема, не е чак толкова далече 
Не бъдете лакоми 

Онзи ден ходих до плажа да си събера камъчета, миди и парчета дърво за нещо, което майсторя. Едно парченце дърво, което беше с перфектна форма се разхождаше по края на вълните. Реших, че реакциите ми ще са достатъчно бързи да го грабна, ама не би...Една весела вълна ме плисна по дупето и докосна с мократа си ласка чак гащите ми  После с морето пак пофлиртувахме, като си миех обувката, а то ми я отмъкна. Добре, че не отиде чак толкова надълбоко-само до кръста  А за капак докато си чистех пясъка от крака, едно палаво кокер шпаньолче реши , че е прекрасна играчка обувката ми, добре че стопанина му беше строг, та с тъжен поглед ми я върна почти веднага.
 Та така.. Върнах се сериозно намокрена, но залъгваща се с мисълта, че морския аромат все още е хит на парфюмерийния пазар. 

Да ви разкажа за трите муни и призрака. Та значи на вилата сме аз , майка ми и баба ми. Аз спя на горния етаж, на който има две стаи и огромна тераса с външно стълбище към долния етаж, където спят майка ми и баба ми. Към един часа се будя от шум на тежки стъпки. Скачам веднага от леглото и се ослушвам...чуват се съвсем ясни стъпки в другата стая Викам си край, свърши се с тебе Флоко, замина си на 18 години...крадци са това, ей сега ще влязат и при тебе и ще ти светят масълцето. Докато животът ми преминава на лента пред очите ми, чувам, че стъпките всъщност се чуват както от другата стая, така и от таванската такава. Решавам, че няма да се дам толкова лесно и със сетни сили изскачам през прозореца, както съм си по прашки и по оскъдно потниче и побягвам надолу, без да поглеждам назад. Събуждам на пожар другите две муни и тричките, събрали смелост, се отправяме нагоре да гоним крадеца. След бърз оглед- крадец не се вижда, но стъпките още се чуват и вратата на моята стая е заключена. Докато майка ми и баба ми викат с пълно гърло за помощ, аз взимам една пластмасова бутилка вода и започвам да удрям с всички сили по вратата на стаята, крещейки “ Излез, бе изрод такъв, хванахме те вече, няма къде да ходиш“. 10ина минути след това, след като първият съсед вече се е стекъл на помощ, ние се сещаме, че вратата на стаята е затворена от вътре с райбер(аз нали излязох през прозореца, та райбера си е останал пуснат ). Та влязох си обратно през прозореца и така и не разбрахме, какво се случи тази нощ. На другата година, по същото време историята се повтаря, този път без моето присъствие (пак стъпки, пак будене на съседи итн). Въпреки, че сме най-здравомислещите хора на света, след дълги размисли и дискусии, заключихме , че освен призрак друго не може да бъде  Това лято, на третата година, си седим трите в моята стая и чуваме така познатите ни стъпки, този път само на тавана. Излизаме навън в бойна готовност, аз с нож в ръка, баба ми с пръчка  , обикаляме къщата и изведнъж майка ми изкрещява “ Ето го!“ Поглеждаме към покрива и що да видим, силует на невестулка, промушваща се в процеп между керемидите в таванската стая  та така се разбули мистерията с призрака, но вярвайте ми не знам как ходи това животно, но стъпките му се чуват досущ като човешки