Колин, нещо не можах да разбера, какво точно се е случило!!
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Невероятна тема. 
Колко сълзи от смях излях няма да ви обеснявам 
Прясна случка от днес - Мунята - леля ми. Чака тя много важен докумен на e-mail - а си, който трябва да принтира и да пусне по пощата. Та идва писмото с документа, но принтера решил, че точно днес ще се разваля. Звъни ми тя и ме пита дали мога да го принтирам аз. Казвам добре, само да ми го прати. Дава ми свако ми на телефона да се обяснавам с него, как да ми го прати и ахаа да стане работата и интернета им спира
Казвам му да ми даде паролата за e-mail - а, да го сваля направо от там и да го принтирам. Свършвам аз работата и след известно време леля ми минава през вкъщи да вземе документа и ми обяснява какъв разговор са провели със свако ми, след като затворил телефона :
Тя : Е нали си е лично моя този e-mail, как така ще взезе тя там... То по тази логика всеки може да ми влиза и да ми рови...
Той: (след като я гледа очудено няколко секунди) : Ами нали за това и дадох паролата...
Леля ми просто изтървала момента в който той ми диктува вълшебната думичка, без която никой друг не може да влиза в лично нейния e-mail
Колко сълзи от смях излях няма да ви обеснявам Прясна случка от днес - Мунята - леля ми. Чака тя много важен докумен на e-mail - а си, който трябва да принтира и да пусне по пощата. Та идва писмото с документа, но принтера решил, че точно днес ще се разваля. Звъни ми тя и ме пита дали мога да го принтирам аз. Казвам добре, само да ми го прати. Дава ми свако ми на телефона да се обяснавам с него, как да ми го прати и ахаа да стане работата и интернета им спира
Казвам му да ми даде паролата за e-mail - а, да го сваля направо от там и да го принтирам. Свършвам аз работата и след известно време леля ми минава през вкъщи да вземе документа и ми обяснява какъв разговор са провели със свако ми, след като затворил телефона :Тя : Е нали си е лично моя този e-mail, как така ще взезе тя там... То по тази логика всеки може да ми влиза и да ми рови...
Той: (след като я гледа очудено няколко секунди) : Ами нали за това и дадох паролата...
Леля ми просто изтървала момента в който той ми диктува вълшебната думичка, без която никой друг не може да влиза в лично нейния e-mail
Преди време рожденният ден на мъжа ми съвпадна със събиране на Борда на директорите във фирмата, където работи. Де важна клечка има в тяхната структура всичките се изсипаха в офиса им. Той решава да черпи в края на работния ден и прави голямо пазаруване, в което аз се включвам колкото мога, тъй като по това време съм 6-ти месец рискова бременност. Все пак като признат оценител и унищожител на торти, избора на торта за почерпката изцяло остава като моя задача. За зла участ обаче деня преди РД-то не бях добре и нямах възможност да отида до сладкарницата, но съм твърдо решена да осигуря тортата. Намирам телефона на любимата си сладкарница, там всички от персонала ме познават като често навъртаща се и купуваща лакомства, обяснявам на момичето по телефона коя съм, описвам се старателно и тя се сети. Съгласиха се да се плати при получаването. Телефонната връзка обаче бе изключително лоша и аз викам с все сила в слушалката:
- Моето момче има рожден ден и искам да поръчам торта. Оставям на вас да изберете някоя хубава за 30 човека.
- А той на колко става? - пита ме момичето от сладкарницата по телефона.
- Трийсет и три. Изберете някоя, която не е много претрупана.
- Добре, какво ще кажете за "Торта спайдърмен"?
Брей, викам си, гледай ти другите мъже какво си поръчвали!
- А не, не. Нека е нещо по-обикновено ... - внимателно откланям аз предложението да не я обидя.
И така определихме крема, парчетата, часа на вземане. На следващия ден звъня на половинката да му напомня да си вземе и плати тортата, както и да му припомня, че жена му лежи в леглото за задържане и мнооого би се възрадвала на голямо парче торта да и донесе като се прибере
Вечерта чувам как се отключва вратата и викам от леглото:
- Как изкара? Стигна ли почерпката? Носиш ли ми торта?
- Нося, нося - отговаря ми той и се смее. После отива до кухнята и влиза в стаята при мен с чиния с торта в нея.
В чинията се мъдри голямо парче сладкиш със синя сметана направена на малки целувчици и нещо драснато с шоколадов кувертюр по него.
- Тортата синя ли беше? - ужасявам се аз
- Дааа. Всъщност беше гоямо синьо МЕЧЕ!
Нося ти ухото му.
В крайна сметка се оказа, че съм подвела момичето в сладкарницата с думите "моето момче" и тя решила, че е торта за сина ми, от виковете ми "тридесет и три" по телефона чула само последното "три" и приготвили чудна сладурска торта за три годишния рожденник. Мъжа ми като повечето мъже грабнал тортата и даже не погледнал какво има в кутията. На почерпката преди да отвори кутията с тортата се шегувал с колегите "Я да видим жена ми с кое от хобитата ми е поръчала тази година тортата - моторите, спортните коли или компютрите?" Каза, че толкова се изненадал на вида на красивото синьо мече - торта, че не успял да види как реагирали другите, но никой и не посмял да се пошегува с него...
- Моето момче има рожден ден и искам да поръчам торта. Оставям на вас да изберете някоя хубава за 30 човека.
- А той на колко става? - пита ме момичето от сладкарницата по телефона.
- Трийсет и три. Изберете някоя, която не е много претрупана.
- Добре, какво ще кажете за "Торта спайдърмен"?
Брей, викам си, гледай ти другите мъже какво си поръчвали!
- А не, не. Нека е нещо по-обикновено ... - внимателно откланям аз предложението да не я обидя.
И така определихме крема, парчетата, часа на вземане. На следващия ден звъня на половинката да му напомня да си вземе и плати тортата, както и да му припомня, че жена му лежи в леглото за задържане и мнооого би се възрадвала на голямо парче торта да и донесе като се прибере
Вечерта чувам как се отключва вратата и викам от леглото:
- Как изкара? Стигна ли почерпката? Носиш ли ми торта?
- Нося, нося - отговаря ми той и се смее. После отива до кухнята и влиза в стаята при мен с чиния с торта в нея.
В чинията се мъдри голямо парче сладкиш със синя сметана направена на малки целувчици и нещо драснато с шоколадов кувертюр по него. - Тортата синя ли беше? - ужасявам се аз
- Дааа. Всъщност беше гоямо синьо МЕЧЕ!
Нося ти ухото му. В крайна сметка се оказа, че съм подвела момичето в сладкарницата с думите "моето момче" и тя решила, че е торта за сина ми, от виковете ми "тридесет и три" по телефона чула само последното "три" и приготвили чудна сладурска торта за три годишния рожденник. Мъжа ми като повечето мъже грабнал тортата и даже не погледнал какво има в кутията. На почерпката преди да отвори кутията с тортата се шегувал с колегите "Я да видим жена ми с кое от хобитата ми е поръчала тази година тортата - моторите, спортните коли или компютрите?" Каза, че толкова се изненадал на вида на красивото синьо мече - торта, че не успял да види как реагирали другите, но никой и не посмял да се пошегува с него...
Преди време рожденният ден на мъжа ми...
Според мен не си ти мунята. Историята е много свежа и сладурска!
Дорис, Дорис..всеки път ме караш да се смея със сълзи Добре все пак , че е била мече, а не е била с еротично послание 
Ако няма номинации в годишните призове за муня-аз лично ще те предложа
Добре все пак , че е била мече, а не е била с еротично послание Ако няма номинации в годишните призове за муня-аз лично ще те предложа
Излизам веднъж от изпит крайно развълнувана. Качвам се в трамвая, сядам, звъня на мъжа ми, който ще се качва след няколко спирки и му казвам, че съм на първата врата. След това се обаждам на майка ми и почвам много разпалено да и разказвам как е минал изпита. Идва спирката, мъжът ми се качва и застава прав срещу мен като се поглеждаме бегло. По някое време свършвам с разказа ми и продължавам със същата интонация и емоция да говоря на него, всичко отначало. Той ме гледа равнодушно (а аз съм от жените, които те затрупват със всевъзможни подробности). По някое време чувам, че казва сопнато на някаква жена отзаде "приятелка ми е, затова ми говори". Крайно учудена се обръщам, а жената почна да се оправдава "гледам, че не държи вече телефон, а още говори". А тя женицата гледала как му говоря на горкия човечец и като ме посочила завъртяла ръка в стил "на тая нещо и хлопа" .
. Преди време рожденният ден на мъжа ми ...
Вчера цял ден съм вкисната в офиса, включила съм си скайпа и получавам съобщение от приятеля ми малко преди края на работния ден:
- Какво правиш?
Аз, нали съм болна и вкисната, гледам с едно изречение да приключа разговора, за да се прибирам по-бързо и отговарям:
- Ами чУкам колегата. (Да вметна, че въобще не прочитам какво съм написала.)
Получавам въпросителни и раздразнена, че той не разбира, допълвам:
- Ей сега се обличаме и тръгваме.
Нашия излезе веднага от скайпа и аз давам зор на колегата да си слага якето и да ходим, защото ми е обещал да ме закара до нас. Тъкмо влизаме в колата и приятелят ми звъни. С много странен глас ме пита къде съм и аз "Е, нали ти казах, с Владо съм, тъкмо сме в колата, той ще ме докара." На което получавам отговор "Слизай от колата, аз пътувам към офиса и ще те взема." Викам си "Брееееей, колко е мил и услужлив, как се е сетил!" Пристига той 15 минути по-късно, ама като буреносен облак. Пита ме къде е колегата, а аз "Тръгна си, че жена му не спря да звъни и да го притеснява." Леле, като викна нашия "Вие мен на луд ли ще ме правите, как може такова нещо?" и през цялото време аз мигам и се опитвам да разбера какво съм направила. Някъде след половин час разправии се разбрахме какво точно е станало и мисля вече много да внимавам какво пиша в скайп, особено при разговори с него
- Какво правиш?
Аз, нали съм болна и вкисната, гледам с едно изречение да приключа разговора, за да се прибирам по-бързо и отговарям:
- Ами чУкам колегата. (Да вметна, че въобще не прочитам какво съм написала.)
Получавам въпросителни и раздразнена, че той не разбира, допълвам:
- Ей сега се обличаме и тръгваме.
Нашия излезе веднага от скайпа и аз давам зор на колегата да си слага якето и да ходим, защото ми е обещал да ме закара до нас. Тъкмо влизаме в колата и приятелят ми звъни. С много странен глас ме пита къде съм и аз "Е, нали ти казах, с Владо съм, тъкмо сме в колата, той ще ме докара." На което получавам отговор "Слизай от колата, аз пътувам към офиса и ще те взема." Викам си "Брееееей, колко е мил и услужлив, как се е сетил!" Пристига той 15 минути по-късно, ама като буреносен облак. Пита ме къде е колегата, а аз "Тръгна си, че жена му не спря да звъни и да го притеснява." Леле, като викна нашия "Вие мен на луд ли ще ме правите, как може такова нещо?" и през цялото време аз мигам и се опитвам да разбера какво съм направила. Някъде след половин час разправии се разбрахме какво точно е станало и мисля вече много да внимавам какво пиша в скайп, особено при разговори с него
Вчера цял ден съм вкисната в офиса, включила съм си скайпа и получавам съобщение от приятеля ми малко преди края на работния ден:
- Какво правиш?
Аз, нали съм болна и вкисната, гледам с едно изречение да приключа разговора, за да се прибирам по-бързо и отговарям:
- Ами чУкам колегата. (Да вметна, че въобще не прочитам какво съм написала.)
Получавам въпросителни и раздразнена, че той не разбира, допълвам:
- Ей сега се обличаме и тръгваме.
Нашия излезе веднага от скайпа и аз давам зор на колегата да си слага якето и да ходим, защото ми е обещал да ме закара до нас. Тъкмо влизаме в колата и приятелят ми звъни. С много странен глас ме пита къде съм и аз "Е, нали ти казах, с Владо съм, тъкмо сме в колата, той ще ме докара." На което получавам отговор "Слизай от колата, аз пътувам към офиса и ще те взема." Викам си "Брееееей, колко е мил и услужлив, как се е сетил!" Пристига той 15 минути по-късно, ама като буреносен облак. Пита ме къде е колегата, а аз "Тръгна си, че жена му не спря да звъни и да го притеснява." Леле, като викна нашия "Вие мен на луд ли ще ме правите, как може такова нещо?" и през цялото време аз мигам и се опитвам да разбера какво съм направила. Някъде след половин час разправии се разбрахме какво точно е станало и мисля вече много да внимавам какво пиша в скайп, особено при разговори с него
- Какво правиш?
Аз, нали съм болна и вкисната, гледам с едно изречение да приключа разговора, за да се прибирам по-бързо и отговарям:
- Ами чУкам колегата. (Да вметна, че въобще не прочитам какво съм написала.)
Получавам въпросителни и раздразнена, че той не разбира, допълвам:
- Ей сега се обличаме и тръгваме.
Нашия излезе веднага от скайпа и аз давам зор на колегата да си слага якето и да ходим, защото ми е обещал да ме закара до нас. Тъкмо влизаме в колата и приятелят ми звъни. С много странен глас ме пита къде съм и аз "Е, нали ти казах, с Владо съм, тъкмо сме в колата, той ще ме докара." На което получавам отговор "Слизай от колата, аз пътувам към офиса и ще те взема." Викам си "Брееееей, колко е мил и услужлив, как се е сетил!" Пристига той 15 минути по-късно, ама като буреносен облак. Пита ме къде е колегата, а аз "Тръгна си, че жена му не спря да звъни и да го притеснява." Леле, като викна нашия "Вие мен на луд ли ще ме правите, как може такова нещо?" и през цялото време аз мигам и се опитвам да разбера какво съм направила. Някъде след половин час разправии се разбрахме какво точно е станало и мисля вече много да внимавам какво пиша в скайп, особено при разговори с него
Ааа, нееее!
Уникално, ама да не ви казвам колко се уплаших като видях как излиза от колата и е готов с поглед да ме убие
После като се изяснихме го питам - Добре де, дори хипотетично да имам нещо с колегата, как въобще си мислиш, че ще ти кажа по скайпа??? А той - Абе нали винаги си казваме всичко и реших, че пак си изпаднала в откровения, падна ми пердето и реших да се разправям с колегата.
Днес е офлайн. Не можел да понесе втори микроинфаркт.
После като се изяснихме го питам - Добре де, дори хипотетично да имам нещо с колегата, как въобще си мислиш, че ще ти кажа по скайпа??? А той - Абе нали винаги си казваме всичко и реших, че пак си изпаднала в откровения, падна ми пердето и реших да се разправям с колегата.
Днес е офлайн. Не можел да понесе втори микроинфаркт.
