Номинации за най-голяма муня

Сетих се и аз две недомислици. С приятелят ми още бяхме студенти и живеехме в квартира с две единични легла от тези с тежките пружини. Решихме да ги съберем и стана едно лудо разместване. Мъчим се двамата, хем той е якичък, ама тежи това ми ти легло. В един момент вече запецнахме и той милия едва издържа вече, защото аз почти нищо не държа, колко ми е силата. По едно време ме напуши смях, защото се сетих, че преди да зпочнем да местим леглото трябваше да махнем пружината!!! Така вече беше много по-лесно.

Друга случка. Вече живеехме при неговите родители. Те си купуват от големите туби с минерална вода и едно наливане с фунии в малки шишета падаше. На мен ми писна и купих една от онези пластмасови помпи. Добре, ама тръбичката й от две части и едната взе че падна вътре. Брей, какво да правя, почти пълна тубата, няма къде да излея водата, а баща му много се ядосва за разни такива дреболии. С една готварска щипка пробвах да я извадя, не става и не става и накрая и щипката падна вътре. После с друга щипка, та в един момент 3-4 щипки и бъркалки бях натикала вътре и вече направо си викам - ужас, отскоро съм тука пък какви глупости върша вече. Накрая ми просветна, че има много лесен начин да ги извадя! Завих тапата, наклоних тубата и те всичките неща си застанаха послушно до гърлото.  Аз щастлива я развих като внимавах да не разлея и ги извадих! Ама колко се мъчих, докато ми дойде акъла в главата!!! Интересното е, че и приятелят ми и майка му бяха там и не се сетиха за този лесен начин...

Случки с очилата си имам също - в началото забравях да си ги сложа като излизам, а сега вече толкова съм свикнала с тях, че ги търся като са ми на носа или влизам да се къпя с тях. Помъквала съм дистанционно вместо телефона си. Това се сещам засега. Със сигурност има и още много такива. Ако се сетя пак ще пиша.

Ахаха, как можах да забравя най-скорошния си подвиг!
Четвъртък вечер. Поръчала съм бутилка с вода за диспенсера вкъщи. Прибирам се след работа и чакам доставката. Междувременно се обаждам на гинеколога ми за резултата от микробиологията ми. Всичко е почти ок, само още едни хапченца за последно. Казва ми ако не ми се разкарва за рецепта да влезна в някоя аптека и да дам да говори с аптекарката по телефона. Аз живея много близо до кабинета му и казвам, че ще отида. Обличам се и на вратата се сещам за водата. Айде пак се събличам. Решавам, че докато чакам ще опека наденички на моя. Слагам ги във фурната и сядам на компютъра. Добре, ама доставката пристигна след 5 минути и аз доволна тръгвам към кабинета забравила за наденичките. Отивам, взимам си рецепта и тръгвам на лов за хапчета (все едни ми изписва, които само в най-големите аптеки ги има). Купувам ги и почвам да се шматкам и да се чудя дали да не отида да проверя дали са получили моя номер от едни боти, но решавам, че едни ботуши в рамките на една седмица ми стигат. Решавам да мина покрай любимия си магазин за бельо. Както си вървя по площада  пред общината (в Русе) се сещам за наденичките!!! Гледам часовника - вече един час се пекат милите. Бегом до началото на Борисова и скачам в едно такси (живея в ЦЮР 1, на новия булевард Бозвели). От бързане за наденичките си забравих чадъра в таксито, пък той е много хубав, от тези големите класичеки, с дървена дръжка, красота и стил да искаш! Сетих се по стълбите (не чаках асансьора), но си викам, карай, по-добре да видя дали съм подпалила апартамента!!! Наденичките бяха станали доста твърдички, но не и чак изгорели, яде ги мъжо, какво да прави. Като се уверих, че всичко е ок с печката започна да ме гложди за чадъра! Ама като не помня коя фирма ползвах! Нещо ми се върти 8104 ама ми казват, че нямам достъп до този номер. Брех, влизам аз, сядам на компа и пиша в гугъл такси русе. Излизат всякакви и най-близкото до моя спомен беше 8141. Звъня аз и обяснявам, че незнам дали с тяхната фирма съм пътувала от еди къде си до еди къде си, ама ако може да попитат за забравен чадър. Тъкмо ми казваше жената, че съжалява, но...и някой се обади по радиостанцията - моят човек!!! Донесе ми чадъра и като го попитах какво му дължа той скромно и плахо каза, че ако имам едно левче...аз с радост му дадох:) Вече само с тази фирма пътувам, последния път дори ни взеха 3 лв вместо обичайните 3, 50 от Здравец Север до ЦЮР 1( който е от Русе ме разбра). И така, премеждията ми все пак завършиха добре

Виждам, че има доста случки с напиване...Ще си кажа и аз своите най-големи излагации, няма как.
Първа година студентка. Купон. Барът предлага облак и бира. Аз мешам и двете, защото облакът ми е много сладък и с бирата "гася". За разкош трима души си разделихме един масур и така се гипсирах! Седях на един стол в една доста странна леко префърцунена поза, чувах какво ми говорят хората, но нямаше как да им обясня, че знам, че изглежда странно, но не мога да си променя позата!!! Отвреме на време притичквах до тоалетната! Незнак как съм се прибрала (който е запознат с Търновските стълби ще ме разбере) сама, но съм успяла (колежката ми ме беше зарязала, отскоро се познавахме и даваше заявки да ставаме много близки, но така и не стана, както и да е). В квартирата киснах доста в тоалетната, но ми стана студено и си легнах в леглото. Сутринта с отвращение открих, че съм повръщала и отстрани до възглавницата си(малко, де)! Ужас!!!
Втора година студентка. Обещах си на 8ми декември да не се напивам (като първата година, но това не е толкова фрапираща история) и си спазих обещанието, но на девети беше останало доста  и то много хубаво домашно вино! Аз смело се наливам с компанията (на гладно). После повръщах само вино! Ама беше много красиво! Това червено по белия фаянс!!!
Трети курс (още учех Английски и Японски, това преди да се прехвърля Английска Филология). Всяка година правим Празник на Японската Култура - запознаваме хората с красотата и разнообразието й. Вечерта разбира се се продължава с Японско парти (такива партира си бяха често явление с повод и без). Та онова въпросното такова беше щедро спонсорирано от двама Японци, които бяха много доволни от организацията на Празника. На мен ми се поверява една бутилка водка да наливам на хората. Колко съм им наливала незнам, но в един момент бях парализирана до един прозорец и с наръч ностни кърпички си почиствах поразиите. Чувах хората около мен коментираха загрижени и се чудеха дали не съм дрогирана! Не бях, но бях доволно натряскана
Като студентка бях доста по-слаба, а и по безразсъдна в пиенето. Трудно се напивах и затова пиех доста и не усещах кога съм прекрачила границата. И да си изчистя името само ще кажа - Вече не съм такава Сега пийвам биричка, а твърд алкохол - 1-2 чаши вино и един пръст уиски. Водки и джинове рядко пия. Вече и не мога да нося като преди та затова кротувам

Аз редовно се опитвам с дистанционното на телевизора да намаля звука на компа или натискам спейс за да паузирам телевизора!!!

Ааааааааа, ако ще разказваме за напивания ще пиша и аз  
Преди няколко години сме на рожден ден на един от шефовете. Да, ама с един колега решаваме да продължим в друго заведение. Към нас се присъединиха още две колежки и отиваме в Биад. Пропуснах да напиша, че аз бях със страхотен костюм и отгоре с дълъг,бял, копринен шал. Танци, песни, както си трябва. Сега няма да разказвам в подробности. Там си бяхме читави, никой не се беше напил. Тръгваме си и едната ми колежка вика: " Колко е часът, че моя часовник е спрял снощи в 7"   Обяснихме и, че въобще не и е спрял часовника, просто е 7, но на сутринта. Както и да е. Качвам се в таксито и казвам на шофьора посоката. Да, ама навън зима и човека надул парното. Е това парно ми разгони фамилията. Отрязах се, като краставица и като ми се поду езика   немога да му кажа къде да завие. Иска ми се, в акъла са ми думите, обаче нищо не излиза   Все пак с жестове се разбрахме и успях да се прибера. Как съм си легнала не помня, но се събудих................. чисто гола, а на кръста ми завързан дългия ми бял шал  

Леле, леле... днес се изложих като идиот.
Малко ми е схванат вратът напоследък и сутринта решавам, че днес след работа отивам на масаж. За да си запазя час, ще се обаждам на масажистката ми. Ровя в телефона, намирам "Антоанета" и звъня смело. Вдига ми женски глас и аз супер въодушевено "Тони, здрасти! Как си?" Получавам любезен, но хладен отговор "Добре, благодаря, ти как си?" и аз като изтървана си плямпам. По едно време се сещам за целта на обаждането и питам "А днес мога ли да мина да ми стиснеш малко врата?" и чувам едно много грозно "Моляяя?" И пак повтарям като патица, а отсреща ми се казва "М., сбъркала си номера." и... червена слушалка. Брееее, странна работа. Вадя визитка и оттам набирам номера, свързах се с правилната Антоанета. Обаче пусто любопитство... с кого говорих тогава преди малко? Набирам предната Антоанета и с любезен глас питам "Извинявайте, явно се познаваме, щом и вие ми знаете името... но не се сещам коя сте." Ледено мълчание. И след малко отговор... Ами говорила съм с изпълнителната директорка от предната ми работа. Благодарих и побързах да затворя, ама резила си остава...

Хайде да се номинирам и аз за муня. Преди малко искам да се обадя на майка ми от служебния телефон (стационарен), а в същото време пиша смс на една приятелка по личния. Обаче вместо да набера телефона на мама, набирам моя номер. Дава ми свободно, а в същото време на gsm-a ми се изписва, че ме търсят от работата. Аз се опулвам естествено, защото аз съм на работа, а пък ми звъни служебния. Аз естествено затварям защото си мисля, че някой колега ме е набрал без да иска от бутоните за бързо избиране и започвам да се чудя защо майка ми затваря. Абе, просто....

ХАХАХА, аз по едно време всеки ден се обаждах в една механа да ми кажят менюто за да им кажа какво да ми запазят, защото съм вегетарианка, а постните неща са по-малко. Управителката се казваше Марина. Марина е и името и на инспекторката ми от университета. Обаждам се един ден аз, но набирам инспекторката, мислейки, че набирам жената от механата. И съвсем уверено казвам: "Обаждам се да ми кажете какво е менюто за днес" Отсреща: "Какво?!". Аз пак: "Обаждам се...." На инспекторката й е писнало и ми затовири, а аз чак след това видях, че съм звъняла на нея. Дано не ме е познала, защото аз често й се обаждах да питам все нещо пък и сестра ми познава и ни знае двечките. Ужас, после толкова се смях

Преди години съм на гости на една приятелка, същата муня кат` мене и двама приятели ще дойдат до квартала да ни видят. Звънкат на вратата на къщата, излизаме ние и почваме да си говорим нещо. Беше зима а ние без връхни дрехи и ги молим да продължим лафчето в колата им, за да ни пуснат парно. Колата сме я виждали 2-3 пъти, ама никакъв спомен каква е а и тъмно беше... Та те посочват една кола паркирала точно до нас и викат "Влизайте, то е отключено". И аз, муня номер едно, заставам и почвам да дърпам дръжката на задната врата. Да ама не става, колкото и да се силя. Те отзад се подхилкват "По-силничко дръпни, заяжда попринцип". И аз с един силен напън си я отворих, наместих се в колата, правя място на моята приятелка и тя тръгва също да сяда... Обаче подозрително ония двамата не идват, а се скъсват да се смеят, през сълзи направо. И на муня номер две (приятелката ми) й светва, че това май май съвсем не е тяхната кола, а на съседите по къща. Изнизахме си се зачервени и засрамени и си понесохме подигравките после.

Е, това е стар номер, правила съм го много пъти с различни имена - затова вече след всяко име се пише подробно обясение кой какъв е и за какво се бори
Най-потърпевша години наред е зълва ми обаче... Първо я бърках с една моя подчинена сервитьорка, обаждала съм й се да я питам защо закъснява за работа, да й сменям графика, абе въобще зор видя. После като го нямаше въпросното момиче адашка, си отдъхна, но за малко... Сега има съвпадение с аниматорка и най-редовно й се обаждам да я питам може ли да вземе рожден ден в еди кой си ден и час. Вече не ми се връзва, направо пита с какъв костюм да е облечена. Хем си знам, обаче като бързам много и който е първи в списъка си го отнася... Хем не е кой знае колко често срещано име. При Мария примерно имам поне 20 позиции.

Вчера купувам мартенички и явно куркащия ми корем ми погоди номер, защото казах:
-Може ли 5 от тези наденички?
А продавачката невъзмутимо ми отговори без помен от усмивка:
-Тези са най-пресни, вземете 6, явно ви е голяма фамилията 

                                   На мен днес една колежка ми се усмихна мило и ми пожела 'Весела коледа'  . Не я поправих, а и тя не разбра какво е казала  .

Тя като моето дете. Сутринта пожела на госпожата в ДГ "Честита Нова година!" с мартеница.

Ooooooх, палава фея, разсипа ме от смях!

Ох,историята която искам да ви разкажа е ужасна и с черен хумор,но
е абсолютно истинска.
Бях на погребение преди известно време.В апартамента на покойната
сме,знаете как е,потискащо и тежко.Идва при мен една бабка над 80-те
и ми казва въодушевено:Много е красив този ковчег,колко ли струва,искам
и аз да си поръчам такъв!
Направо щях да падна....голяма муня ви казвам...
Най-потресаващото в случая беше патоса и въодушевлението,с което
изрече тези култови думи,все едно говореше за нова блуза...